Гипс

Имам слабост към гипса. Първото което си спомням във връзка с него бяха гипсовите фигурки които правеше един майстор, когато бях малък. После мина един период в които всъщност не знаех какво точно е това гипс, в смисъл да го разпозная и да знам как се служи с него. Но преди около 2-3 години се случи да погледам майстор как прави шпакловка. Та майстора разправяше, че това било висшия пилотаж на строителните занаяти и най-дълго и трудно се учело.

Някак ми беше направила впечатление тази случка, защото скоро след това един познат ми каза, че ще прави някаква шпакловка в тях и аз реших да пробвам и евентуално да му помогна. Значи познатия ми също беше гледал само, та известно време в тях се чудехме кое точно е гипса, после като с голяма доза вероятност елиминирахме цимента останаха дже светли неща, едното при последвалите опити се оказа нещо като лепило  за плочки, а другото заветния гипс. Започнахме да го приготвяме по подобие на бетон както се прави и стана на бучки и се втвърди почти светкавично. След още няколко опитанищо годно за работа не се получи и зарязохме. По-късно същия ден на един строеж ни светнаха как точно стават нещата, та на следващия ден можехме да почнем. Значи първото е, че наистина е много трудно, трябва бързо да се работи защото стяга, маламашката трябва да се води много равно и гладко за да стане права стената и накрая е доста тежко и уморително, особено ако шпакловаш таван. По нататък се възползвах от всяка попаднала ми възможност да шпакловам за да се науча. Защо ли съм го правел, не знам, за пари или занаят не е, имам си висше образование и друга доходна и по-престижна работа. Мисля, че шпакловането за мен е като потапяне в някакъв прост и дружелюбен свят, майсторите почти винаги са хора от народа със здраво чувство за реалността. А самото шпакловане докато гоправя изпадам в нещо като унес, ръцете сами знаят какво да правят, с едно око ги следя, а съзнанието и мисълта ми се реят свободно, същото чувство изпитвам когато съм на разходка в гора или парк сам. Защо разказвам това, защото днес цял ден шпакловах може би около 14 часа, направих около 30 квадрата с много добро качество. Това беше едно помещение което съм намислил да използвам за нещо като склад. Не че беше особено належащо да се шпаклова, но изглежда почувствах нужда да се натоваря добре физически и да мога после да легна и да се наспя като хората. Някой ще каже да ходя на зала. Ходя и то почти всеки ден, но не е същото, някак си за 2-3 часа не мога да се натоваря изцяло, че да се почувствам наистина изтощен, понякога като сменям ежедневно натоварването успявам да се поизненадам, но всъщност не мога да почувствам убийствената умора, която чувствам сега. 

 Забелязвал съм винаги, че съм доста способен в усвояването на различни заняти и ловкости. Някой би казал, че това е много хубаво, но аз не мисля така. Струва ми се, че когато поправям нещо или работя нещо просто се опитвам да избягам от действителността. Начина е доста сполучлив, но така само се отлага сблъсака с нея и от това той става още по-неприятен, а всъщност от какво бягам, реално погледнато нямам никакви сериозни проблеми, може би това ми е проблема липсата на емоции и проблеми. Дали пък като се появят няма пък от тях да започна да бягам. Знам ли. Може да напиша разказ "Дзен и изкуството на шпакловката", когато бях 13 годишен и поправях първото ми балканче много харесвах "Дзен и изкуството да се подържа мотоциклет", но вече не, какволи съм претърпял, еволюция или деградация, както и да е, ще лягам да спя, защото утрото било по-мъдро от вечерта.