Най-популярно Нещата от живота 1839 Невчесани мисли 1096 Размисли 967 Забавление 757 Приятели 381
Още

Категория

Приятели

Приятелството е най-ценно на света!

Публикации

Всички видими публикации от общността по избрания категория.

Профилна снимка на автора anonimen в BgLOG.net
BgLOG.net 10.08.2007 anonimen 569 прочитания 7 коментара

Привет

Здравейте, Регистрирах се тук, защото имам нужда да кажа неща..../които никой не го интересуват/, но за съжаление нямам близък на който да ги споделя. Какво да кажа??????? Ето че смелостта ми се изпари и ми стана пак га…

Реклама
Профилна снимка на автора alexi_damianov в BgLOG.net
BgLOG.net 09.08.2007 alexi_damianov 935 прочитания 4 коментара

Изстрел в сърцето

Свалих поглед от учебника. Тя. Отново тя нахлуваше в мислите ми. Жена-демон. Вкопчила се беше в сърцето ми и не го пускаше. Заключена вътре в главата ми, тя отказваше да излезе. Проклетница. Какво пък успя да ме върне к…

Профилна снимка на автора Deneb_50 в BgLOG.net
BgLOG.net 07.08.2007 Deneb_50 331 прочитания 2 коментара

На колегата :(

In memoriam Какво остава след човек?-снимки вехти, дрехи стари,които вече не му трябват. Спомени в нечие сърце,лист хартия А4 с думите спестени,които е трябвало да кажем,когато е можел да ни чуе. Животинката-другар и пр…

Профилна снимка на автора annivalk в BgLOG.net
BgLOG.net 07.08.2007 annivalk 1227 прочитания 1 коментар

Българско радио в Германия

Пиша за нещо, което силно ме развълнува! И това са български студенти от Карлсруе, повечето от които следват инжинерни специалности, а през свободното си време се посвещават на журналистиката. Така тези българи в Герман…

Реклама
Профилна снимка на автора annivalk в BgLOG.net
BgLOG.net 29.07.2007 annivalk 826 прочитания 1 коментар

Тихичко ме утеши

Тихичко ме утеши Чуй, моля те, шепота на моето сърце... сред много думи, чуй словата на душата и дори без да промълвиш, нежничко ме прегърни! Това ми стига, чуваш ли... Повече от всяко поучение - очите си в твоите да ог…

Реклама
Профилна снимка на автора Dixieland в BgLOG.net
BgLOG.net 23.07.2007 Dixieland 365 прочитания 0 коментара

Едно закъсняло признание за едно неизречено "благодаря"

Тя се усмихна. Ама едва-едва, така че той дори не разбра дали му се е сторило или крайчетата на устните й се извиха в странен нервен тик. Искаше му се да е усмивка. Ама истинска, от сърце, а не помрачена от сенките на м…