пеперудата която тропна с крак така се казва една от любимите повести на баща ми написана от киплинг към самия му край на живота. в нея е отразена една от легендите на изтока за цар соломон, при него сюлейман ибн дауд, което е соломон син на давид. за наличие на магически пръстен даден му от михаил с който той можел да говори с животни. в сз наистина има един странен стих; 33 той говори за дърветата, от ливанския кедър дори до исопа, който никне из стената; говори още за животните, за птиците, за пълзящите и за рибите. (1kgs 4:33) където библейските преводи изкарват царя натуралист, но всъщност коректния превод е, че растенията и животните са били ползвани с мъдрост и те са „говорели“, всъщност не като при толкин или кс луис. самите растения и животни са били ползвани както за познаване, така и за символи или дори като средство и източник на познание или „говорене“. по долу реших да постна цял един текст от източен човек в които е обяснена накратко легендата за пръстена на соломон дал му тази велика мъдрост и сила да владее и говори с животни и демони. разбира се не съм съгласен с нея и най добрия начин да се критикува или да се изяви нейния лош смисъл е във „властелина“. като сравним текста с на легендата с книгата ще намерим много общи неща включително и със силмарилиона. все пак по важно е какво иска да ни каже иесус със споменаването на соломон. ( σиλиμων ) споменава се точно 10 пъти в нз, 7 в евангелията и 3 в деяния като навсякъде е за „соломоновия трем“. ще започна от зад напред изясняването на думата соломон; дн.7:47 е нз потвърждаване на соломоновата роля за строеж на храма. дн.3:11 и 5:12 и йн.10:23 е ( σиλиμωντиς ), преведено като „соломоновия трем“, думата за трем която се среща на 4 места трите от които са за „соломоновия“, сякаш само един трем е имало е ( στиα ) всъщност не е помещение а колона. така че няма „соломонов трем“, а е соломонова колона или паметник или табела. в евангелията два пъти е в родословието на матей и други два за мъдростта дадена на южната царица. за това изследване е важен случая, в който соломон е сравнен с „полската трева“, която е много по велика от него, не е облечена като него, а и е дадена позиция или някакво знание. а за учениците ще се даде или ще бъдат поставени още повече от нея. тази странна градация има известен „андтиюдейски“ момент или изявяване на значението на закона. закона и соломон са по малко от делото на бога, от растенията, но апостолите са много повече или им е дадено повече или са короновани повече както думата се сравнява с трънения венец. сега съм 100% убеден че имаше нещо като соломонов печат, но нещо не мога да го намеря. ще го потърся пак. за десерт намерих и каква е връзката на киплинг с герой от властелина, киплинг е един от малкото писатели кремиран, нещо което напомня за денетор и по големият му син е убит, по младия оцелява. денетор е образ на човека киплинг, докато радагаст кафявия е митологизиран образ на творчеството му. л http://darvish.wordpress.com/2006/07/13/king-solomon-and-the-jinn/ and now listen, those that have ears, to a tale of solomon the king. yes, solomon, the mightiest and wisest ruler of the earth that ever was or shall be. wealthy beyond measure was solomon, and with such wisdom as only allah may bestow. and lo, he commanded the wind, and both men and jinn, birds and animals. all were servants unto him. yet he lost favor in the sight of god, for neither wealth nor power nor wisdom brought him enlightenment. his true name was jedidiah, the ‘friend of god’ but was later made shelomo, solomon, the ‘king of peace,’ because of the peace that prevailed during the greater part of his reign. and other names he had also: ben, because he was the builder of the temple; jekeh because he was the ruler of the known world; and ithiel, because god was with him. it is written that at the time solomon began the building of the temple, assaf, the vizir of solomon, complained that someone was stealing precious jewels from his rooms, and from other courtiers as well. even the royal treasury was not immune. now assaf was also renowned for his wisdom and knew that no ordinary thief could have done these deeds.
