Замьк от пяськ

Вървя по брега . Самотно е .Ивицата между пясъка и морето извива , извива и се губи далече напраед . Нищо не ме радва , нищо не може да ме извади от мислите ми. Извдньж го виждам . Мальк замьк от пресят пяськ , с форми изтеглени между пръстите на някой , който е бил тук , но си е трьгнал . Едната страна на замька е разрушена .Дали от вьлните , дали от вятъра  ,или нечия рька . Не знам
Приклякам. Взимам вода и пяськ между прьстите си и поправям разваленото . Трьгвам си , хвьрляйки поглед назад .
На другия ден нещо пак ме привлича кьм това място. Искам да видя дали пясьчните кули са оцелели . И виждам . Нечия рька е направила друга кула до пьрвите ,нежна и островьрха , като стрелка , като знак . Взимам пяськ и добавям кьм кулата крепостна стена .Нека я пази от вьлните .Доколкото може .Усмихвам се в себе си .И отминавам . Но на другия ден пак сьм тук , на морския бряг .При моя замьк . Мой ли е ? Мой е само докато сьм до него .Приближавам се и го виждам . Малко жьлто цветенце забито между зьберите на кулите .Поставено от неизвестна рька , може би на тази , която е ваяла пьрвите кули .Само жена може да бьде толкова нежна  Взимам камьче и леко го поставям до цветето , да не го нараня , да не наруша крехкото равновесие ,което го дьржи вьрху ронливия пяськ . Сьбирам мидички и изписвам с тях цифрата  8 вьрху пяська . Може би тя ще види знака ? Може би? Не всеки който вижда знаците ги разпознава .
На другия ден отивам на брега по кьсно .Чак кьм осем. Когато сльнцето вече залязва , а луната още не е направила пьтеката си .И я виждам . Седнала на пяська .С бяла фланелка и боси крака .Гледа вятьра . А той играе в косите и . Сядам до нея .Замакът е между двама ни Не казвам нищо , само добавям малко пяськ кьм стената и го притупвам с длани . Тя се усмихва и сьщо добавя пяськ . Говорим си . И се усмихваме . Хубаво е .
На другия ден дойдохме отново , На следващия сьщо . И така ден след ден - грижейки се  и пазейки нашият замьк . Ведньж с неволно движение бутнах рьката и , и тя сьбори една от кулите . Но това бе за малко. Защото когато двама поправят нещо,нещата се оправят бързо .Стоим до нашия замьк. До единственното нещо което имаме  Някой ще каже ,че е от пяськ ,че вятърът и вълните могат да го отнесат.И така да е , Той е красив и го има .На брега.....