Търсене в BgLOG.net

http://marketing-a.blogspot.com/2010/05/0031.html фазата на зрялост на продукта бележи не само постигнатата във фазата на растеж стабилност на позициите на новата стока на пазара, но отразява и оформените вече позиции на конкуренцията.появяването на новия продукт предизвиква желанието на изненаданите конкуренти да догонят или по- точно да изпреварят фирмата, която им отправя предизвикателството със своята иновация.

Когато задавах въпросът, на познати и непознати, какво означава за тях словосъчетанието „любов в големия град”, какви асоцииации предизвиква то, получавах отговори с едно настроение – романтично. „Любов – това е когато…

и т.н.). до отговора на този въпрос всеки може да се доближи само след като преодолее доста бариери на съзнанието, повече от които ние самите поставяме. една от тях е страхът човек понякога го е страх дори да се замисли защо го е страх... приема страхът за даденост , и до известна степен е прав, тъй като страхът е заложен “ генетично ” във всеки от нас. от раждането, линия на живота на човек е продиктувана от три първични страха - страхът от неизвестното, страхът от смъртта, и страхът от това да е сам, подредени в този ред, като за втория и третия важи, че може да се приеме, че текущия е породен от предишния/ите. всички останали страхове директно или индиректно произлизат от тях взети поотделно или заедно. в тяхната сянка преминава живота на всеки, съзнателно или не. една позната ме запита какво имам предвид с гореспоменатия цитат от проекта с главно „п”, с който се занимавам от доста време ( и която между другото ме подтикна да го „блог”-на (цитата)) ... да дам примери, но това означава да опиша живота на човека като цяло, което не е лесна работа, тъй като е всеобхватен в цялото си разнообразие, но ще се опитам да нахвърля няколко щрихи   в „стандартните” периоди на човешкия живот. детство както споменах по-горе човек се ражда с „генетично” заложени страхове. от най-малка възраст човек e постоянно обучаван от родителите си , техните роднини, a малко по-късно и от обществото да се страхува. това до голяма степен не може да се избегне, тъй като за да достигне до зрялост на индивида, той трябва дада бъде напътстван и предпазван поради липсата на достатъчно знания. зрялост тук „зрялост” използвам в смисъл възрастен индивид ( уточнявам защото има и други значения на това да си достигнал „зрялост”, които са на друга тема )... на тази възраст човек е научил да се страхува в доста сфери на живота, поради неизбежното си съприкосновение с останалите в обществото... все пак сме стаден вид... някой от страховете отпадат, заместват се от други, появяват се нови, но като цяло човек си има както се казва набор от страхове които поддържа постоянно съзнателно или не. старост в тази възраст главна роля играят най-вече трите първични страха, за които споменах по-горе

случвало ли вие се е да се опитвате да промените нещо в себе си, но отчайващо да допускате една и съща грешка. на моменти сякаш излизам извън себе си и се гледам отстрани като на филм. истината е, че ми е трудно да се държа като порастнал човек, въпреки своите 22 години и претенциите на всички около мен, че вече не съм малка и трябва да съм сериозна и да поемам дадени отговорности. аз обаче възприемам себе си като някакъв псевдо-възрастен, все едно, че имитирам някаква зрялост. защото не е нормално да не можеш да готвиш, или да караш майка си да ти прави пролетно почистване, когато тя дори не живее в един и същи град с теб. но най - безотговорно е да продължаваш да се държиш с хората все едно си разглезена хлапачка. в момента преживявам криза на отношенията си с човека, който в момента е обект на емоционалните ми и сексуални желания. защото се държа като 12 годишно момиченце, на което са му взели куклата. проблем е, че осъзнавам грешките си, зная кое е правилно и как трябва да постъпя, но въпреки това с безобразно упорство продължавам да правя глупост след глупост, очаквайки и аз вече незнам какво. за съжаление отхвърлянето на съществуващата действителност "проблем с метро" само въди към усложняване на ситуацията. правилно е да се изправя срещу проблема!

добра вечер на всички. преди половин час се сблъсках за първи път с тоя блог и тъй като да намериш хора, на които наистина, ама савсем наистина да им се говори за музика, не е толкова лесно, колкото се очаква, аз бързам да се възползвам от възможността, кято любезно предлагате. всеки, който съм срещала през живота си, е много навътре в музиката, много знае, много е отракан на някоя тема, но всичко се спира до тук. когато седнеш някой да го поразпиташ за това-онова около собствените му интерси, не знам що, ама оставам с впечатлението, че е металист (на пример), щото гошо също е металист, та нали трябва нешо общо да намерят помежду си. аз естествено говоря за хора в ненапреднала зрялост, тъй като не съм била все още свидетел на друга, но това важи за всеки, с който съм се запознала до сега и веднага се е самопричислил към някой стил.

нямах отговор и не знаех дали искам да го получа. удивителното в средата, където се бях озовала бе, че обратно на приказката за „грозното патенце” – всички присъстващи не просто се опитваха да заприличат на него, а вече го бяха направили. бяха попили от простотата на тази жена и като че ли ползващи я за учител – бяха усвоили нейния изказ, спонтанните и изблици на радост, блясъка в очите и. по необясним за мен начин, тя бе повлияла на всички около себе си да забравят за зрелостта, за суетния си вид и лъскавина, за монотонно звучащите си гласове. бе свалила и закопала надълбоко маските им. бе ги изкарала от сложността на властващата цивилизация, връщайки ги към, безгрижното и застлано с килим от мънички прости радости, детство – най-чистата, най-простата и щастлива форма на съществуване на човека. онази, която – странно защо – човек бърза да надрасне, но иначе продължава да я носи като сладък спомен. вглеждах се във всеки един от присъстващите и с изненада откривах трепета на възбудата от възраждащото се детство. а в купом, макар и все още тромави, те заприличваха на части от един организъм. и при все това поглеждаха завистливо към лекотата, с която тяхното „грозно патенце” не просто живееше, а се носеше точно като птицата в далечния небесен простор. това не бе просто събрали се група хора. това бе оазис сред пустинята, наречена цивилизация, изискваща от обитателите си да носят маски на зрялост. оазис на чисто детско възприятие. грозното патенце поръсвайки всички с жива вода, бе родило вечността, в която те се къпеха. къпеха се в собственото си наскоро родило се щастие. аз бях една от тях...          

инцидентът се е случил в деня след като президентът първанов публикува своя статия на сайта на президентството и защити бан от финансовия министър симеон дянков. линк а от министър дянков просто лъха на зрялост и уважение към институциите.

“негативните” чувства често се избягват от родителите с изискването децата им също да се научат да ги избягват. шири митът, че ако не изразяваме негативни чувства, детето ни няма да изпитва такива. това не остава без последствия за нашите отношения в живота ни като възрастни хора, не остава без последствия и за цялостното психично здраве на децата ни. определяните от нас като “негативни” чувства носят много здравословна сила в себе си. способността ни да бъдем в контакт с тях и да ги изразяваме е израз на нашата зрялост, цялостност и психично здраве. тази способност е и един от най-ценните подаръци, които можем да дадем на децата си. сдружение “естествено” и психо-социален институт за семейството организират дискусия за родители на тема: