В градината на село (Порастнала ми е краставицата)
Човек като изперка и се чуди какво да прави през времето в което не работи, могат да му хрумнат хиляди странни идеи. На мен така преди няколко месеца ми хрумна да си садя цветя. Ей така - просто за разнообразие.
За какво са ти цветя? Та те и за салата не стават. Този въпрос винаги ми е идвал в акъла от някои от по практичните членове на диагнозата "Али Баба и 40те разбойника", една колкото опасна, толкова и приятна диагноза на шизофреничната неврология. Поне никога не си сам. Винаги има с кой да си говориш, но по някога става голяма лудница - също като в парламента. Та основната личност, която трябва да се явява пред света се замисли. Мдааааа. Наистина - цветята са хубави. Радват окото, радват сърцето. Но другите растения също цъфтят. Череши, копър и дори корнишони. Ха - в супер маркет продават семена за корнишони. Може в цветарските магазини да няма семена за цветя, но в хранителните има семена за всичко, де се яде.
До преди малко работех в градината (считайте на балкона). Слънцето беше се скрило, но още беше сравнително светло. Плевях, пресаждах и прекопавах моите корнишони. Не само, че цъфтят, ами са поникнали и първите краставички. Всъщност поникнаха още в събота. Една приятелка имаше рожден ден тогава. Реших да ги именовам на нея - Таня. Обаче понеже бяха 2 и за това Таня 1 и Таня 2. Или на галено Т1 и Т2. Също като бананите с пижамите.
До общежитието имаме цветарски магазин. Същият този, който не продава никакви семена. Той е окомплектован с една градинка, в която отглежда цветя собствено производство (защо не отделя малко семена и за продан?!). Периодично тази градинка се тори. Не знам каква синтетика използват и не ме интересува, но миризмата напомня много на истинска животинска тор. Може на някои да им е неприятна, но на мен винаги ми напомня за детството. Тогава, когато прекарвах летните си ваканции на село с баба и дядо, и поливахме корнишоните след залез слънце, когато им изстинат листата. Тогава се появяваше тази миризма. Естествена и непринудена, също като невинността на детството.
BgLOG.net
· 18.08.2005
· acecoke
BgLOG.net
· 12.04.2024
· arebemagare
А аз, ако ти кажа че също присаждах цветя днес... Но не зеленчуци.. Бях до Baumarkt тук и си взех по - голяма саксия за папратта... В стаята имам 2 палми, папрат и един филодендрон, който се увива, около нещо като дърво, обвито в канапи... Не знам дали го обясних достатъчно добре, но няма значение... големи мъки бяха... Стаята ми накрая беше в пръст и прахосмукачката ме спаси... Но сега всичко е 6... Добре, че свърших тази работа днес, че покрай изпитите не оставаше време... Но една стая без цветя ми изглежда много, много празна... Само да ми дойде интернета... Ще публикувам доста снимки от магазина, в който бях днес и цветята там... Имаше десетки видове кактуси и всякакви други неща... Имам да пиша и за Ангермунд(с колелета до Дюселдорф и обратно) и да добавям снимки... А в момента си правим и лазаня, която също заслужава статия, защото това, е най-трудното нещо, което сме готвили досега.. Лудо е!
Има цветя, които са много лесни за отглеждане... В интернет можеш да намериш информация кои точно... Със сигурност филодендрон, драцена, папрат и фикус се отглеждат много лесно... Трябва само да ги поливаш и като видиш, че порастват и им е необходима по-голяма саксия, да го ги преместиш...
Наистина колко мили спомени носят краставичките и връщането ни към корените...защото все пак, където е текло, ще тече пак! нищо чудно един ден и ние да сеем краставички и да обясняваме на някой малчуган защо е полезно да се поливат след залез слънце...И защо миризмата на тор не е неприятна...И сега, когато макар и извънредно рядко се прибера в къщи нашите ме карат да им помагам и осъзнавам за пореден път как всичко се повтаря и един ден моите деца ще идват там, а моите родители...
Вече минаха повече от три месеца от както не съм си идвала, преди последно да си ида, бяха минали 6 месеца... и баща ми снощи се обажда да се прибирам...макар много добре да знае, че работя без почивен ден и не се знае кога е възможно да стане това...знам, че това е неговият начин да ми каже нещо...сещаш се какво, Тони...но наистина нищо не може да се сравни с докосването ни до природата-дървета, животни,цветя...и деца. поставям ги заедно, защото децата все още не са загубили природното у се бе си...както и мното от нас, колкото и животът да ни е асимилирал...понякога е достатъчно едно цвете, някоя краставица или какпка дъжд попаднала на носа ни...