Гара за двама
На тази гара влакове не спират,
перони, коловози, няма също.
На тази гара любовта пулсира.
Усетиш ли я, става твоя къща...
Спомените всекиго преследват.
Гарата за двама, дава смисъл.
От нея всички спомени потеглят
без шум, без глъчка, даже и без писък...
Една съвсем обикновенна гара
в която спират влюбени сърца,
за чашка, за целувка, по цигара...
Пътуващите чакат Любовта...
Невидима, Тя идва и отнася
мечтите им в забързания ден.
На гарата остават двете чаши -
ключе към тебе и ключе към мен...
Да! Тишина сред шумни булеварди
които всекидневно ни измарят.
От сивото на дните ни овардва
онази моя, но за двама гара...
перони, коловози, няма също.
На тази гара любовта пулсира.
Усетиш ли я, става твоя къща...
Спомените всекиго преследват.
Гарата за двама, дава смисъл.
От нея всички спомени потеглят
без шум, без глъчка, даже и без писък...
Една съвсем обикновенна гара
в която спират влюбени сърца,
за чашка, за целувка, по цигара...
Пътуващите чакат Любовта...
Невидима, Тя идва и отнася
мечтите им в забързания ден.
На гарата остават двете чаши -
ключе към тебе и ключе към мен...
Да! Тишина сред шумни булеварди
които всекидневно ни измарят.
От сивото на дните ни овардва
онази моя, но за двама гара...
do100jan-e, извини ме, но не можах да се сдържа... Интелигентен си, но когато решиш можеш да се проявиш като голям грубиян...Ако не ти е харесало стихотворението ( или пък не си „фен” на поезията изобщо...), поне можеше тактично да си спестиш жлъчния коментар... Целта ми не е да те обидя или назидавам..., просто мисля, че не си прав в случая и е неетично от твоя страна...
Какво искате мислете за мен, но това стихотворение ме разплака...