... И несправедливост за всички (прекалена толерантност и човещина ли?)

Поздрав с (почти) едноименната песен от този албум на Металика 1988  "... And justice for all". Настоящото мнение е умишлено крайно.

Че справедливост няма, добре. В космически мащаби поне. Обаче нашат съвременна псевдодемократична система си мисля, че би трябвало поне да има стремеж към справедливост. Тук ще стане дума за изкуствения и естествен подбор.
Повода е следния. Една жена от съседния блок е ходеща имитация на жив човек. Има може би 10 заболявания, част от които психични, повечето наследствени, и за лечението и държавата харчи над 2000 лева месечно! До тук - може, въпреки че надали сме толкова богати. Та този човек не виждам какво може да даде на света. Едвам артикулира, придвижва се с помощни средства, наличието на интелект и в най-добрите периоди е съмнително ... Бащата също е шизофреник, майката алкохоличка. В същото време едно друго семейство в къща в квартала едва свръзва двата края, чудят се в какво да си облекат двете деца, за да ги пращат на училище. Хората въпреки това не са обезверени, обличат се чисто, макар и със стари дрехи, старят се, доколкото успяват ...
Естественият подбор в природата си знае работата. Болните или с други проблеми животински и растителни видове просто не оставят поколение. По този начин оцеляват най-приспособените и вида се подобрява. Но какво става с човешктие системи (в "развитите страни") - за болните индивиди се осигуряват извън всякакви разумни граници начини за поддържане на живота и за оставяне на поколение. Може да се каже - това е човешко. И кое, по-точно, е човешкото? С това масово поддържане на нисък физически стандарт и генетично предаване на проблемите всъщност става точно обратното - Човека се обезсилва. Трябва да има граница, което може да се стори не много хуманно, но в дългосрочен план е оправдано.
Сега, без другите крайности като подобряване на арийската раса, примерно, или като опитите на някакъв хамериканец, дето го гледах по Дискавъри.
Човешкият геном - да, това е момента, в който трябва вече да се лекуват още на ниво зародиш генетично предаваните заболявания. И не само това, би трябвало да се правят опити за подобряване. Но не - доколкото знам (може и да греша) - тези неща вече са забранени, което пък е най-голямата глупост. Съмнявам се, че съответните свръх-секретни лаборатории на някой по-арогантни държави или над-национални компании им пука за забраните.
Тия ми размисли се породиха от много неща, прочетени в българския мега-блог , няма да ги изреждам всичките.
Ами сега ... ?

Марио Асенов