В ПРЕГРЪДКИТЕ НА СТРАНДЖА

Работата ме води често там, въздуха е чист, а селца като Бръшлян са чудесно място за здравословна почивка. Хубав природен парк, но не е добро място за постоянно живеене, за това и младите хора напускат планината. Имам DVD филм за Странджа, продуциран от Община Малко Търново, Правителството и ЕС - чудесен е, невероятно впечатление за Странджа оставя у зрителя и го подтиква да я посети! Също както и есето ти....

Аз съм бил само веднъж в Странджа. Почти месец живях в село Кости. Поводът за престоят ми там бяха археологическите разкопки, в които участвах. Бил съм и в Стара Планина и в Родопите обаче Странджа наистина е по-особенно място. Има някакъв неуловим дух на това място, усещане за нещо автентично, първично. Може би точно слабата населеност на района е причината за тези усещания. Имах щастието да наблюдавам на живо нестинарски игри в селото. Кости е известно като едно от последните села в Странджа, където нестинарството е запазено в своя автентичен вид. Този древен езически обред няма нищо общо с бутафорията, която се предлага по доста от южните ни морски курорти. Още от ранният следобед на мегдана се струпва огромна купчина дърва. Запалват се и до вечерта остава купчина жарава, която се разстила в кръг. Някои от учените, които имат самочувствието, че са разгадали този обряд, свързват този пламтящ кръг с древен символ на слънцето. Може и да е така. За мене обаче нестинарството е тайнство, нещо като древните елински мистерии, за който традицията е забранявала да се говори. Според мене не е необходимо на всяка цена да се търси обяснение и да се прави анализ на подобни елементи от човешката култура. Свеждането им до сухи факти ги лишава от тяхната тайнственост, сила и същност. Вечерта възбудата у всички присъстващи нараства. А публиката е многобройна - летовници от Царево, жители от околните села, потомци на гърците живели в селото до войните, журналисти, авантюристи, обикновенни зяпачи... Около 22,30 изгасват трите улични лампи на мегдана. Всички се скупчват около жарта. Глъчката утихва. Беше ми много интересно да наблюдавам тези неясни човешки силуети, огрени от отблясъците на жарта. Имах чувството че съм се върнал с цели епохи назад във времето. Някъде от тъмнината подобно на далечен планински гръм се разнасят дълбоките удари на тъпан. След него се заизвива и гласът на гайда. Искам да ви убедя, че тези ритми нямат нищо общо с гайдите и тъпаните, който могат да се чуят навсякъде другаде. Аз съм любител на етно музика на различните народи по света-такава обаче още не бях слушал. Една от хипотезите за феномена нестинарство е, че участниците в ритуала изпадат в особен вид транс под въздействие точно на тази музика. Дори съм чел, че ритъма на тъпана съвпада със сърдечния ритъм на нестинара и отмервал неговите стъпки. Въпреки, че бях най-отпреде близо до пламтящата жарава, в един момент настръхнах целия. В тези ритми се долавяше нещо древно и едновременно с това малко плашещо. Появи се процесията на нестинарите. Отпреде вървяха тези, които носеха иконата на Св.Константин и Елена, покрита с кърпа. Този елемент от ритуала отново ми напомни на елинските мистерии, в които задължително присъства покрита с платно кошница, в която се съхраняват мистичните дарове. След тях идваха самите нестинари - мъж и жена на средна възраст облечени целите в бяло. Осветени от жаравата, фигурите им се открояваха в тъмнината. Последни идваха музикантите. За миг имах усещането, че съм свидетел на някаква странна сватбена процесия, в която огънят ще съедини двата нестинари. Цялата процесия обиколи три пъти жаравата. Музиката се промени-това беше прочутото "нестинарско хоро" Двмата започнаха да обикалят около жарта с икона в ръце. И в един момент жената премина през кръгът от горящи въглени. Естествено не се разхождаше спокойно, но факта си е факт. От мястото където бях на около 2 метра от жарта достатъчно силно се усещаше огнения полъх. След това и мъжът премина през жарта. Това се повтори няколко пъти. След това започнаха да обикалят кръга от вътрешната му страна. Иконата на Св.Константин и Елена неизменно беше в ръцете ту на мъжа ту на жената. Наблюдавах ги внимателно. Телом те се намираха на мегдана на селото, но духът им наистина беше някъде другаде. Взираха се в иконата, която стискаха високо над главите си и танцуваха върху огнедишащата жарава, без да усещат присъствието на стотиците "простосмъртни" зяпачи около тях. Според думите на местните хора в този момент нестинарите ги "прихващало" - светиите влизали в тях. Омагьосан от това зрелище загубих представа колко време продължи. Опитах се да снимам, но фотоапарата ми нямаше достатъчно мощна свекавица. При добро въображение неясните изображения върху снимките можеха да се приемат за душите на участниците в този ритуал. Това беше едно незабравимо преживяване. За всички, който се интересуват от феномена нестинарство препоръчвам книгата на проф. Ал.Фол -Огън и Танц. Обаче пак казвам-сухата теория и анализ не могат да заместят непосредствените впечателения. За всички желаещи: нестинарските игри се провеждат в село Кости в края на м. Юли. До там се стига с автобус от Царево. В селото няма хотел, но има достатъчно добри местни хора, които предлагат нощуване.