BgLOG.net 22.07.2008 Deneb_50 405 прочитания

За внуците на бай Тотю Чушката и "полярните мечки"*

Върбинка Лепикръпкова,словослагател нанайсто поколение по професия и индивидуалист по душа и паспорт,редеше буквите за поредната книга която трябваше да излезе от печат.

Точно в този момент в ондулираната й глава просветна една почти еретична мисъл-“А бе каза си тя,аз не съм ли поне малко автор на книгите,които излизат отпечатани,благодарение на мен,ако искам,мога така да им объркам коректурите,че и самият автор няма да може да си познае произведението”.Окрилена от осенилата я мисъл,тя едва дочака да свърши работното й време,за да се обади на приятелките си Гичето и Кичето,които минаваха за интелектуалки,защото знаех думи като дефицит,реквизит,алиенация,декаденс и дактил,нищо че за последните три мислеха че означават съответно-нация от извънземни,вид танц и животно от рода на птеродактилите.Като се събраха в близката сладкарничка,Върбинка им съобщи

за мисълта,която не я оставяше на спокойствие,откакто по незнайно какъв начин се беше закрепила в главата й-Приятелките,сякаш това и чакаха,казаха-права си,ама кой ще купи книга от автор с име като твоето,трябва да си измислиш псевдоним,да прочетеш поне 20-30 книги от известни автори и тогава и ти да почнеш да пишеш.

Речено-сторено след дълъг размисъл и размяна на мнения на висок глас –решиха Върбинка ще се казав Пеперина Пеперони,звучи по европеиски.
Върбинка,опс Пиперина си накупи книги,други взема от библиотеката,за да прочете и да се учи от по –известни автори.Приятелките й следяха със затаен дъх,как Върбинка ще се превърне в Пиперина пред самите им очи.Разпитваха я харесала ли е книгите които чете,в обаче в много редки моменти отговорът беше да.

Когато Върбинка,т.е. мадам Пиперина Пеперони беше в много самокритично настроениеи минаваше мисълта,че в някой предишен живот е била правнучка на бай Тотю чушката или поне “полярна мечка”защото не харесваше почти нищо от прочетеното и от подготвяните за печат книги във фирмата.

Тя разреди срещите с Кичето и Гичето,за да може да пише,в редките случаи,когато се срещаха,тя им четеше откъси от произведенията си-“Жулиета и седемте джуджета”,”Спящият жабок”,Хамлет и златната ябълка”,докато приятелките й се възхищаваха от написаното,тя се оплакваше от главните редактори,които й връщаха ръкописите със забележка,че тези неща са написани, я от Шарл Перо,я от Шекспир,че даже и от братя Грим и да се опита да напише нещо съвсем различно .
След като стигнеха след дълги разговори,че днес културата не е това което беше едно време си поръчваха по едно мартини драй с маслинка в нейна памет.**

П.П.Ако има разминаване в описването на предпечатният процес,моля за извинение,защото не съм много запознат с него.

*”полярните мечки”-не са това,което са-автора няма предвид животните

**Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна

Добави коментар

Категории

Забавление

Смях до дупка! :)

Коментари

Deneb_50 преди 17 години и 9 месеца

Какво ли ме учудва това в страната на на неограничените възможности(България),защото тя е такава а не САЩ,щом един заварчик или шофьор може да станат директори в зависимост от това с кого са спали или учили и с какво към тях(Като се казваше в един виц-г...,влиза в лицето)Та защо пък един словослагател да не може да стане пък писател.