За смисъла от брака или как да ти кажа, че правиш Грешка....

Трябва да изразя своето безпокойство и изумление от приказките, които ми наговори вчера в рамките на 2 мин.

В последно време не си говорим много, много /аз нямам време, ти не влизаш/, но това не означава, че утре ако се гръмнеш, аз ще си кажа “Боже, тези във в. Труд нямат ли си друга работа, освен да пишат за комплексари, които се гърмят в главата, ако и да е в хотелски стаи, ако и да са женени...или да си падат по рибки-бананки :)” 

Та така.... явно липсата ми те е докарала до едно състояние на пълно умопомрачение, безебие, хронична невралгия и лека олигофрения...зная...зная, че ти е тежко, но все някога трябва да кажеш “Край! Обичам я и тези глупости, които й наръсих за женитбата и бла-бла, са пълна измишльотина...”....аз ще те разбера /това звучи, като “Кажи им, Иване, те ще те разберат” – политически работи, брат/..даже току виж съм ти врътнала и една с****а на промоционални цени...е, не се надявай да заживеем щастливо, да пием и ядем три дни, но поне един оргазъм ще ти е сигурен....

До тук добре. Смятам, че поне за момент или по-точно за 28 сек. съм ти разкарала мърлявите, като детски ританки, сватбени мисли и си разбрал, че без малко си щял да стъпиш в голямото рядко л***о и да попаднеш в бездънната пропаст наречена БРАК! Страшна дума, човече! БРАК! – звучи така, че да ти настръхнат миниатюрните косъмчета около пъпа...зъбите ти се сковават и ти идва да бягаш, да крещиш, да бягаш крещейки и да крещиш бягайки.... но...спокойно. Аз съм тук! Всъщност от октомври 2001г. не съм мърдала от мястото си, което може само да те радва, защото навреме ще мога да те спася, без да се налага изкуствено дишане и да ти правя трансплантации, преливания и разните му там липосукции.... А ти от липосукция на мозъка се нуждаеш ултра спешно, защото той просто е подпухнал и нищо умно не може да измисли....  

Всъщност, ако това писмо не свърши работа, ми идва щурата идея да звънна на няколко истински приятели от вестниците и да ги помоля да публикуват снимката ти /онази, единствената, която ми изпрати/ и да напишат имената ти в рубриката за некролози. /заплахата трябва да ти звучи напълно сериозно, предвид каква голяма и важна клечка съм станала в последно време/...  

В интерес на истината от брака няма сметка никаква. Вярно първите два месеца ще ти е яко, щото ще имате пари от сватбата, които да харчите и ще разучавате тостера, който ви е подарил чичо й от Канада, макар че ш****ят п*****ст е можел да се бръкне повече....но после....после става страшно.... 

 * * *

Епизод ІІ – Завръщането на жените-месомелачки!

Сцена 1: тя се прибира от работа, уморена и изнервена.

Тя: Скъпи, дай ми чехлите. Какво си сготвил? Прибра ли детето? Плати ли сметките? Дай ми пари – харесах си ново червило.

Той: - отговор, който не я задоволява.

Тя: Чупи му чиния от главата и крещи като за последно, че ще се разведат и ще го одруса парично.

Всичко това се повтаря нееднократно по време на “щастливия” им съвместен живот, който за нея продължава 30 години, за него цяла вечност....и накрая .....

THE END

This is the End,

My only friend, the End!.....

Той има само един анцуг от женския пазар на гърба си, в левия джоб бутилка шльокавица наполовина пълна, в десния – 24 ст., носът му почервенял, косата прорасла /ако до тогава не е окапала от нерви/.... светът му е крив, но децата му поне са в Америка и мият чинии.....

...а Тя просто седи и си гледа поредната бразилска сапунка.....