За мисленето - 1

Тук ще се опитам теоретически и практически да обясня феноменът мислене. 
  И така, преди време започнах да мисля целенасочено. Мисленето ми бе провокирано чрез противодействие на опитите ми да стана част от системата. Когато ситуациите започнаха да се сипят с цел да сринат всичките ми планове и мечти, то тогава възникна и първият ми въпрос - защо нещата не ставаха така както искам и така, както съм ги планирал. Възникна съмнението върху посоката и протичането на целият ми живот. Нямаше никакъв отговор на този въпрос, аз трябваше да знам защо. Тогава възникна първата цел - аз трябваше да знам всичко. А дали беше възможно това?
   Окуражаван от постоянните опити на системни агенти да ме убеждават, че това е невъзможно и че съм на погрешен път, навлязох в моите направо безкрайни лутания в търсенето на напълно неизвести за сегашното време неща. Нямаше кой да ме напътства, нямаше кой да ми помогне. Всичко беше изтъкано от лъжи и потънало в плътен мрак. Пробивът на един човек не е проблем за системата. Това много пъти се е случвало през вековете и проблемът винаги е бил решаван. Но сега не стана така и още не знам защо, тъй като отговорите са повече от един. Въпреки че бях започнал да мисля постоянно и целенасочено, аз всъщност не знаех как се мисли, какво представлява мисловния процес и къде протича. Бях вече установил, че в ума ми протичат много мисловни процеси, засягащи проблемите на други хора и търсещи решение за тях. Интересното беше, че те протичаха в моя ум, безпокояха ме и не можех да ги спра. От това следваше извода, че в мен ставаха неща, които не са мои. Личното ми пространство беше използвано от чужди хора, и за мен не беше останало свободно пространство. Не можех да се вредя да ползвам личните си неща. Умът ми беше като разграден двор.
  Оптите на човек да мисли се сблъскват с първия проблем - натрапниците или вампирите. За да мисли човек, му е необходимо празно пространство. И следва от това, че трябва да се освободим от натрапниците, което става отново чрез мислене за начина. Никой доброволно не си отива, никой просто така няма да ви остави на мира...