За Твореца (Пак не с мое стихотворение)

За Бога, Хората и Мравките

Видях трохи

разпръснати в праха

до парещите стъпки

на познат самотник.

Усетих как проплака

нещо в мен -

човекът гладен,

хляб изхвърлен бе прегърнал...

О, Господи! - простенах аз -

през сълзи истината

можех да прогледна.

Но моят Бог

не ми отвърна с глас,

а някак ме накара

да прогледна...

И аз видях,

Видях трохи,

посипани с любов

в пръстта,

сред чаканите стъпки

на познат добряк.

Видях безброй

забързани "лица"

на мравки,

борещи се със праха

и носещи храна...

Тогава чак разбрах,

че скитникът самотен,

прегърнал

уличния къшей хляб,

ги бе нахранил...,

днес

Той беше

като Бог за тях.