БЛОГЪТ НА СМЪРТТА: "Циганите на Сатурн", Глава 9
Блажено отпусната върху старинен фотьойл Аниспин отпиваше от порцеланова китайска чаша ароматен планински чай и нежно галеше зад ушите 2-годишния си ягуар Джери. Отвреме навреме хвърляше по един отегчен поглед на Пабло Пикасо, който нервно захапал четката се суетеше около недовършения й портрет, докато Салвадор Дали спореше на висок глас с Джон Атанасов за предимствата на тостера пред блондинките.
- Шах, Ани! - Победоносно отбеляза Кафка след като премести офицера си с две квадратчета напред. - Ако продължаваш да не внимаваш до три хода ще си мат.
- О, Франц - добродушно се усмихна Аниспин, - не съм се и съмнявала, че отново ще постъпиш като джентълмен. Върни този ход назад. Нима не виждаш, че твоят офицер ще падне в жертва на пешката до него.
В този миг до нея се делово приближи Филип Марлоу с GSM в ръка:
- Ани - каза той, - Поаро те търси, май е надушил нещо.
Ани взе телефона и постави го постави до ухото си. В продължение на няколко минути кимаше с глава без да пророни нито звук и накрая каза:
- Чудесна работа, Еркюл. Идвай насам, защото ще ми трябваш.
След което с бързината на 16-годишно девойче рипна от фотьойла, плесна два пъти с ръце и обяви на висок глас:
- Момчета, край на забавленията! Приключваме за днес. Работа ме чака!
- Окей, Ани - обади се Дали. - Сигурна ли си, че няма да имаш нужда от нашата помощ?
- Благодаря ти, но тази работа ще е за хора с малко ум и много мускули.
Просторната стая, за която Марлоу обичаше да казва, че може да прави състезание с кадилаци, освен ако не рита футбол в нея, се изпразни мигновено и до Ани остана само любимия й ягуар.
Тя щракна с пръсти и една от стените се превърна в огромен екран, откриващ широка панорамна гледка към Витоша. Докато съзерцаваше планината Ани си спомни за своя възход и презрително се усмихна. "Всъщност, помисли си тя, великият път не е сложен за този, който няма предпочитания. Когато няма любов и омраза, всичко е на повърхността и е ясно. Направете и най-малкото отделяне - тогава и небето, и земята ще се окажат безкрайно раздалечени. Ако искате да видите Истината, не се изказвайте "за" и "против". Борбата между това, което обичате, и това, което не обичате, е болест на ума." Тя обичаше тази фраза и често си я припомняше в такива моменти.
Сега, когато имаше всичко, тя знаеше, че всъщност няма нищо. "Народите
правеха изпърво своите жертвоприношения пред Тохил и после отиваха да поднесат
богати пера и своята дан пред владетеля. А владетелите, издържани от тях, бяха
ахпоп и ахпоп-камха, които бяха завладели техните градове." Тази фрама изскочи изведнъж в главата й. Къде ли я беше чела, не можеше да си спомни сега. В съзнанието й на преден план все още се въртеше ярката сцена с първия полет на циганите до Сатурн. С него Ани бе положила началото на своя свръхсекретен и успешен експеримент, наречен "Триумфът на миналото".
Идеята за него й бе дошла още докато беше на 12. Тогава, застанала пред една картина на Гоген, тя си бе помислила : "Колко хубаво би било този човек да е сред нас отново и да продължи да рисува" И ето, че тази мечта се бе превърнала във факт. Но Ани бе отишла дори по-далеч. Тя можеше да облече в истинска плът и кръв дори литературните герои, които й харесват. И всичко това бе станало много просто. Само трябваше да бъде използвана енергията на сапунените мехури на подходящото място и подходящото време. Оказа се, че мястото е Сатурн, а тези, които могат да произвеждат енергията най-добре се оказаха циганите. Мързеливи по природа и деструктивни по призвание хората, принадлежащи към този чергарски народ, единствени можеха да усвоят и акумулират тази енергия и да я превърнат в източник на възраждането на велики личности и литературни герои. Комбинацията между тежките метали на Сатурн и циганите, породена от генетично заложеното привличане на тази раса към тях се оказа необходимия катализатор на процеса по произвеждане на енергията от сапунени мехури. Ани ревниво пазеше в тайна как точно става това - на пръв поглед циганите се занимаваха само с духане в малки пластмасови обръчи, от които излизаха сапунени мехури, веднага привличани в медни генератори, произвеждащи самата енергия. "Само ако знаеха, че всъщност е много по-сложно", усмихна се Ани и махна с ръка към екрана. Картината веднага се промени и на нейно място се появи сепарето в "Червения дракон", където седяха добре познатите на Ани отрепки, към които тя дори изпитваше топли майчински чувства.
Можеше да ги унищожи още на мига, но сърце не й даваше. Всъщност не беше точно така. Веднага би ги заличила, за да ги пресъздаде отново - по-добри и по-послушни, но онова, което й каза Поаро, я накара да се спре.
- Блогът на смъртта, Ани - бе прошепнал Поаро в края на телефонния разговор. - има нов администратор. Той изрично каза да стоиш настрана докато сам не прецени кога да се намесиш. Каза още, че имаш стари задължения към блога, които не си изпълнила и че само ако си помислиш да действаш на своя глава знае как да те спре.
Ани знаеше, че е така. Затова докато чакаше Поаро да се появи при нея само се заслуша в разговора, който отрепките провеждаха в пропадналата клоака "Червения дракон".
Познах!
Уау! Образът на Аниспин най много ми харесва дотук... Изглежда ми най-изпипан... Постарал си се доста!
3, 19, 29, 34,35, 41
Искам обаче да почерпиш като спечелиш! Пусни ги тез числа! (пък да видим какво ще стане.. ) Между другото, кога е тиража, за да проверя дали си спечелил? Май в сряда и неделя бяха?
самата героиня, Веско.
Благодаря ти, Ани. И все пак те включих тук. Дръж се здраво върху коня - ще преминем през много препятствия, миличка! :)
А Тери прави среща на блога в Дуисбург! :)
Аз вече съм ги стиснал! Нали знаеш, че най - хубавите неща стават на късмет... И с много случайност... :) Така че, нищо чудно!
Тери, Тери, имаш 48 часа! :)
хехе, ок :) Само не ме разпъвайте на кръст и мен :)
Teri
И ти внимавай, The Maker. Jerry внимателно следи развитието...
Ама аз не съм виновна! С тоя аватар какво очакваш? ;)
Днес празнувам :) Първо, с Janichka празнуваме 2 години и 4 месеца днес :) Второ, днес ми подари калъфче за цифровата камера Lowepro :) И трето днес ме повишиха :) Вече съм гл. ред. на най-четения компютърен вестник :)
Teri
А кой е този вестник ??
--------------------------------------
Riding on fire - touching the sky
Riding on fire - take you up so high
Riding on fire - with tears in your eyes
Riding on fire - and your heart it dies
-
Riding on fire -...
D
"Кюмюр и Брикети News" :)
Не бе, "Компютри" :)
Teri
Компютри - бях редовен но отдавна!
:) Не беше лош, но виж списанията не ги понасях - игри шарания - реклама с две думи спам ;)
В същия дух догодина Вицепрезидент на фирмата която е собственик на вестника :)
--------------------------------------
Riding on fire - touching the sky
Riding on fire - take you up so high
Riding on fire - with tears in your eyes
Riding on fire - and your heart it dies
-
Riding on fire -...
D
Честито и от мен... Аз като кажа нещо... и понякога става... Я по-добре си запишете и числата от тотото :)
повтори това което казах, включително за изпиването на ракията на другия котарак, ако стане ще пием ;))
--------------------------------------
Riding on fire - touching the sky
Riding on fire - take you up so high
Riding on fire - with tears in your eyes
Riding on fire - and your heart it dies
-
Riding on fire -...
D
Ще има, ще има почерпка :)Само да се видим :)
Teri
Страхотно! Най-сетне един образ който да не е абсолютна отрепка, при това с "претенции" за божественост!
Ани, нямаш равна мила!
So much to live for... So much to die for...
Хехе, значи правилно съм гласувал "да му изпием ракията" :))) Ами честито!!! Най-първо за годишнината - пожелавам ви и след 50 тата пак да празнувате всеки месец, а защо не и всеки ден ;) После за повишението -много е готино, когато в длъжността ти има гл. (надявам се да е глаВен а не глаДен) и най-после за калъфчето - дребен атрибут, но много важен понякога. А хубавото калъфче (предполагам, че е такова) е два пъти по-незаменимо.
И като заключение - или слагай катанци на бидоните с рАкия, или почвай да доливаш, защото много скоро Звярът, който пие ракия, ще ти се стори смешен, като муха-винарка
Teri, честито!!! Е, това е супер новина! На хаирлия да е!
Слънчице, знам си го аз Твореца - няма начин да не ме хвърли в преизподнята :) Само се чудя дали ще изтрае до края на романа или още в следващата глава ще ми види сметката :)
Хихихи! Ама такъв образ като товя не е за изпускане! На негово място бих те "мъчила" до край!
So much to live for... So much to die for...
Знам си аз, че така ще стане, ама... хайде, от мен да мине, като съм си сложила веднъж главата в торбата... :)
Заплювам си Салвадор Дали! Никой да не ми го пипа
- Тери, давам заявка за писане!
Първо - щото ми е любим художник и невероятен гений /заедно с Йеронимус Бош/, второ - виж "първо" и трето - виж "второ"!