Търсене в BgLOG.net

сарк не е галеното на никола саркози, нито детето му от карла бруни. сарк е една точица земя в ла манша. тя има много овце, каруци, гръмки титли на дребни благородници, един-единствен полицай и нито един автомобил. последното местенце в европа, където до онзи ден на непоклатими гранитни крака официално и гордо стоеше феодализма. е, това беше. от 10 април 2008 офицално и гордо точицата земя и изпълващите я овце, бретонски пейзани и единствен полицай ще бъдат управлявани от народната воля чрез демократични избори. феодализмът свърши. точицата земя му сложи точка. вече който иска да управлява, ще трябва да се хили по плакати, да обещава готини благинки и да печели народното доверие. а пък ако му се управлява по-дълго - ще трябва и да ги изпълнява благинките, за да държи по-дълго народното доверие. феодализмът свърши. поне в сарк. макар и населението им да е колкото вход "а" на български панелен блок, а територията - колкото градинката на същия, нямаме основание да се съмняваме в саркци и в успеха им. пичове са. и при тиранията, и при демокрацията са живели мирно, съвместно и продуктивно и ще продължват да живеят така. бяха прекалено готини, за да продължава феодалното им тегло. феодализмът се предаде пред готините хора. 

следващите епохи в развитието на човешката цивилизация – античността и средновековието – също показват тясното сътрудничество между религиозните институции и художественото творчество. през феодализма основни консуматори на изкуство са били родовата и поземлена аристокрация (чиято позиция е подържана от идеята, че властта ѝ е дадена от бог) и църковните деятели, които единствено са разполагали с финансовите средства за това. но освен парични ресурси, те са притежавали и необходимия критериен инструментариум, с който да оценяват произведенията на изкуството. този елит от най-ранна възраст е бил възпитаван и образован в основните науки и изкуства, и на практика е бил единствената част (извънредно малък процент) от населението, способна да разбере и оцени една художествена творба. средновековните творци са работили почти без изключение за тази взискателна и естетически грамотна прослойка. не е било възможно на поръчителя да бъде предложено произведение, което не отговаря на естетическите критерии на времето, които са се определяли именно от вкусовете на аристокрацията. претенциозността на работодателите е принуждавала творците непрекъснато да повишават своята квалификация и да търсят нови похвати, с които да отговарят на все по-високите изисквания.       

безумията   на   преходите    спомням си как някога в училище ми обясняваха, че живеем в най-добрия обществено – политически строй – социализма. според учителя ми по история, феодализма и капитализма бяха загнили, античовешки и експлоататорски. затова логично бяха останали в миналото на българия. така социалистите бяха избрани /сами се бяха избрали/ да доведат рая на земята, под формата на друг политически строй – комунизма. и така, по него време живеехме в преход от социализъм към комунизъм. брояхме пътя на прехода с петилетки. всеки знае, че животът по време на преход е труден. може би затова виждахме банани и портокали само около нова година, месото в много градове беше рядко явление, а за да си купим нова кола /лада/ или панелен апартамент, трябваше да чакаме ред десетки години. в замяна на това обаче, навсякъде бъкаше от щатни и доброволни сътрудници на дс, заради които човек не можеше един виц да разкаже спокойно. кой знае защо, преходът към комунизъм не се състоя. вместо това, социалистите обърнаха държавата назад, към загнилия капитализъм. и пак започнахме преход, и пак мизерия. то не бяха опашки за хляб, за мляко, за бензин, то не бяха стачки и протести. трябваше всичко построено от народа по време на социализма, да бъде приватизирано от бившите социалисти. не за друго, а защото те вече имаха челен опит в секвестирането на имоти преди 45 години. така се сринахме до най-дивия от всички възможни – феодализма. стигнали един път до него, трябваше да започнем да надграждаме един нов капитализъм. и така в преход от едно нищо към друго, си отидоха баба и дядо, родителите ми, а скоро и аз ще приключа последния си земен преход. жалко, че едва на стари години разбрах цената на политическите преходи. а тя е просто безобразното ограбване на собствените ти материални и духовни ценности, от шепа нагли разбойници, наричащи членската си маса „социалисти”, „комунисти”, „левичари”,”бесепари” и т.н.   

лий якока ето какво ще ви кажа: докато дните от нашия живот си отминават, докато лишавате семействата си, едни други хора, които не разбират какви са вашите грижи, какво не ви позволява да заспите, какво не ви позволява да се съгласите с желанията на вашите близки и ги лишавате, забогатяват безконтролно и ви ограбват под предлог, че в тази държава няма пари за бюджета. те вдигнаха акцизите, данъците, таксите, глобите, митата и въведоха десетки лицензионни режими като във феодализма. в резултат на това все по-малко сделки се сключват и все по-малко печалби има. няма принадена стоойност от оборот. правителството се прави, че не разбира. дори гласуваха промяна в закона за здравното осигуряване и цинично в същия феодален дух задължиха всички граждани, за да могат да пътуват, да платят за европейска здравна карта, издаването на която изисква да се платят всички поискани от държавата осигуровки. по този начин всички са заложници на определената от държавата здравна вноска, която както видяхте от масларова може да бъде използвана за купуване на луксозна кола бентли, а лекарите да мизерстват. те потъпкаха свободата ви и се подиграха с надеждите ви. сега вие работите, за да съществуват едрите монополисти и самозванците. това ли е вашата българия?

за целта им раздал по 1 брой пръчка / подобни на тези, с които се тренират кучетата/ и казал-  хвърляте пръчката и до който ерген най-близо падне- той ще е е кралски зет. // през развития феодализъм кралствата били с много малка територия- като една човешка длан- бел.авт.// хвърлила най-голямата принцеса пръчката си и улучила двора на канцлера. синът му, разбира се бил ерген. втората принцеса се прицелвала дълго и хвърлила пръчката в двора на най-богатия търговец. неговият син също бил свободен. най-малката, най-красива и най-глезена кралска дъщеря последна хвърлила пръчката и не щеш ли, улучила едно блато / вероятно нещо около канализацията на двореца/ !!

действията на „атака” да са дипломатични и по начин, да не ги обявяват за расисти, докато защитават българщината. като не бъркат борбата си срещу турската инвазия с насаждане омраза към турците на българия- те не са агенти на турция. те са били българи и ние 130 години пропускаме , не намираме начина да ги приобщим. въпреки това, за разлика от софия- в селата, където половината население е от български турци няма омраза те си другаруват. не може всеки ден да повтаряме турско робство, да сочим само моментите на стълкновения, между българите от преди 1878 година, по начина и със средствата и пропагандата на идеолозите на национално- освободителното движение. не може да съдим всеки ден българските турци за издевателства от онова време. да живеем с проблемите на днешния ден, които изисква единение, а не насаждане омраза, защото турската държава искала да ползва нашите турци за своите програми. да отделяме сламата, която може да изгорим или… направим на хартия, от зърното, което правим на хляб. още след 1878 г официално турция се отнася с уважение, в печата им се възхищават на българите, когато побеждават сърбия 1885 или стават футболистите ни четвърти 1994 . ние сме балкански страни обречени да живеем заедно, да си сътрудничим. напоследък показването на турските сериали е първата възможност да видят живота на турските турци. те са от една страна направени, като визитка, но може да се разчете напредъка на над 70 милионна турция. да се оцени , че това са художествени произведения. да се клеймят е не грешно, а даже престъпно. те показват балканския морал, какъвто ние имахме  допреди 30-40 години и разрушение, налагайки  пошлото от западналата култура на запада. те запълват вакуума от български филми, които да отразяват младежката, семейната тема по актуални за обществото проблеми направени с голям дизайн и музика, майсторство в снимане на кадъра. искам да опонирам гневно на отрицателите, уплашени , сочещи колко лошо е да се гледа „великолепния век” и защо, заради името- така се е наричал този султан и сериалът, като разкрива живота му, не преиначава историческите факти, а ги потвърждава, за да се видят интригите, трагедията на робини и господари и гледащият сцени на жестокост, на надменност на едните и безпомощност на другите  онемява от ужас, заклеймява онези мрачни векове, като време, което забавя напредъка. феодализъм, където няма закони, а привилегии давани по угодата на султана, на по висшия управник. време, когато човешкият живот не се цени, отнема се бързо, без съд и присъда, ако пречи на силния да осъществи даже пъклени намерения. гледането на сериала, може само да ни замисли над феодални отношения и днес, у нас, когато не върховенството на закона, а привилегии на хора,защото имат пари и са близки с управници: последните 4 години само 2% от фирмите  са печелили държавните поръчки, калинки-с привилегия, а не по конкурси  да стават високопоставени чиновници. и асоциацията че живеем във феодализъм е реална. парламентарна република сме, а в същност сме медийна диктатура. напоследък медиите даже ни спретват медийна революция- да свалят законно избраното управление, да бъде дадено, като привилегия на загубилите изборите. това не е върховенство на закона  и се питам: докога ще живеем във феодализъм!?

действията на „атака” да са дипломатични и по начин, да не ги обявяват за расисти, докато защитават българщината. като не бъркат борбата си срещу турската инвазия с насаждане омраза към турците на българия- те не са агенти на турция. те са били българи и ние 130 години пропускаме , не намираме начина да ги приобщим. въпреки това, за разлика от софия- в селата, където половината население е от български турци няма омраза те си другаруват. не може всеки ден да повтаряме турско робство, да сочим само моментите на стълкновения, между българите от преди 1878 година, по начина и със средствата и пропагандата на идеолозите на национално- освободителното движение. не може да съдим всеки ден българските турци за издевателства от онова време. да живеем с проблемите на днешния ден, които изисква единение, а не насаждане омраза, защото турската държава искала да ползва нашите турци за своите програми. да отделяме сламата, която може да изгорим или… направим на хартия, от зърното, което правим на хляб. още след 1878 г официално турция се отнася с уважение, в печата им се възхищават на българите, когато побеждават сърбия 1885 или стават футболистите ни четвърти 1994 . ние сме балкански страни обречени да живеем заедно, да си сътрудничим. напоследък показването на турските сериали е първата възможност да видят живота на турските турци. те са от една страна направени, като визитка, но може да се разчете напредъка на над 70 милионна турция. да се оцени , че това са художествени произведения. да се клеймят е не грешно, а даже престъпно. те показват балканския морал, какъвто ние имахме  допреди 30-40 години и разрушение, налагайки  пошлото от западналата култура на запада. те запълват вакуума от български филми, които да отразяват младежката, семейната тема по актуални за обществото проблеми направени с голям дизайн и музика, майсторство в снимане на кадъра. искам да опонирам гневно на отрицателите, уплашени , сочещи колко лошо е да се гледа „великолепния век” и защо, заради името- така се е наричал този султан и сериалът, като разкрива живота му, не преиначава историческите факти, а ги потвърждава, за да се видят интригите, трагедията на робини и господари и гледащият сцени на жестокост, на надменност на едните и безпомощност на другите  онемява от ужас, заклеймява онези мрачни векове, като време, което забавя напредъка. феодализъм, където няма закони, а привилегии давани по угодата на султана, на по висшия управник. време, когато човешкият живот не се цени, отнема се бързо, без съд и присъда, ако пречи на силния да осъществи даже пъклени намерения. гледането на сериала, може само да ни замисли над феодални отношения и днес, у нас, когато не върховенството на закона, а привилегии на хора,защото имат пари и са близки с управници: последните 4 години само 2% от фирмите  са печелили държавните поръчки, калинки-с привилегия, а не по конкурси  да стават високопоставени чиновници. и асоциацията че живеем във феодализъм е реална. парламентарна република сме, а в същност сме медийна диктатура. напоследък медиите даже ни спретват медийна революция- да свалят законно избраното управление, да бъде дадено, като привилегия на загубилите изборите. това не е върховенство на закона  и се питам: докога ще живеем във феодализъм!?

пълна анархия цари навсякъде и тя е умишлено провокирана от комунистите. които всъщност не са никакви комунисти. партията им практикува методи и прийоми от най-дивия, първобитен феодализъм, все едно червените крадци ще живеят на друга планета, след като приберат откраднатото от народа.      

ние не можем да разберем гения на древните поколения създали пирамидите, ритуалното самоубийство, кръвопоскането за здраве, робството, феодализма, капитализма и комунизма. ние не можем да живеем прости и необразовани като хората преди нас, не желаем технологията на тези след нас, и като цяло нищо не можем и не искаме, освен разбира се повече пари, здраве и възможности...