Доста време мина от моето последно посещение в блога. По една или друга причина не писах. Сега обаче в този студен декемврийски ден ще споделя с Вас блогери какво ме тревожи. Стягам си раницата за мисия в Ирак. Не ме питайте защо, защото и сам не мога да си отговоря. Някои ще кажат, че 20 хил. за половин година си е доста добър мотив, а други не. Някои ще кажат, че тръпката и адреналина си е достатъчно голямо предизвикателство, а други не. Може би всичко в моя случай е вярно, но не това е най-важното. Важното е че ще замина, ще се сблъскам със съвсем друга култура, език, обичаи и мироглед. Ще се опитам да потърся паралел между нашия свят и тамошния. Дали ще успея ще видим, но поне ще видя различията, а те май са огромни. Едва ли ще спасим Ирак и иракския народ, но дано спасим себе си. Когато се завърна ще споделя с Вас впечатления и емоции. Весли празници!