Без да оставим следи

Болката , какво е това нещо което убива душата ти смачквайки я, без дори да се замисли, че ти трябва за да продължиш да живееш. Как може да е толкова жестока и безкруполна? Нима тя няма поне малко съжаление? Навярно няма. Как да я избутам на страна? Да я изхвърля като мръсно коте от душата си, да заключа вратата на мислите си и да не я допускам повече там, така както направи Той. Той, да Той, същият този който преди време ми се закле във вечна обич и вярност и обеща, че ще пази мен и малкото създание което сътворихме заедно, а сега , сега е празно в очите му, пусто е и в сърцето му, нас ни няма вече там , той ни е изтрил. Нямаме място до Него. Даже вчера бе сменил бравата на жилището ни и бе свалил табелката с надпис " сем. Влюбени" и на нейното място бе поставил друга гласяща "Ергенски дом всички Пеперудки тука са на почит" Сви ми се стомаха. Този ли човек съм обичала? Какво се е случило с очите ми, нима някой ме е ослепил та да не видя какво чудовище съм оставила да се намърда в сърцето ми? Погледнах дъщеричката ни с насълзени очи. Мъничкото ангелче бе седнало на стълбите и едвам си поемаше дъх. Тя имаше висока температура и лоша кашлица. Бързах да я прибера у дома да й дам лекарствата за да се почувства по-добре , но уви вратата която до вчера бе на нашия дом, днес бе заключена за нас. Повиках такси. Не не поглеждах детето , което ми задаваше хиляди въпроси . Как да й отговоря? Как да й кажа, че човека който и даде живот днес и го отнема, отричайки се от нас? Отиваме си изтривайки следите след себе си . И аз се отричам от Него! А тя , тя сама ще реши какво ще означава той за нея от тук на татък, аз няма да се бъркам в избора й. Сбогом наш дом, сбогом! Добро утро самота...