ЗАЩО НЕПРЕКЪСНАТО НИ НАТРАПВАТ ПЕСИМИЗЪМ И МНЕНИЕТО, ЧЕ СМЕ СЕ ПРОВАЛИЛИ КАТО НАРОД? НОВАТА ПЕСЕН НА СЛАВИ Е ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ТОВА.
16.12.10 16:10
Автор:Кръстьо Йорданов
Наскоро съвсем случайно попаднах в интернет на песента от не особено уважавания от мен Слави Трифонов „Нема такава държава”. Той казва неща, които са ни до болка ясни и не е необходимо да ги чуваме непрекъснато. Но защо е нужно да се хипнотизираме до безумие с постоянното повтаряне „ лошо живеем, слаби сме, не можем нищо да направим, да емигрираме, да се гръмнем, животът е тъп и жесток...” и всякакви подобни глупости. От това нито ни става по-добре, нито помагаме на другите. Докога ще слагаме допълнително тежести на удавника, че със сигурност да потъне, вместо да му подадем ръка, в нашия случай изразено с някакви утешителни думи за отчаяните и страдащите, а ако можем да си го позволим, защо не да им помогнем някак. От черногледството и мърморенето винаги е нямало полза. А нашият народ е особен майстор в самоунижението и себеподценяването. Поради това въпреки ресурсите / интелектуални и творчески /, той не може да промени страната си, защото допуска мъжествеността и силата му да омекват и изчезват в отчаянието, че години наред не нормалните хора определят съдбите им, а разни нещастници, които нямат нужната себеоценка, че да видят колко са жалки в постоянното си пъчене. Че определят съдбите ни хора без никакви чувства за отговорност, показва факта, че те не желаят да определят себе си като виновни за нещо, а са склонни да стоят върху гърба ни, докато потънем. В противоречие с любимата ми даоистка максима: „Като постигнеш целта, оттегли се”, един наш кандидат за слава наскоро заяви, че никога нямало да се върне към бизнеса, с който преди се е занимавал, т.е ще се пенсионира като политик. Това още веднъж показва, че самовлюбеността не е най-доброто качество на държавника. Но да се приказва за това не е излишно. Трябва да се усеща още предварително тази самовлюбеност и да не се гласува доверие на негодниците. Да си седиш в къщи по време на избори не е решение, въпреки че реално днес наистина няма защо да се разкарваш в този ден, за да избираш между малоумници. Но и не бива да си мислим, че нищо не може да се направи. Мисълта е сила. Отдавна е доказано, че при катастрофи, бедствия и други премеждия оцеляват не тези, които са били екстроверти, социални и активни на пръв поглед личности, но които пряко зависят от другите и контактите си с тях. Обикновено такива уж социално будни и контактни хора в критични ситуации се ръководят от социалното си и стадно чувство, изпадат в паника и пасивност, поради което биват сигурни жертви. Но интровертните, мечтателни и умствено активни вътрешно хора, които са малко контактни в живота, защото предпочитат да живеят във вътрешния си свят, в критични моменти проявяват изключителна воля и разчитайки на себе си, не се увличат от паниката на групата. Поради това те оцеляват. Оцеляват, защото мисълта им е била чиста от песимизма обхванал другите. Именно поради това аз съм особено притеснен от тази песимистична и самоубийствена самохипноза на българите. Още повече съм учуден от странната склонност на нашия интелектуален елит да се държи като жертвена овца под ножа на мускулестите и неинтелигентни касапи, които от години определят съдбините ни. Тези, които са призвани да поведат народа, да го окуражат и да му вдъхнат достойнство, изведнъж почват да хленчат и пригласят на другите. Е, при такива нагласи, наистина всичко може да бъде загубено. Но богати ли бяха Ботев, Левски и Паисий, когато извършваха своя подвиг. Получаваха ли си редовно заплатите в някое учреждение? Въпреки че нямаха тези екстри, те не се поддадоха на черногледство и отчаяние. Макар и сами по- зле от другите, те имаха волята и най-вече вярата, за да забравят за собствената си болка. Ако не можеш да кажеш нищо окуражително на страдащия и да му подадеш ръка, по- добре млъкни и не го убивай с думите си. Явно поради глупавата строгост и безчувственост на някои учителки по литература и история днес думите на Левски, Ботев и Паисий са просто един текст за мнозина. Те са безчувствени, четат по задължение, но в сърцата им не се разгаря пламъкът на саможертвата. А за съжаление отдавна и вярата я няма там, нещо, което е много важно. Някога Цезар е забелязал, че галите са безстрашни войни, именно защото друидите са ги научили да вярват в безсмъртието на душите. Без вяра няма как да има и саможертва. Не може да забравиш болката си, бедността си, слабостта си като човек и да тръгнеш да умираш за доброто на другите без вяра. Слави Трифонов пее такива песнички, но отдавна е показал, че не вярва във висши принципи. Защо тогава мнозина го считат за водач? Кого води, щом сам себе си не може да убеди в нещо стойностно? Нямам нищо против личността му и против човека Слави, но не мога да простя черногледството и бездната на отчаянието, в които ни хвърля. Знам, че той може и да е искрен в критиките и осмиването на тези, които ни водят, но сам не посочва нещо светло и достойно за доверие. Тогава от думите му няма никакъв смисъл. Някога Волтер беше казал: „Някои пишат заради самото писане, аз пиша, за да действам.” Смятам, че наистина трябва да се пише, не за да си правиш самореклама, не за да трупаш популярност, а от болка и страдание заради съдбата на хората и страната си, нещата, които обичаш. Още по-важно, но и по-трудно е твоята болка да е предизвикана от страданието на човечеството.
Някои ще кажат: „На него му е широко около врата и затова пише подобни неща.” Но не, моят оптимизъм не е предизвикан от особено охолство. То никога не е било творчески плодоносно в моя живот, макар че почти винаги го е нямало. Сега дори имам и други задължения, за да си позволя да пиша всякакви неща. Но в сърцето ми има една пареща болка и жестоко предчувствие. Наскоро сънувах как минавам през родното си село и в двора на училището, в което е учил и баща ми, има тълпа цигани, които слушат някаква чалга. А селото ми и сега не се слави с голямо количество цигани, макар че сега ги има малко, докато преди съвсем нямаше. Тук нямам нищо против тези, за които напоследък е модерно да наричаме роми. Сред тях се срещат дори по-човечни от нас, защото са свикнали да живеят с малко. Нямам намерение да влизам тук в спор с някои за начина на изхранването им, който не е особено благороден и в повечето случаи не е честен. Тук е по-важна символиката на съня ми. Всички искат лично да се оправят, да избягат някъде, за което не ги и съдя. Всеки има правото да търси по-добър живот. Но не мога да се съглася с това, че е имало хора, които са умрели за тази страна, а ние плюем на паметта им, като не ни интересува какво ще се случи с нея. Защото мразим тези негодници, които от години я управляват. Държавата България не ни е дадена даром. Държавата е онзи фактор, който гарантира духовното, културното и общественото израстване и проявление на един народ. Без държава е трудно да има и културен подем, въпреки че българите са правили и това без държава. Само че без нея е много трудно. Затова е дошъл Левски и е казал, че и малките народи имат нужда от достойнство. Днес ние сме малки, за да се сравняваме с него. Но не бива да плюем върху паметта му с безхаберие и черногледство. Всички уж го уважават, но очевидно делата и думите му са загубили смисъл за тях.
А към тези, които ни управляват и водят към гибел, крадат от труда ни и унижават народа ни, ще се обърна с думите на Жана Д`Арк към англичаните: „Отидете си с мир, докато не е станало късно за вас.” Когато погубите тази страна и обезчестите народа и, тогава мечът вече ще бъде изваден и никой няма да го е грижа за главите ви.
Статията е препечатана от моя блог в GLOG.BG: http://yordanov1975.dir.bg
Живо се интересувам от позитивните начини за гледане на света. Затова и коментирам в пост, в който присъства името на Сл. Трифонов.
Нека оставим настрани моите лични чувства по отношение на Слави, за да мога да бъда докрай обективна.
Видях клипа, и това, което мога да кажа, е че песента е ЗАКЪСНЯЛА с едно 19-20 години.
С 19-20 години е закъсняло и отварянето на досиетата, за да се види кои са сътрудниците на Държавна Сигурност, с 2 десетилетия закъсня справедливостта и възмездието за нечовешките престъпления срещу личността, извършени в периода 1944-1990.
Точно защото не го направихме навреме, над милион българи емигрираха, а останалите се делят на лагери, както винаги - дали е ОК дето Слави толкова гръмко казва "истината", или това е черногледство, което "не носи спасение и достойнство".
Това "вие сте това, което мислите" ми напомня на карикатурата на Дан Рейнолдс, на която една катерица лежи на кушетката на психотерапевта и мърмори:
"When I learned, 'You are what you eat', I realized I was nuts".
(съжалявам, aко не го напиша на английски, се губи смисълът на шегата)
Все пак говорим за един човек с доста голямо влияние сред тези под 20 годишна възраст. Може моето и твоето поколение да има ценности, върху които стъпва, защото сме родени през 70 - те и началото на 80-те години, когато нито бяхме опорочени окончателно като поколението на Слави, нито принадлежим изцяло на бъдещето като сега растящите. Но младите ще послушат него и ще решат, че няма смисъл да се борят нещо да се промени. Ще си помислят, че последната надежда е умряла и няма вече смисъл. Въпросът му "толкова ли е трудно да живеем нормално" трябва сам да си го зададе. Кой осмива учители в скечовете си? Кой пригласяше на чалга течението, пък сега е рапър? Неговото поколение и това преди него са на път да убият надеждите. Но младите трябва да имат надежда. Да се борят. На за юношеството най-важното нещо е да имаш надежди. Нека да не им пречат и те да достигнат до мъдростта сами с болка и опити в живота. Но да им казваш, че тук властва глупостта, при условие, че те не са виновни за тази глупост, е престъпление. Мойсей води 40 години евреите в пустинята и чак когато и последният роб от старото поколение умря, тогава Исус Навин ги поведе към победи. Слави е част от миналото, чалгата, проституцията и всичко грозно, което трябва да си отиде, да го изринем като боклук и чак тогава да му мислим за измъкване от тинята. Тук не слагам онези нормални и изстрадали хора от старите поколения, които нямаха друг избор, освен да стискат зъби и траят на простотиите. Те имат място и право на живот в нашето бъдеще, защото са нашите отрудени майки и бащи. Слави и хората, които никога не са били истинска част от народа ни, които докато другите учеха, работеха и се опитваха да пробиват стени, за да успеят, те дори не можаха да завършат и образованието си, а искаха да минат по другия начин, ето тези хора са част от миналото и не могат да останат, въпреки че са се вкопчили в позициите си. Не му завиждам на Слави, има талант и не е успял само заради някакви си потайни подкрепи,има талант на шоумен, но е носител на духа на миналото и не желае да наложи нещо ново. Отново подкрепя морално онези муцуни от миналото, макар външно да ги осмива. Затова той се нареди сред тях. Той е удобното и безопасно куче на синджир, което лае, докато керванът си върви. Пък и неговото шоу е копие на чужди образци. Толкова ли българинът няма своя душевност и свой път на развитие. Но никой не му позволи да има такъв. Опитвайки се да направим българите европейци, ние никога не им позволихме да бъдат българи. Кой ще ги помни, ако поне веднъж не бъдат себе си? Какви бяхме, а кави станахме. А са ни слушали някога френските катари /албигойци/,като преписваха книгите си от нас. Българските книги през Средновековието също бяха преписвани. Но сега сме изтъкани само от комплекси и себеподценяване. Европа може и да се обедини, но ще помни само достойните. А ние около една идея не можем да се обединим. Но идеята е работа за бъдещето, а не оплакване на миналото, което ни и погубва. Забравете глупостите, простаците, чалгата, миналите ни беди. Стига сме бърсали сополи. Ето цитат от моя статия. Тя казва много:"Преди много време сънувах странен сън. Вървя си значи по някакъв коридор и изведнъж срещу мен врата, а на нея застанал някакъв човек с черно официално облекло и доста злобно и вторачено ме гледа. После чух странен глас, който ми каза: „Помни, че миналото е смъртта на бъдещето!” След това този злобния с кръвнишки поглед без някой да го е бутнал, сам падна в някаква пропаст, а вратата се оказа вход към бездната на още несъздаденото бъдеще.
Тогава все още бях доста увлечен в историческите четива, които идеализират определени исторически моменти и личности. Но сънят ми показа, че е права мисълта: „ Който следва звездите, не се обръща назад.” Осъзнах колко са глупави и невежи онези хора, които вярват в едно фаталистично предопределено бъдеще, в което човекът няма право да направи никакви корекции. Всъщност следват сляпата си съдба само тези, които вместо да предотвратят злокобната вероятност, хленчат и се страхуват от сенките на собственото си минало. А то бъдещето ги очаква широко отворило врати, на които те поставят бариерата на страховете и невежеството си."
Така че миналото трябва да умре. Слави ни бута в пропаста, защото е роден през 1966 г, възпитан е, живял е и работил в друго време, от което младите хора на България трябва да се освободят. По медии, шоу програми и всякаква друга порочна и зомбираща ни среда се изявяват онези сенки от миналото, които не искат да си отидат, докато не ни повлекат в пропастта със себе си. Е, на мен ми омръзна. Искам да правя полезни неща, да не хленча и да не се оплаквам. Но някой си ми казва, че нямало смисъл, защото всичко е порочно. Ами вярно е, порочно е, но първо вие трябва да си отидете с мир, преди да сте ни убили окончателно. Пък ние читавите знаем как да вдигнем България на крака.
Във всички твои констатации си напълно прав. Всъщност чрез посланието и темата си аз нямам намерение да слагам розови очила. Животът ни наистина е труден и има проблеми. Младежта ни става жертва на интересите на наркодилъри, един бизнес зад който, за съжаление, стои голяма част от богатството на така наречените ни "бизнесмени" от 20-години насам. Наистина и проституцията е доходен бизнес, който превръща българските девойки в курви, а не в майки. Наистина ще е трудно да се оправим, но не и невъзможно. Големият проблем наистина са младите хора. Фактите често показват една направо липсваща ценностна ситема у тях. А Слави като пример има пръст в тази трансформация. Кой си прави майтап с образа на българския учител в своето шоу? А и учителите вече не са това, което трябва. Нямат изобщо мотивация. Учителите и лекарите са едни от професиите, които не могат да се работят от безчувствени и лоши в сърцата си хора. Но проблемите са сложни и не се оправят бързо. Ценностна система се гради с години и векове.Да си призная, не съм икономист по образование, но проблемите ни се виждат от всеки. Кредитното робство по принцип е характерно за цял свят, но в страни като България обслужването на кредитите е вече много трудно. Един от плюсовете ни като народ е притежаването на собствено жилище. На запад повечето живеят под наем. Има възможност за измъкване от ямата, но ни трябват свестни водачи, а и ние да се променим. Висшето ни образование вече девалвира, ражда нови специалисти с амбиции за чиновници, икономисти, юристи. Но предприемачеството не се учи в университет. Населението ни е наблъскано в градовете. Селата са превземани от циганите, а нивите пустеят. Пред малцината земеделци се изправя проблема с неосигурени пазари, евтини чужди конкурентни стоки. Но либерализмът не може да измисли друго. В търговия, обслужване и производство българският бизнес изостава от по-конкурентноспособни чужди фирми. Сигурно има пазари и начин да се открият за нас, но трябва време и работа. Ние вместо да застрояваме планините си, имаме такава възможност за екотуризъм и добив и преработка на билки. Те са също голямо богатство. А за овцевъдството в миналото ни няма да говоря, всеки знае, че и през турското робство джелепите са били едни от най-заможните българи. Но за съжаление повечето искат сигурна заплата, а не риска на предприемача. Не ги виня, но трябва натрупване на национален капитал, преди да имаш и добри доходи. Явно и бизнес елита и политическата ни класа се провали. Трябва вместо мутрите и политически украсените крадци на бивши соцпредприятия да се издигнат нови предприемачи и да има наистина хора с традиция в бизнеса, а децата им да не са лигльовци, защото те трябва да наследят всичко. Изобщо до сега цялата ни система беше объркана, но трябва нещо да се направи. А малка група от хора не могат да променят всичко. България не са само градовете. Докато се мисли така и висшистите са повече от нуждите на обществото, селата ни ще пустеят, а младите ще ходят в чужбина. Вече висшето образование стана като задължително за българските завършващи гимназисти. Никой не вижда начин да преуспее и по друг начин. От наука и образование винаги има нужда, но обществото е едно дърво с корени, стъбло и клони. Всички искаме да сме клони, а никой не иска да е корен. За съжаление това, което пиша, може да изглежда наивно и непрофесионално, но сега това се сещам да напиша. Проблемите са много сложни и по-дълбоки, отколкото в един форум може да се обяснят нещата.
Второ, младите под 20 подвластни на СЛАВИ???? Това е смешно. Половината млади НЕ гледат новини, Не гледат публицистика и НЕ гледат шоута, в които се обсъждат новини и политика. Останалата половина не "слушат" Слави просто защото той не е част от тяхната история - били са твърде малки, когато той е бил важна личност. Сега е просто водещ на едно западащо, по мое мнение, шоу. Така че това са глупости. А ако някои млади са под негово влияние, случайно, то това се дължи само и единствено на родителите им, които го гледат и превъзнасят.
Трето - не разбирам тия реакции срещу песента на Слави. Какво стана със свободата на словото? Или също като с Wikileaks, свободата на словото трябва да я има само когато ни изнася. Като спре да ни изнася - хайде в затвора, че си правил секс с гаджето си докато спи или поне докато не ти измислим по-сериозно обвинение. Направо съм отвратена от поредното зомбиране на българския народ. Мислете с главите си бе хора! В песента на Слави се казва истината. Отворете си очите! Ако Спенса направи такава песен ще се вдигне ли половината народ да го плюе. Заставам зад всяка дума, която Слави пее. Защото цялото розово в главата ми не може да направи обстановката в България дори една идея розова.
И за да се върнем на основния проблем: "Някога Цезар е забелязал, че галите са безстрашни войни, именно защото друидите са ги научили да вярват в безсмъртието на душите." Траките също са вярвали в безсмъртието на душите си. Тракия е завладяна със страшно много усилия от римляните след десетилетия битки, кръв и подкупи. Траките винаги са били безстрашни и като войни и като наемници и като роби. Някой някъде да го говори това (публично)? Не. Странно защо ли... Само Божидар Димитров се осмели да каже по повод на поредната македонска псевдоисторическа книга "и ние сме имали държава и цивилизация преди хиляди години - Тракия". И вече не е министър. Oh, well.И изобщо каква е ползата да си го говорим за славното минало? Дори и да се чувствахме тракийци, животът вече не се свежда до това да заколиш някого и после да пируваш със завладяното. Живеем в друг свят. Свят изискващ други умения и организация. Умения и организация, която нямаме и не искаме да имаме. Положително мислене??? Вие луди ли сте?! Положителното мислене помага там където всичко вече е изградено и единственото, което се изисква от теб е желание да получиш нещо. В България няма система. Т.е. има система, но тя е създадена, за да ти пречи. Създадена е, за да те спира във всеки един момент по всеки един повод. Докато си стоим вкъщи и си щъкаме от работа вкъщи и обратно системата не се натрапва и човек си живее животеца. Но в момента, в който се опиташ да излезеш от рутината се срещаш с чудовището наречено "апатия". Дори не става въпрос за бюрокрация - тя е навсякъде и хората са се научили да я борят. Става въпрос за пълната апатия към това което се случва. И това състояние е във всички държавни учреждения и хората обикновено вместо да я борят просто се учат да се възползват от нея. Само че с това системата не се променя, а става все по-гадна и по-гадна.
Изобщо не е тайна, че смятам да се изнасям от родината, освен ако много не ми се наложи да остана. Хората, които ми познават първите изяви тук знаят каква оптимистка съм и колко обичам и уважавам България. Обаче всеки си има граница и моята приближава. И не става въпрос, че не получавам заплата - към момента получавам и съм доволна от нея. Но не всичко е пари! Повечето хора емигрират заради спокойствието и сигурността в другите държави. Аз искам да се махна от тук, защото това което виждам ме побърква. То е погрешно. Толкова дълбоко погрешно. Полицаи подслушват хора и после споделят подслушаното с всички. Хора биват арестувани заради думи, но не ги осъждат заради дела. Всъщност изобщо не ги осъждат. Което вероятно е положително, защото вероятно скоро ще започнат да ги осъждат заради думите им. И ще са доволни от това. Строят ни магистрали, а аз само тази зима пуках гума към 4 пъти заради дупки по улиците. И това са само нещата, които ми хрумват на момента. А всички други отвратителни неща. Ами темата на Нова за зеленото сирене в района на с.Черни Вит и страхотния горски пожар, който се развилня съвсем малко след темата там. Умишлен пожар, без арестувани. От всякъде ни залива помия, а всички мълчат. МЪЛЧАТ!!! Не положително мислене им трябва на хората, а здрави ръце и здрав ум. Трябва да престанат да мълчат и да се научат да викат и да получават отговор на въпросите си. Не може вечно да чакаме някой да ни оправи, защото те това и правят - оправят ни. Не мислене трябва, а действие. Никой не действа. И като никой не действа, защо да се лъжем, че вървим към по-добро. Това просто не е вярно! Светът в един момент отиваше към по-добро и ние бяхме част от случващото се. Сега светът върви надолу и ние го придружаваме. Няма активно участие от наша страна. Няма мисъл, няма воля, няма дори желание. Има само апатия.
Предприемачество? Всички печеливши бизнеси са разделени между различни добре облечени бизнесмени, с изключение на IT бизнеса, който се разви преди те да успеят да го докопат. Не извинение, а факт. Какво предприемачество ви гони не знам. На дребно - може би. Но на дребно не се живее. На дребно не се развива държава. На дребно може само да се оцелява. Което и правим от хилядолетия. Ми хубаво, ама животът не е само оцеляване. И всеки един от нас има право да живее щастлив живот. И щом в България не можем да сме щастливи, ще отидем другаде. Пък когато боклуците измрат или се самоочистят, ще се върнем. А ако не, поне ще се облагородим с някоя я южно американска, я скандинавска семка :)