Търсене в BgLOG.net

денят ми е със привкус на отрова. поглъщам го на малки дози сам. изгарям като жана д'арк във огън и зная, че местото ми е там. слънцето подпалва небосвода и мислите ми сгърчени пращят а някак безхаберен е народът събран да гледа кости как горят. крещенето ми, вятърът разнася и тишина се вие над града. наздравици със полупразни чаши на екс поглъщат моята душа. изгарям аз и в пепел се превръщам, а пепелта не топли като жар. зорницата и утре ще е същата, но аз ще бъда залез изгорял. никой пепелта не ще събира. отровна прах кому е нужна днес?

изправи се и отиде да погали свежите клончета на коледното дърво. когато застана пред него, видя, че там, където намери одеалото нещо липсваше. хвърли трескав поглед към елхата... една от играчките се беше разбила в пода. доблестния рицар от “властелинът на пръстените” вече го нямаше... нещо я сграбчи за гърлото и не й даваше да си поеме дъх за няколко дълги като векове секунди. една топла като лава сълза бавно изгори бузата й и тежко тупна под коледното дърво... ....

надигнете уморените си от работа главици и погледнете навън! топлото дойде! пролетта дойде! можеш да я видиш, пипнеш, подушиш! край на мрачната зима! време е да се преродим за нов живот!

после с мъка се изправих и почнах да проветрявам. отоворих всички възможни прозорци. в къщата стана студено като в студенстко общежитие, а миризмата си оставаше същата. цялата измръзнах и прекарах следобеда си в търкане на тенджерата. какво ли не пробвах, за да я изчистя: топла вода, много топла вода, вряла вода, тел, гъба, дране с нокти (последното не го правете колкото и да сте отчаяни!!!)

новият вальо топлото

топли новини от сп*

от доста време си мислех нещо, което много ме вълнува. даже бях писал веднъж в блога за това. идеята ми беше, че може да има програма в личния телефон, която да позволява да се блогва в него по всяко време. например - правиш няколко снимки, вмъкваш текст, може и някое филмче, и си запаметяваш статиите в телефона. после, активирайки си bluetooth-а, даваш възможност на всички, които са около теб и искат да прочетат какво си написал, да изтеглят, или да видят статиите ти. в същото време, пътувайки си във влака например, да можеш да сканираш кой какво е публикувал и оставил достъпно. та днес наи-накрая се престраших да го обсъдя с шефа ми, но не щеш ли, се оказа, че някой е открил топлата вода преди мен. ето и за какво иде реч, вече реализирано и достъпно за поребителите на nokia : http://www.nokia.de/de/service /software/sensor/startseite /168744.html

"Пейзаж в топли цветове" е презентация към едноименния урок по Изобразително изкуство в трети клас. Идеята бе управлението ѝ да стане посредством таблет, свързан с лаптоп посредством Bluetooth чрез приложението PowerPoi…

защо врабчо не отиде в топлите страни