Търсене в BgLOG.net

още малко за кучетата и жестокостта

жестокостта ми ся сломи!

Това писмо получих като препратка от Габи.За повече информация, обърнете се към: viara.i(@)gmail.com, без скобите. Знам, че проблемите у нас са толкова, че всеки получава по 4 подписки дневно. Но, въпреки това, моля ви,…

Потресаващо е това, което се върти по новините тази седмица....

Животът на всеки един човек се състои от различни етапи на съзряване, осмисляне, осъзнаване и т.н. Лягаш с една мисъл, събуждаш се с друга, а след това ненадейно някоя шокираща новина ти забърсва шамар. Колко време е не…

Тея дни ми се продъниха ушите да слушам за най-известното вече куче у нас, при това съвсем българско, а не Рекс, Ласи и тн. Имаме си наш, собствен национален герой - Мима Живеело кученцето в Дряново. Дали било безстопан…

mangez sur l'herbe dépéchez-vous un jour ou l'autre l'herbe mangera sur vous          (jacques prévert – fatras) тези думи на превер дълго време не ми даваха покой, когато бях на 15. звучаха зловещо, пагубно. яжте над тревата не се бавете някой ден тревата ще яде над вас. навяваха ми тягостно чувство, да се говори за смъртта беше неподходящо, неприлично. от позицията на моя млад ум не можех да приема кръговрата на живота и по-точно неизбежният му край. но въпреки усещането ми за тези думи те останаха в мен. дълги години. често си ги спомням, случва се да ги кажа на познати в подходящ момент. на 2 х 15 гледам на тревата по друг начин. бях я намразила, сърдех й се за жестокостта. днес ми се струва, че знам. това не е жестокост, а част от вечния цикъл на природата, чрез който съществува всичко около нас. изразът: „изяж, за да не бъдеш изяден.” е добре познат. а как звучи: „изяж, за да бъдеш изяден.”?

когато болката не спира когато всеки си отива тогава нищо не остава освен онази празна яма когато слънцето в очите ти не грее а жестокостта с надменен смях се смее... когато смисълът се губи когато самотата иска пак да те погуби когато нищото погълне твоята душа и виждаш само мрак в деня когато и луната веч не е утеха когато и звездите да изчезват взеха... дори и въздухът е станал на отрова и не намираш в никого упора... когато всеки друг но не и аз ти липсва... се сети че някога и ти ме иска.

  тя - светлозелени очите - пробляскващо жадни за плен. някаква песен, сънливо, преде си зад мен. с подскоци, фатално комични, огъва опасна снага. тъй сякаш желания скришни потръпват с вина. защо ли посоката знае?! нехайна жестокост в тила е впила. с изящество вае безмълвна съдба. опашка наивно отпуска, забравила миша вражда. обръща се. после се впуска и чезне в дъжда.    

вярвам и знам че светът, българия, нашето лично пространство е пълно с добри новини. вярвам, че човек трябва да е информиран не само за най-новите прояви на човешка жестокост и безумие, но и за неговата безкрайна милост, доброта и постижения в различните области на живота. надявам се, че така всички ние ще получим една много по-балансирана и реална картина за живота, отколкото изкривената гротеска представяна ни от „официалните” медии. вижте това: http://www.goodnews.bg - изпъква „добрата” кауза на този сайт, чрез възможност да се публикувате лични добри истории.