BgLOG.net 03.05.2005 monnio 125 прочитания

Имало едно вереме...но вече няма:(

Имало едно време, през девет планини в десета - едно село. До селото имало пещера а в пещерата живеела една ламя...и така нататък.
Това ми е любимата прикакзка. Любима ми е защото не разправя как заживели щастливо, не убиват ламята а Петър хванал пътя....
За жалост хубавите работи стават рядко и мъчно а лошите лесно и се помнят дълго.

Добави коментар

Коментари

Teri преди 21 години

Не схванах мисълта ти, четох, но не схванах какво точно си искал да кажеш.

monnio преди 21 години

Хем исках да го кажа, хем не. А приказката е хубава. Най хубавата. С удоволствие я разказвам. Но ако я бях разказал щях да кажа и други неща. Така че стана нищо и никакво. Но не е болка. Извинявай за талаша. Друг път ще гледам да си събирам по добре мислите.

IvanAngel преди 21 години

Обикновено спонтанно написаните неща са по- хубави, по - истински и някак си по - лични. Не са поставени в рамка, а са по - нестандартни. Редакцията след това осакатява оригиналната идея, първоисточника, който те подтиква да пишеш :)