Добра съпруга + домакиня + работеща жена???
От известно време ми правят разни неща впечатление (откакто имам доста женени колежки около себе си) - всяка вечер след края на работното време аз отивам или на среща с приятели, или да доработвам вкъщи. А моите семейни колежки мислят най-вече какво да сготвят тепърва. Доста съм мислила колко е трудно за жените да съчетават толкова много задължения и способности - да работят, да бъдат добра съпруга, да се грижат за децата, да вършат домакинската работа. И колкото повече мисля за това, се убеждавам че всички тези неща не мога да ги върша еднакво добре. Най-вероятно ще си остана същата работохоличка, горките ми деца ще ядат само пържени картофки от Мимас 
(или нещо подобно), а когато се прибирам от работа с половин-един час по-късно, мъжът ми ще си мисли, че имам любовник
Шегата настрана, как успяват да го правят? Знам, че в bglog има такива дами, нека споделят. Ще бъде от полза.
Другата алтернатива винаги ме е плашила - да бъдеш само и единствено домакиня и да се грижиш за децата. Това би означавало да се откажа от всичките си амбиции и да се отдам само на семейството! Чудех се дали има някаква златна среда, може би ако повечето мъже помагаха в къщната работа и в грижите за децата....
Преди време живеех с един мъж. Играехме си на семейство или нещо такова. Аз особено добре се бях вживяла в моята роля. След лекции колегите ми отиваха на кафе, а аз бързах да се прибера, защото трябваше да напазарувам и да сготвя. В съботите приятелите ми ходеха на Витоша, а на мен ми беше ден за чистене и пране. Разтоварването не значеше задимено кафене и малко женски клюки с близка дружка, а най-голямо удоволствие + relax беше да си поливам цветята на терасата, да ги пресаждам, да махам изсъхналите листенца, да им говоря... Бях щастлива по един мой си начин. Затворена в себе си бях. Обичах някого и грижите за него ми носеха радост. Само понякога вечер, късно вечер, докато тичах с търсещ поглед от единия прозорец на другия в очакване на този някого да се завърне ми беше мъничко тъжно и болеше, но се опитвах да не мисля много за това. То и без друго не е по темата.
Та, мисълта ми беше, че в един момент, когато всичко свърши, изведнъж осъзнах колко много съм пропуснала. Човек само един път е на 19, на 20 години. Това е времето, когато повечето момичета още не са се задомили и тъкмо тогава трябва да се забавляват много - купони, приятели. Тогава трябва да открият какво им харесва да работят, за да знаят коя работа ще е удоволствие за тях. Тогава (когато не носят отговорност за деца) могат да си позволят да експериментират в кариерата, дори в личния живот.
Аз съм един такъв човек, от който просто няма да стане работохолик. Не съм никак амбициозна и за мен работата е нещо, което трябва да вършиш, за да може като излезеш в неделя със синчето на разходка да му купиш точно онзи малък зелен автомобил, който е видял на витрината и за когото слушаш всяка вечер. А после да има пари за захарен памук и блъскащи колички!
Без грам колебание ще се откажа и от малкото останал в мен кариеризъм, за да се посветя изцяло да децата и мъжа си, когато настъпи момента за това. Винаги съм знаела, че точно така ще стане и винаги така съм искала да бъде. Смятам, че с двете неща издигане в работата + грижи за семейството лично аз няма да мога да се справя. Получава се нещо като в онази приказка за двете дини и мишниците... Е, сигурно има и по-оправни хора, но все пак ми се струва, че човек трябва навреме да реши какво иска от живота си и да му се отдаде като направи някои малки жертви.
Ами, правилно, momo! Става и не тежи, мили мацки.... Според мен, всичко е въпрос на обич и комплекси. Ако истински обичаш човека до себе си (мъж/гадже) и децата си, е, как точно ще ви тежи, ако смея да ви попитам???
Според мен, тук повече удряме на идеята "Как да гледаме две деца, къща, мъж и кариера и едновременно с това да изглеждаме добре и да ни е супер секса?" Ами кой го е искал това всичкото. Вие, нали? Щом го искате - усмивка, молба за помощ от гаджето/съпруга и правилен разчет на времето. И много, много усмивка и обич. Всички у дома ще ви помагат - гарантирам ви. От опит. Ако всеки ден, по много пъти им повтаряте колко са важни за вас и колко ги обичате - ще се изтрепват да ви съдействат, и за готвенето, и за времето за външния ви вид....
Разбира се, че е въпрос и на комплекси. "Ауу, онази Дамма с лъскавата кола, дето ми се пада приятелка, ама ме кара да си гриза ноктите, ще ми се изсмее, че вместо да отида на престижна спа процедура на стойност 130 лв в спа-центъра на еди кой си софийски хотел, както всяка себеуважаваща се жена (щото те всички със самоуважение само това правят!),аз ще готвя зелен фасул с продукти за общо под 10 лв! Аууууу, срам, срам!"
Само помислете колко средностатистически БГ момичета/жени/съпруги си го мислят това ежедневно. Ами, вземете и идете на проклетата процедура и си отземете веднъж в месеца. да не ви гризе отвътре! Разбира се, че можете да ходите всяка събота на маникюр и педикюр - ще ви отнеме не повече от общо 1 час и половина. Поне на мен в Пловдив ми отнемаше толкова. Може да се направи, докато децата спят - да речем събота, 9 или 9.30 сутринта. В 11 сте на линия за куклен театър или МакДоналдс...
Козметичката може да е следващата събота, пак за толкова време. Фризьорката също. А ако Мичето от съседния вход ви обяснява, че същата онази "себеуважаваща се" жена (или както още богоговейно я наричат "скъпа" жена, ауууууу) го прави ежеседмично - изсмейте й се. Нещата може да се редуват между съпрузите - "сега аз ще лежа с маска на лицето, а ти ще сготвиш спагети" (да речем)....
Ако жената не е проклета намусена сУпруга, и помоли любимото същество, за което се е омъжила, за съдействие в постигане на добър външен вид - гарантирам ви, няма съпруг/гадже, който да й откаже. Ако, обаче, тя реши да мърмори как "Анито/Мимито/етс. се поддръжа и е като кукличка, а аз не мога едно списание да прочета от готвене, камо ли на козметичка да отида....", гарантирам, че няма да може. Наистина.
Аз много обичам един стар израз: "Никога не е било да не бъде някак"... Все някак ще се нагодят нещата. А и не можете все да чакате някой друг да се погрижи за гозбите, децата ви, външния ви вид. Никой не е накарал никого да се жени насила или да живее заедно насила, нито насила да създава деца. Нали го правим с любов? И страст, и желание?
Честно казано, у нас готвенето е за кеф. George Atha e майстор и върти едни спагети, лазани, барбекюта, скариди... Аз съм по базовите гозби и сладкишите. Но какво е това цялото мърморене около готвенето - не ми е ясно. Майка ми, например, готви и мърмори. И готви една гозба около 4 часа, а после излиза в "бутиков" размер - за не повече от двама души. И е изрекла мърморенто на света, докато я приготви. Аз все така съм си мислела цял живот - че готвенето е теееежест, ужасна, мръсна.... Неблагодарна.... Готвиш го цял ден, после го излапат за половин час. Да, ама не! Мама ми да си гледа работата! Може да се приготви за по-малко от час храна за 8 души.
И с усмивка. Какво толкова - защо жените смятат, че от това им пада престижа? Че стават тъпи домакини? Това е понятие за комплексарки, извинете ме.
Можете да се справяте с всичко, обаче не сам сами, в стил "Сексът и градът"... Трябва ви съратник. Семейството и децата са общ контингент, и на двамата. Ако той днес гледа "Формулата", значи аз съм дежурна по капризите и прислужването. Утре ще е той, а аз ще ходя на пътечката, ще лежа във ваната или просто ще гледам ТВ с маска на лицето, а деца и мъж ще идат навън, примерно на онази "люлка на кулинарията" МакДоналдс, докато мама релаксира.
Нещо такова. Ние така можем и така правим в нашето семейство. И е успешно.
Иначе си доработваме като заспят децата. и си пием винце, докато си доработваме. или имаме антракт за други удоволствия. Обич, усмивки и без комплекси! И пратете на майната им "скъпите" дами, защото тях дори няма кой да ги обича всеки ден и никой не ги гледа с обич, когато имат гадни сополи, повярвайте ми!
Яничка, аз не съм от тези дами, по простата причина, че все още не живея със съпруга си (това колко странно звучи!), но някакси ми се прищя да се опитам да дам отговор на твоя въпрос най-малкото за собственото си бъдеще.
Никога не съм била особено амбициозна или голяма кариеристка. Започнах работа веднага след като започнах университета, защото исках самостоятелност и да не тежа на родителите си - не от някакви кой знае какви амбиции.Така е ако работата ми не е нещо, което ми носи удоволствие или не е твърде добре заплатена - с удоволствие бих я зарязала, за да мога да се отдам на семейството си . Не ,че съм кой знае каква домакиня - мале,мале - аз нито мога да готвя, нито да чистя, но искам да дам всичко на децата си и съпруга си. И ще се науча да готвя ;)
Познавам жени, които успешно се справят и с трите - леля ми - чакат трето детенце, има успешна кариера като управител на човешките ресурси в голяма западна фирма в България, грижи си се и за домакинството. Разбира се, чичо ми наистина и помага много, той е основният готвач например. Когато съм у тях, някак си...Искам да имам каквото те са постигнали...И се замислям, знам,че ако наистина го искам, мога да имам успешна кариера.Но винаги съм поставяла желанието си да имам дете на първо място.Всъщност,май на единствено място. За това и ще се размина с кариерата, освен ако не е някакъв мой бизнес...
Яничка,
благодаря, че обръщаш внимание на жените с много "шапки". По едно време в началото на семейния ни живот работех, бях студентка, трябваше да се грижа за дома и да бъда добра съпруга. По-късно се дипломирах, и дойде и детенцето. Ами, какво да ти кажа - при мен нещата са сведени до добра организация и помощ от съпруга ми. Сутрин той води детето на градина, аз го взимам (защото работата ми позволява това). Или обратното. Но, така беше допреди два-три месеца. Сега мъжа ми е с нова работа на смени. Това обърква донякъде работещета досега схема и се налага да бъдем гъвкави. За съжаление аз ставам по-натоварена.
Затова, не готвя всяка вечер - дори бих казала, че през седмицата почти не готвя. По- скоро бързам, за да взема детето от д.градина. Не чистя. Правя го само в събота или в неделя. Сметките и пазаруването го поема мъжа ми. Глади той, и аз понякога. Но, грижата за детето остава постоянна - в тази възраст, в която е моето (4 годинки). Понеже няма братче или сестриче иска да си играе с някой от нас. Често помагат анимационните филмчета или блокчета за оцветяване. Но, истината е, че децата искат внимание и уморена или не съм длъжна да зарежа каквото правя и да покажа на детето си, че съм на негово разположение. Във всяко семейство е различно. Аз съм обаче по-загрижена за самотните родители - там е много, много по-трудно!!!
Иначе, не се оплаквам от ангажиментите си (е, понякога само). Просто на моменти съм стегната и организирана, в други релаксирам и оставям изискванията си за перфектно свършена работа! Просто не е възможно да върша всичко the best. Затова е спрях да се опитвам.
Всичко е до време! Доколкото те познавама, ти ще се справиш с повече от едно задължение!
Не смятам, че се справям най-добре в света. Според мен, за всяко от трите - домакиня, майка, работеща жена - можеш да отделиш 24 часа дневно. Нямам тези 72 часа, а трябва и да се спи... Та смятам, че трябва да си има приоритети: на първо място е майката, на второ - работещата жена, а за домакинята просто трябва едно яко рамо от силния пол. Просто не става - друг вариант е мощно включване от някоя баба...
Не е добре обаче според мен жената да се посвети само на дома. Някакси е ограничаващо и намалява самочувствието. Обаче разни хора - разни идеали, всеки си знае какво го влече!