прощално писмо на писателя габриел гарсия маркес ако бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук. бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават. щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!