ИТАЛИАНСКИ ХУДОЖНИК ВДЪХНОВЕН ОТ БАГРИТЕ НА БЪЛГАРИЯ

“Високи сини планини,
реки и златни равнини,
небе, по-нежно от коприна…”

Всеки българин помни и носи в сърцето си този куплет от стихотворението на Младен Исаев, като спомен от детството и се гордее с красотата на родината си, в която няма много време да се наслаждава и вдъхновява от прелестите й, защото борбата за насъщния е на преден план. За чужденците обаче въпросът не стои така. Стъпят ли на българска земя и усетят нашия въздух сякаш попадат в друг свят – екзотичен и неповторим. От всичките ни недостатъци могат да извлекат плюсове и да ги превърнат във вдъхновение, чрез което се ражда изкуството.

Нова страница в живота и творчеството на италианеца Марко Бадзато бе отворена, когато той за първи път преди около две години пристигна в България. Сякаш бе осенен от магическото въздействие не само на природните ни забележителности, но и от особената атмосфера, която има в страната ни. От дълги години освен с поезия той се е занимавал и с рисуване, без никой друг да знае, така за собствено удоволствие и идвайки тук изведнъж открива, че сякаш пастелите между пръстите му сами се движат върху белия лист и хармонията от цветовете в неговите картини, нарисувани в България, има неповторимо, енигматично излъчване.
Започва кариерата си в началото на деветдесетте години на 20 век . Рисува графични миниатюри. По това време неговите фотографии, текстове, публикации добиват легитимност като изразни средства, противопоставяйки се на доминиращата тогава традиция, ориентирана изключително към живописта, скулптурата или традиционните графични техники. Установява връзка с талантливия и известен в Европа италиански скулптур Еторе Греко, с който прекарват дълги вечери в ателието му или в някой закътан ресторант в разговори за изкуството, където поетът и скулптурът в дискусии и спорове нареждат мозайката от идеи и концепции. По време на пътуванията си до Германия, Холандия, Швейцария, Австрия, САЩ - Марко Бадзато запечатвайки невероятните природни пейзажи от света чрез своя фотообектив изгражда в съзнанието си идеята за своите сюжети, но не намира сили да посегне към пастелите и да ги нарисува, за да ги превърне в реалност, така както умело ги изобразява в поезията си, защото все му се струва, че една есенциална част липсва, че има някакво кътче в света, което все още не е видял и точно там е ключът към неговите картини. Оказва се, че това място е България.
Марко Бадзато принадлежи към онези представители на неоавангардисткото изкуство, който остава верен на първоначалните си възгледи , без да е съгласен на компромиси и успява дa съобрази своя критичен дискурс с постоянно променящите се изисквания вътре в него. В България намира отдушник на емоциите си, които под въздействието на прекрасната й природа и неповторимият й колорит, който той вижда само тук и никъде другаде, през лятото и есента на 2004 успява да подготви един цикъл от рисунки изпълнени в сухи и маслени пастели или смесени техники. В тях виждаме тъмната сила, нежността, хаоса, спускането в ада и след това изкачването към лазурното небе над забравените дори от Бога, малки сгушени в полите на планините български градчета и селца.
Художникът се бори със собственото си отчаяние и депресия, от които в унисон с природните гледки на България се ражда силното желание да реализира вижданията си и чувствата си, в които присъства вечната борба между светлото и тъмното, доброто и злото.
Публикувал е две книги с поезия, в които всички тези вълнения са изразени чрез думите и римите и сега те присъстват и в картините му. Решава, че ще остане да живее в България, която е извор на неговото вдъхновение и той не би искал да я замени с никоя друга страна, защото тук може да продължи да твори отваряйки нова по- оптимистична страница в живота си като поет и художник . Не знае дали неговата муза е тракийка, славянка или прабългарка, но е сигурен, че тя го приютява в прегръдката си и той успява да й се отблагодари с рисунки, опияняващи окото с колорита си, в които понякога откриваме жалба и ропот изразяващи умората на художника от самия себе си и от заобикалящия го свят, но и изконния му стремеж към съвършенство и устрем напред.
В други негови платна е изобразена вълната от страсти и непреодолимото желание на твореца да отхвърли страданието и да ни залее с топлите багри на златно-жълтата българската есен, понякога затворена в геометрични фигури или вплетена в дългите коси на обърната с гръб към нас женска фигура. Съчетанието на синьо и жълто пък ни пренасят към морето и неговия феномен видян през погледа на Марко Бадзато.
Рисува своите картини с искреност и простота, използва само възможностите, които му предоставят пастелите и хартията, за да изрази себе си и неповторимостта на българската природа. Но не се ограничава само в това, много от платната му са абстрактни и на пръв поглед неразбираеми, но когато се вникне в тях откриваме дълбочината на неговите скрити послания, които ни карат да разсъждаваме върху смисъла на човешкия живот и да търсим красотата във всичко, което ни заобикаля. Творбите му не могат да бъдат заградени с рамка, защото са безкрайни по смисъл и измерение и отвъд естетическия квадрат те продължават да живеят с идеята, която носят в себе си, чрез майсторската игра с цветовете, с всеки нюанс и полутон, а те никак не са малко защото художникът използва цялата палитра от цветове и когато те не са достатъчни ги смесва с невероятен усет, чрез който се получават – нови, странни и привличащи със своята екстравагантност багри, като тези които той откри в България и го омагьосаха, за да остане да твори в нея.


© Весела Лулова Цалова, журналист Freelance
София, февруари 2005