Искам да благодаря на моята държава

Празници, празници... Има и такива хора, които ги посрещат със свито сърце. Днес, утре, цяла седмица, някакви хора ще ни поздравяват дистанционно, ще ни говорят за толерантността, за чистотата и белотата, ще ни призоват да бъдем по-добри, да помогнем. Нещо като индулгенция са тези призиви. Ще изпратим подарък на непознато дете, ще пуснем SMS за подпомагане на нуждаещите се, ще си купим благотворителна картичка. Ще напълним е-пощите на приятелите си с поредния спам. А може би всичко, от което се нуждаем, са още два часа сън вместо лудото препускане по пазари и магазини. Миналата година в Новогодишната нощ си пожелах през идващата година да намирам повече време за роднините си. Нещо, което зависеше само от мен. Не ми беше трудно да го изпълня. И беше изпълнено. Освен традиционните картички, които пращам за Новогодишните празници, тази година изработих сама няколко картички и ги изпратих или ще изпратя в близките дни на мои приятели. Хубави станаха картичките. И интересни. Имах желанието да ги направя, а самото им правене бе и терапевтично. Самата мисъл, че изработвам нещо, дори и да не е от жизнена необходимост. Не са леки пътищата на сърцето, често достигат до място, където няма изход, където трябва да пробиеш дупка в неизвестното, за да продължиш. А онези двама тъмни субекти (Дядо Коледа и Господ) не ти помагат. Те кога ли изобщо са ти помагали? Най-често ти отнемат нещо, под претекст, че изпитвали вярата ти. А после искат да ги обичаш въпреки всичко! Що за лицемерие от тяхна страна! В тоя ред на мисли, днес искам да благодаря на моята държава. И на едни хора, които поставиха проблемите пред нея. Днес благодаря на моята държава за това, че се ангажира с моите проблеми, на обикновения гражданин на републиката. За това, че ми върна надеждата, че заедно ще поправим стореното от онези двама тъмни субекти. За това, че промени законите, за да могат тези неща да се случат. За това, че ми предоставя възможност да сбъдна най-човешките си мечти.

БЛАГОДАРЯ!