Дяволите на върха на иглата

Има ли някакъв смисъл от блестящите думи „патриотизъм”, „национализъм” и пр.

Щом думичките са оформени като звукосъчетание и се употребяват в някакъв контекст, значи имат смисъл за някого. А щом имат смисъл дори само за един човек, значи имат основание да са думички. Но блясъкът им някак ми мрачнее. За неуведомените, ще уведомя, че не съм привърженик на идеите „България над всички”, „Ние сме най- велики”, „Светът трябва да знае, че сме сила” и пр. Също толкова съм противник и на тезите „Ние сме боклуци”, „Не сме народ, а мърша”, „Трябва да си признаем, че нищо не става от нас” и т.н.

И изобщо, животът в края на иглата много се доближава до тристата дявола, които се събират там.

Естествено, понеже така се е случило, че и аз и родителите ми, и прародителите ми, сме родени в България – следва да се смята, че аз съм българка. Да съм българка означава да познавам добре езика и историята на народа си, да уважавам традициите му, да спазвам законите му. Имам претенцията, че сравнително добре се справям с това. „България над всички” не е българска традиция, единственото за което се сещам като „традиция” в такъв контекст, е „deutchland uber ales”. Да се копира най- лошото от световната история също не е българска традиция, това са решения, които някакви личности вземат за себе си и ги пренасят като зараза върху околните. Бай Ганю е българин, но не е българска традиция, освен ако не се постараем с общи усилия да го превърнем в такава. Дори факта, че е създаден като комичен герой значи, че той не е типичния българин. Подценяването на качествата също не влиза в българската традиция – това си е чиста форма на личностен комплекс, който кой- знае защо някой решава да пренесе в общото съществуване.

От това, че съм българка следва ли да се смята, че съм длъжна да обичам, подкрепям и защитавам всички българи? Ами не. От това, че съм човек (Homo sapiens) следва, че обичам, подкрепям и защитавам всеки, който заслужи моята обич, подкрепа и защита. Независимо от неговата етническа и национална принадлежност, по- скоро зависимо от неговата етична и морална позиция, ценностна система и пр.

Да, много бих искала в България да не се краде толкова много, да се вземат адекватни политически решения, които да са в помощ на народа. Бих искала някой да се съобрази с това, че обикновените хора изнесоха на гърба си „прехода”, а сега изнасят и настоящия „поход” към ЕС. Но това са си мои лични потребности и никой не ми е обещавал честност на върха на иглата :). Бих искала в държавата да се живее спокойно и нормално, и по тази причина правя това което мога за да допринеса - живея спокойно и нормално, и оставям околните да живеят спокойно и нормално. Правя това, което смятам, че трябва, независимо, че обикновено става, каквото ще.

Другото, което много бих искала, е хората да не забравят, че първо са хора (човеци, личности, вселенски същества), и след това са всичко останало – принадлежащи към някаква нация, раса, религия, род, семейство и пр. Напоследък, явно в стремеж за окрупняване на проблемите, всички предпочитат да забравят простият, първичен факт, че първо са хора. А това е най- важното и най- трудното занимание. За да останеш човек, обаче, трябва да стоиш далеч от върха на иглата – там се събират дяволите :).