Търсене
Намерени резултати: 24
пристигнах в хановер вече :) пътуването беше доста дълго и сега вече съм тук. намерих си безплатен интернет и по-късно ще опиша пътуването, което не беше леко, но пък беше доста интересно :) сега ще се видя със statovarius :) ще кача и снимки. само да намеря малко време :)
остават само 24 часа докато излетя в небесата на път за хановер и най-голямото технологично изложение в света cebit 2007. нямам търпение да се кача в самолета и да полетя натам!
карта на хановер
:) центъра на града е красив. много е пищен, но като у нас се срещат доста хора, които свирят на разни цигулки и други инструменти и искат пари. има и такива, които направо обикалят и те питат дали имаш някой лев (всъщност евро). на няколко пъти ме спираха за цигари. аз давам, но ми беше интересно и малкко по-късно видях, как един пита друг немец, който с една широка усмивка му даде цигара. отзивчивост отвсякъде :) на cebit имаше доста wi-fi точки, повечето от които кодирани. но в центъра на хановер досега не успях да видя и една некодирана. всъщност дори защитените се броят на пръсти. те са...една!
пътят до хановер
да напиша и аз нещо за престоя си в хановер, единственото място извън българия, което посетих досега през тази година :) dsc08519_resize.jpg хановер ми харесва, това е първото нещо, което мога да кажа за този град. пристигнах късно вечерта с един куфар, една раница и лаптоп на раменете и се запътих директно към метрото, обхванат от страх, че ще го изпусна. след кратко лутане успях да стигна до метростанцията чрез няколко ескалатора и дори успях да намеря точната гара, която да ме отведе до зарщед. имаше две влакчета, които ходят до лаатсен, но само едно продължава и до зарщед. успях да хвана правилното, като преди това оглеждах с интерес метрогарата. на пода беше пълно с угарки, хвърлени кутийки и т.н. което ми подсказа, че мога да запаля цигара. бях уморен от дългия път и много ми се пушеше. след третата цигара и метрото пристигна. чувствах се много щастлив и се качих. набутах се на едни седалки, които са по 4 и така заех мястото пред мен с куфара. в ръцете си държах и лаптопа и раницата, че и още една раница. момче и момиче развеселени от купона, на който бяха явно не останаха много очаровани от това и седнаха един срещу друг и повече не ми обърнаха внимание. през пътуването ми, продължило точно 45 минути аз гледах като треснат през прозореца. магазини...simens shtadt ... колите се движеха наравно с метрото, което по едно време излезе и почна да се движи като трамвай. пристигнах на гарата в 2 часа посреднощ. бях в зарщед. навън беше алпийски студ и пръстите ми едвам се разтваряха да отворя картата на квартала, която даже се беше втвърдила заради найлоновата опаковка (джоб папка). тук започна моето второ лутане из един от най-крайните квартали на хановер, зарщед. квартала беше умрял от тишина. нищо не се чуваше, нямаше кой да те напсува, камо ли да те упъти. след едночасовото клатушкане и чакане на метрото аз отчаяно търсих тоалетна и ... естествено, едно много добре поддържано борче послужи за прикритие. после това борче се срещна с мен таман още 3-4 пъти, когато се връщах всяка вечер към 1 часа порядъчно наквасен от купоните на панаира :) накратко - лутането из квартала продължи още поне час и половина. причината бе в това, че улицата am грухнещо си (някаква гора на немски) така и не я намерих. намерих ам нещо друго си, което всъщност било същата улица, но от стълба в ляво нататък. странна работа. откъде да знам че ам грух свършва ей тук и от тук натам улицата вече е друга?
след като се събудих на първата си вечер в хановер, аз отидох да закуся. аз не закусвам по принцип, но този път реших да хапна добре, защото ме очакваше доста обикаляне цял ден, а и цените в панаира бях чул че са доста солени. а и нямах голям избор - нямаше как да пуша в апартамента, а аз сутрин се събуждам с поне няколко цигари изпити с голяма чаша кафе. така че трябваше да се примиря със закуската и с нея да подтисна тютюневия глад, който ме гонеше. за моя изненада в кухничката намерих табла със сиренце, нарязани филенца и саламчета, масълце и други вкусотии, както и много вкусни питки. и което ме зарадва най-много - пълна кана с кафе, горещо и ароматно. хазяите ги нямаше, бяха заминали на работа. кухничката беше малка и по стените имаше снимки на малко усмихнато русо момиченце, което явно беше дъщерята на хазаите ми. те бяха от руски произход, дошли в хановер преди 10 години и установили се тук. изкарваха част от доходите си отдавайки под наем едната си стаичка на постоянно прииждащите през годината посетители на всякаквите панаири, които се провеждаха в messe-то. след като закусих аз излязох и започнах да търся метрото. предишната нощ бях се лутал няколко часа да намеря квартирата, затова сега посоките ми бяха малко объркани, но успях да се справя със завидна лекота. дори аз останах учуден от себе си. улиците бяха чисти, въпреки че предната вечер бе валял сняг. снегът бе леко топчест и не се лепеше по тротоарите и улиците, затова вятъра го беше издухал. свидетелство за моето предположение бяха малките покривки снежец в краищата. от полъха на студения, но въпреки това лек ветрец, снега леко се завихряше. този сняг ми направи голямо впечатление, не бях виждал такъв сякаш. въздуха рано сутрин бе вледеняващ. имаше слънце, но бе студено. когато стигнах до метростанцията снимах разписанието, за да не го преписвам. dsc08640.jpg достатъчно студено беше, че да почна и да пиша. огледах странните апарати за продажба на билети, часовника и стъклената спирка и се присламчих към хора, които за мое учудване говореха на български език. аз ги послушах леко и развеселен реших да ги поздравя. колко ли щяха да се учудят, а?
5 дни в хановер, германия - част 3
ето, че за трета поредна година пътувах до cebit в хановер. тази година решихме да попътуваме малко повече - самолета до франкфурт и от там с бързия влак до хановер. аз веднага се съгласих на това предложение, тъй като предчувствах, че мога да видя и франкфурт. обичам да пътешествам и всеки нов град, който имам възможност да разгледам е малко щастие за мен. отлетяхме в понеделник сутринта от втори терминал на летището със самолет на българия air. самолетът беше хубав, обслужването на ниво, нямам забележки. аз се радвах, че ще разходя новият си куфар, който павлина ми подари за рождения ми ден, но нямах късмета да се насладя на удобството му, тъй като куфарът на спътничката ми се развали и като кавалер носех него. пристигнахме във франкфурт навреме и хванахме влака към хановер. нямахме време да обиколим франкфурт сега и оставихме това за навръщане. влакът ме впечатли с това, че се движеше с 240-250 км. в час. общо пътувахме към 2 часа, като с тази скорост сме изминали около 500 километра. представете си нашите железници да се движат с такава скорост!
в хановер е весело. по цял ден обикалям cebit и оставам без крака. събирам материали за писане, говоря с доста хора, обикалям щандовете... вечер е весело. ето например, тази вечер съм на българско парти. вчера обаче бях на купон на revoltec, където имаше много весело представление, което събра очите на всички. бодиарт на живо. пред нас бе създадена жената котка. ето я: dsc08935_resize.jpg ето и още една снимка :) dsc08933_resize.jpg а ето ме и мен с жената котка :) dsc08937_resize.jpg и също с нейната колежка :) dsc08909_resize.jpg а ето ме и на мотора :) dsc08948_resize.jpg снимката, която бях публикувал в миналият си постинг нещо не се появи, затова я пускам отново :) това е снимка, която направих тук на cebit в хановер и ще ми е интересно да видя вашите коментари за нея :) dsc08819_resize.jpg
