Остават броени дни до 8 Декември. На този ден преди 25 години аз съм се родила.

Седя си на стола пред PC-то или лежа сгушена под завивките си сама или до приятелят си и през главата ми минават мисли, които никога не са ми идвали. ...или по-скоро не и с подобно разбиране. Научно, животът ни грабва някъде на 20 г. и преминава през различни етапи, които в България горе-долу изглеждат така:

от 20 до 30 год. - това е периодът, в който всеки гледа да си поживее и гребе с пълни шепи от живота - гаджета, купони, лудории...

от 30 до 40 год. - стремиш се да създадеш семейство, да имаш деца, да имаш стабилна работа, дом... Все още ти се лудее, но не става като в предният период, защото си имаш отговорности и ангажименти. Държиш на питомното, но очетата ти фъркат и по чуждото.

от 40 до 50 год. - може да се каже, че си постигнал всичко важно в живота си, радваш се на внуци и правиш възможното, за да имаш спокоини старини

от 50 год. и нагоре търсиш спокоиствие, обграждаш се с любими хора и чувстваш зовът на земята и природата

Да, може да се определят така тези периоди, но за всеки човек те са си индивидуални. 

Моят живот може да се каже, че започна на 17. Тогава получих първата си работа, първата целувка и влезнах в университета. Знаех как да се чувствам щастлива и кое и какво ме прави щастлива. Представите ми за любовта бяха толкова наивни и много далечни от любовта, с която се срещнах на 19. Вече можех да поема отговорност, ако се случеше нещо. Имах представа какво желая от живота и от една връзка. От 20 до 23 години получих много знания, имах опит в различни професионални сфери. Чувствах се готова за дом, брак, семейство, деца..., желаех това с цялата си душа. Направиха ми предложение за брак и получих незабравим, неоценим и горчив опит. На 24 разбрах, че нищо сигурно няма и ако си искрен, честен и всеотдаен и в любовта, и в кариерата е само повод да те наранят и стъпчат. Виждаш как измамата, измяната, предателството, лъжата, простотията , тарикатлъка вземат връх и доста стремглаво изместват истински ценните неща в живота. ...като доверието, приятелството, честността. Стигнали сме дотам, че да се изписват стотици психоаналитични книги и статии по проблемите на любовта и взаимоотношенията. Стигнали сме до там, че да се питаме "Що е то любов и съществува ли такова нещо?". Ще Ви отговоря - да, съществува, но хората са толкова объркани от обстоятелствата, които ни карат да постъпваме по един или друг начин в разрез с принципите ни. Любов има и тя не се изчерпва само с факта, че имате НЯКОЙ до себе си. Освен любимият човек, родителите, децата ни, любов има и в нещата, които обичаме да правим и ни доставят удоволствие, но не вредят на никого. Любов има и в един миг, когато с облекчение погледнеш, че пак е слънчево; любов има и в плясъка на вълните, които се разбиват в скалите върху които си стъпил; любов има там където нещата са лишени от себичност, егоизъм и всякакви долни помисли и действия. Първичното поражда любов. Любовта не е идеална и не изисква, тя дава и не очаква, радва се и разцъфва у всеки, който е готов да я приеме; у всеки, който може да приеме себе си и да не се съди за всяка спонтанна мисъл, дума, действие.

Сега, когато почти съм на 25 години, лежа до приятелят си и си мисля, че колкото по-възрастна ставам, толкова повече свиквам със себе си и ще ми е по-трудно да си намеря партньор, с когото да съжителствам просто ей така, без нищо. Ще ми е доста трудно да си променя стереотипите, ако насреща ми няма гаранция за семейство и деца. Трудно заспивам до него, защото мисля за такива неща, а когато са на лице няма защо да ги мисля или когато съм си в моето легло, защото той не е в него. Преди нямах такъв проблем, но сега всяка нощ прекарана до него сърцето ми изхвръква без да се съобразява спи ли ми се, уморена ли съм и че искам просто да се настаня удобно до него и да заспя.

Какво ли ще е на 27? А на 30? Свършиха ли се куражлиите или всички ще се скрием в удобството на собствената си компания!