Апел!

   Бях се заканила да не чета никоя от публикациите, посветени на хомосексуализма, а камо ли да коментирам. Но ето, че го направих, понеже в последно време са все на първа страница като най-дискутирани и с максимален рейтинг. Та се набиват на очи.
   След като се запознах с темата, вече съжалявам, че съм го направила и искрено се надявам, това да е последната такава публикация. Разбирам, че сте някакво общество, в което повечето от вас се познават от дълго време. Е, мен не ме познавате. Но това няма никакво значение.
   Сега, след като прочетох достатъчно, простете ми, не мога да се въздържа от коментар. И не го правя, защото смятам, че мнението ми е важно за вас или би могло да промени нещата, а защото не разбирам, ама наистина не разбирам какво сте написали.(Някои от вас).
   Аз лично не се интересувам по въпроса за хомосексуализма, понеже не ме и засяга в никаква степен. Но най-вече, защото не мога да си го позволя, наложила съм си забрана. Да кажем, че съм малко суеверна. Винаги, когато съм твърде крайна и категорична по даден проблем, същият този проблем застига и мен самата. Изглежда такава е логиката на живота. Не че Господ е жесток и ни наказва, а само отговаря на въпросите ни. А точно сега не ми се пита, защото синът ми е само на година и половина. Ако утре хомосексуализмът застигне някой ваш близък, не винете живота за това. Защото вие сами сте си го причинили. Отправяли сте критика към подобен човек, което означава, че не сте успели да го разберете. И ето, животът ви идва на помощ - с отговори. Не казвам, че да си хомосексуалист е нещо лошо и пагубно за човечеството. Казвам, че е лошо за самия човек. Защото като виждам коментарите на някои от вас, разбирам, че светът не е най-привлекателното място за подобен човек, а се превръща в ад, изпълнен със зверове, желаещи да го разкъсат. Та затова не си позволявам крайности. Така е, всеки има право на мнение. И това е най-хубавото. Но, моля ви, не бъркайте мнението с една заповед! за неговото налагане. Има нещо, което не разбирам. Някои от вас злостно критикуват хомосексуализма и в частност Киберкракер. Но да критикуваш е лесно. Лесно е да кажеш някому, че страда от дадена болест, но да предпишеш лечението, довеждащо до резултати, това е вече умение. И въпреки, че аз не смятам Киберкракер за болен, а някои от вас твърдят подобно, кажете му, моля Ви!, какво да направи този човек! Да се самоубие ли, да се отрече от себе си, да се изолира на безлюден остров, та да не Ви пречи толкова много. Или да създаде свое семейство с жена, която не обича достатъчно. И тогава какво? Ще плюе на себе си, ще изостави мечтите си, своите копнежи, страсти, чувства, всичко най-човешко, в името на едно общество, което въобще не му пука. Общество, което е готово да разкъса всеки по-различен от него самото. И да кажем, че този човек все пак извърши тази саможертва, то тогава идва още по-лошото. Ще въвлече със себе си и някой друг - своята жена, децата и близките си. Защото в такъв случай той ще ги излъже. И то ще лъже на едро и за цял живот. Но пък тогава Вие ще сте доволни. Или пък не? Защото срещу кого ще насочвате нуждата си да критикувате?
   Виждам, че в публикациите си много често и с голяма лекота споменавате Библията. Някои от вас даже твърдят, че са я изчели цялата(какво геройство!) и то с научни цели. Е, аз не съм толкова веща, но изглежда съм схванала по-добре същността й. Напомням ви, на някои от вас, че в същността на Библията е залегнало едно основно понятие - ЛЮБОВТА. Именно любовта е смисълът на нашето съществуване. Всички останали библейски закони са производни на Любовта : ако обичаш истински, няма как да пролюбодействаш; ако обичаш истински, няма да мразиш, няма да крадеш, да лъжеш и мамиш, да убиваш, да критикуваш. Защото любовта е тази, която въздига личността и я прави по-добра. Това е най-голямото правило на живота и залегнало във Библията - Любовта! Но на любов се учи. За да обичаш света и да си в мир с него и със себе си, първо е нужно да разбереш този свят и неговите обитатели. А кажете ми, проявихте ли разбиране към едно по-различно общество от вашето? Проявихте ли Любов и уважение към Киберкракер? Защото той изглежда се е научил да обича истински. И няма по-голямо постижение от това. Защото той обича някого, въпреки всичките нападки и унижения, въпреки, че светът се е отрекъл от него. Любовта му не е като вашата. Не е наготово, а пътят й е труден и недостъпен за повечето, защото тази любов е извоювана след хиляди битки. Затова е и истинска, и сладка, и непобедима. Кажете ми, колко от вас са способни на подобна саможертва в името на Любовта! Навярно животът не ви е поставял на подобно изпитание и не ви е калил достатъчно - да защитите и браните любовта си, да се откажете от всичко, да бъдете отхвърлени, самотни, неразбрани - в името на Любовта си! Не ме интересува сексуалната ориентация на Киберкракер, а и това е нещо толкова лично. Но от поведението му в Лога разбирам, че е достоен за моето уважение. Защото той не избяга! Не познавам г-н Мейкър. Но по реакциите ви правя заключение, че той ще да е някакъв много специален човек или просто един от вас. Но аз лично смятам, че г-н Мейкър постъпи много по-малко "по мъжки", отколкото Кибер, за когото твърди, че не бил мъж. Г-н Мейкър се обиди и избяга. Но аз не разбирам с какво толкова го обидиха. Та нали всички нападки бяха насочени именно срещу Кибер. Значи г-н Мейкър отправи обиди към даден човек и навместо този човек да бъде засегнат, то какво стана. Тъкмо обратното. Познавам много такива хора. Те обичат да нападат и обиждат, с оправданието, че били истински откровени и прями, въобще много готини. А в същото време не търпят критики по свой адрес. Аз на такива хора им казвам лицемери. Защото нима не е лицемерие да твърдиш че си открита личност, а в същото време да отхвърляш чуждото откровение. Забелязала съм още, че такъв тип хора проявяват откровението си твърде избирателно. Обикновено обиждат и се присмиват на слабите, а са доста въздържани по отношение на хората с положение, т.е. тези, от които евентуално биха имали изгода. Последните си две наблюдения не приписвам на г-н Мейкър, защото не го познавам. Само споменавам за разни тенденции.
   Моята позиция е съвсем простичка и даже изтъркана : Нека всеки изживее дните си така, както сам желае, стига това да не вреди на околните. Питам Ви, с какво точно навреди на вас Киберкракер? Сега пък ще си кажете, че този човек е евентуална заплаха за обществото ни, за вашите добре възпитани и НОРМАЛНИ деца, че това е лош пример и падение на човешкия морал. Да, ама ЕВЕНТУАЛНО. Евентуално всеки от нас е заплаха за човечеството. А има ли по-голяма заплаха от Лъжата? Кибер не е лъжец - нито пред света, нито пред себе си. Точно вие сте, които се опитвате да го превърнете в изкусен лъжец. И ако ви беше послушал, сега животът му да бе една голяма Лъжа, мамейки жена си и още куп народ. Нима не разбирате! Това е Той! Това е неговата природа, дадена ми свише, същността, с която се е родил, неговите чувства, идеали, мечти. Това, че е по-различен от Вас, не му отнема правото да живее. Какво толкова сте се разтревожили за сексуалната му ориентация. Да не би да си имате проблеми с вашата? Загрижени сте за света?! А дали? Кажете ми, толкова много ли всъщност сте загрижени за човечеството! Или това е някаква поза? Начин да се изявите, било то и за сметка на нечий гръб. С цената на всичко ли стремежът ви за изява е по-важен от това да сте човеци. Питам още. Ако сега ви изправят пред Пилат Понтийски и ако от вашия избор зависи един човешки живот - този на един пресъпник, колил и бесил, разплаквал майки и бащи или на един хомосексуалист, чийто единствен грях е пред лицето на любовта, кого ще спасите? Кого? 
   Искам да апелирам.
   Доколкото разбирам, измежду вас присъстват множество журналисти, добре изучени хора, с титли и положение. Значи не ви липсва дар-слово? Моля ви, използвайте го достойно и за по-висши цели. Кога и колко от вас посетихте за последно общност "Литература"? Там нещата са на умиране. Създайте нещо свое, творете, навместо да цитирате Библията, разни статии и книги и да посочвате всевъзможни линкове. Критиката е полезна, но в повечето случаи е разрушителна, когато се използва неправомерно. Съзиданието е творчество, творчеството е съзидание. Затова творете! Творете! Творете!
   И в какво се е превърнал днешния журналист? Навремето имах подобни намерения, исках журналист да ставам. Добре, че не съм го направила. Защото сега за добър журналист се смята онзи, който е успял да разплаче най-много хора, който е успял да се докосне до най-тънките човешки струни и сетне да ги изтръгне, да дълбае в раните и от кръвта им да си прави сензации. Журналистът(повечето от тях!) се е превърнал в не-човек.
   Сега искам да ви напомня, че Киберкракер е все пак човешко същество, а не някакъв извънземен индивид. И той като вас чувства, смее се, плаче, мечтае.....И кое ви дава правото да рушите света му. Нима вие го заченахте, носехте ли го в утробата си, отгледахте ли го, дадохте ли всичко от себе си, за да е щастлив? С какво право погубвате един човешки живот, който не вие сътворихте? Кои сте вие, за Бога?! Защо се взимате долкова насериозно?
   Досега имах впечатлението, че тук присъстващите сте умни, интелигентни хора, с дълбока чувствителност и широк мироглед. Все още съм сигурна, че това е така. Не погубвайте душите си, не бъдете дребни. Нека съзнанието ви да се освободи и да политне към мечти и идеали, да открива любовта, в нейните различни форми, да обича! Моля ви, не унищожавайте Любовта, за да не ви бъде отнета!
   Пояснение: Искрено се надявам да не съм обидила никого, защото не такава е целта ми. Ако сметнете написаното от мен за критика, знайте, че тя се отнася само до някой от вас. Но аз лично не приемам това за критика, а едно мнение, което не е задължително да приемете насериозно