Танцуват локви
акомпанира им дъжд.
Цъфнаха миди.
***
Резенче слънце
фин ароматът – чаен,
презимувай ме.
Лястовичи дъжд
в залезното кадифе
нестроен акорд.
Неми дувари.
Ниже птици есента.
Кашля коминът.
Луничава есен
дълбае небесни щори.
Реша слънце.
Капят салкъми.
В олекнали лозници
песен на джибри.
ХАЙКУ
* * * * * * *
Лястовиците
са белите контеси
от вълшебствата.
Лястовича глъч
бръшляните докосва,
Зората тича.
Много високо
тъгуват лястовици –
не за хората.
Само почакай,
лястовичке за мига
неопитомен.
Дали в гнездата
са притихнали и спят
лястовичките?
Сърцето чува
лястовичи полети –
нима отлитат?
Още архиви