ЖИВОТЪТ Е КУРВА, КАКТО И ДУМИТЕ

Ами след това си заминаваме по реда. :)

Ти какво предлагаш?

Мисълта ми не беше свързана съвсем с отвъдното. :)

По-скоро с реалното и днешното.

Не всичко на тоя свят се прави с някакъв дълбок замисъл. Всъщност, правим това, което ни се прави, всеки със собствените си мотиви. Всеки се бори за нещо, всеки страда - даже и тези които не графоманстват. Но пък те по-често се разболяват от язви и депресии, така, че предпочитам да графоманствам. И кой може да знае "след това какво"? Каквото дойде. Да се надяваме, че ще е прекрасно. Ако не е - ще го опишем и после ще го преборим някак.

По-интересно е дали зад т.нар. компютърно опосредствана комуникация се крият някакви реални действия. Или просто си почесваме езиците в ориенталски стил.

Ами не знам от колко време влизаш тук, ако е отскоро, съвсем скоро ще разбереш, че   BgLog    Е социална мрежа.
Не всички се познаваме лично, не всички пишат редовно.

Но само преди няколко седмици не само си чесахме езиците, но и направихме нещо важно за един от нас. Показахме, че думите в българския език (все още) не са изпразнени от съдържание.
Преди месец пък наша блогерка даде начало на реална кампания за почистване на София.
Образователните ни общности са образец на взаимопомощ (администраторите им са търсени за телевизионни и радио- интервюта точно в качеството им на администратори в BgLog).

Разбирам отчасти възмущението ти, все пак с думите си изкарвам хляба, усещам колко са девалвирали, изпразнени от съдържание понякога.
Но този блог просто не е мястото, в което възмущението ти ще намери благодатна почва за растеж.

А за ориенталския стил - ами да, нашата култура е уникална точно с това - че сме мост между Запада и Изтока, между динамиката на западняците и лежерното източно спокойствие :)...
Откога златната среда е нещо лошо???

 

 

 

Нека внимаваме с думите. Думата е израз на мисълта, а мислите, които имат емоционален заряд и са поети от други хора, просто създават... реалности.

Нека осъзнаем отгворността за това което мислим и това което изричаме :)

)

Много менторски тон взе да придобива всичко. По-важно е да се мисли и действа повече, а да се пише и говори по-малко. Думите са за ползване, животът за живеене. И е такъв, какъвто си го направим.

Е хайде сега - менторски тон.
Нали ти писах за златната среда :).

Думите си имат своята красота и своето предназначение.
Ако си недоволен/недоволна от нечие бездействие или празнословие, защо се опитваш да си го изкараш на нас :)?
Тук сме се събрали не само да кОпаме, ами и да научим нещо, пък и да се забавляваме...
А българският е най-изразителният език: ето линк към прекрасните разкази на Чудомир. 

Думите СА реалност, живот, действие, енергия....

Btw,  аз харесвам живота си  :).

А пък аз ще продължа с "менторския тон", за да си кажа и аз мнението :)))

Почвам от заглавието.

Животът е всичко, което имаме, а думите са всичко, от което се нуждаем, защото чрез тях общуваме. Хората сме социални същества – не можем да живеем нормално без да общуваме.

Какво правим тук ли? Да, графоманстваме. Графоманията е присъща на по-интелигентната и грамотна част от населението. Другата част не е в състояние да графоманства, колкото и да й се иска.

Освен графоманстването ние общуваме по всякакъв начин: информираме се, разменяме мисли, съпреживяваме чужди успехи, радости и болки, опознаваме се, някои се влюбват, други се женят… Да, борим се, страдаме… Изобщо тук има всичко, което съществува в междучовешките отношения.

Формата на свързване е виртуална, но всичко друго е напълно реално. Даже в нашата социална мрежа повечето хора са по-истински и искрени, отколкото в реалния си живот.

Дали животът е к**ва или порядъчна девойка, си зависи главно от неговия притежател.

Дали думите са к**ви, също зависи от техния притежател. Има хора, които са избрали да притежават един набор от думи, други – друг. Всеки с предпочитанията си и нагласите си към света и другите.

Думите освен к**ви могат да бъдат и праведници, ако нямаме задни мисли в главите си.

Думите освен лицемери могат да бъдат и благородници, ако сме достатъчно внимателни и любезни един към друг.

Думите освен грубияни могат да бъдат и доброжелатели, ако самите ние не изпитваме злоба и омраза към събеседниците си.

Думите освен лъжци могат да бъдат правдолюбци, ако казваме онова, което мислим.

Думите освен лентяи могат да бъдат работливци, когато напълнят с ценно съдържание един постинг и той започне да се размножава из интернет.

Изобщо, думите са онова, което ние представляваме всъщност.

Що бе, думите могат да бъдат и:

Думи различни

и бързи, и весели.

Думите все са си думи.

Думи прикрити - думи на страст,

Думи открити - думи на власт.

Думите парят, някои болят.

Думите някога страшно тежат.

Думите някого връщат  от път.

Думите често побеждават и плът.

В думите вярват, с тях се кълнат.

С думи се любят, обичат, летят.

Думи еднички - думи за нас.

Думи за всички - думи за вас.

Думи различни

и бързи,и весели.

Думите пак са си думи.

А, значи въпросът е, какво следва от това, че човек си пише дневник в Интернет. Според мен следва това, че човекът си е подредил мислите. А ако е споделил преживяванията с приятел - това си е чиста психотерапия, да знаеш. :)

Не знам, какво може да следва от един дневник. Понякога следва подкрепа за някоя кауза,  например почистване на София, помощ на приятел, представление и подаръци на деца от детска градина, имаше подкрепа на каузата "Рила ми е мила", и на борбата на слепия Виктор с ВАЦ. Някои каузи завършват с успех, други - не толкова.

Друг път обаче човек просто си споделя, това е част от същността на хората - нарича се общуване.

Защо животът е курва - аз това не го разбирам, моля някой да ми обясни. Думите за мен са средство да си изразиш мислите, защо и те са курва? Феноменът "курва" предполага акт на покупко-продажба, в случая с личен блог не го откривам.

_{Това за думите го казва един човек, който е доста по-умен от мен. Просто перифразирах. А "курви" защото са за ползване. Защото всеки ги приспособява към собственото си (не)съществуване. И защото действията са много повече от думите.}

Лоша работа е бедният речник, да ви кажа...Всъщност, комуникацията е процес на обмен на информация. От вчера се чудя, каква е точно информацията, която се опитвате да обмените?

И комуникацията, и думите имат смисъл. Проблем са ограниченията.  И това, което правиш и с двете. Това е към всички. Теории и виждания и за двете... колкото искате. Много думи без смисъл представляват същото, което и луд с картечница.

Според мен много думи без смисъл са като дъжд по междуселски път: нищо не се ражда от тях, а разкалят пътя, та не може и да се мине по него.