През един от последните дни на лятото бях в парк Бачиново на Благоевград.
Камионетката подскачаше по неравния планински път. Сред чувалите с картофи седяха четири човешки същества. Очите им гледаха безжизнено и разсеяно, сякаш бяха под въздействието на тежка ориенталска дрога. Тъгуваха. Искрицата простичка житейска радост и душевната топлота на селски хора гниеха и се разпадаха.
Oтиваха на гурбет. Незаконно, опасно, изпълнено с неизвестност начинание в чужбина. Отиваха да работят на жестоки чорбаджии с остри бичове, с...
Златна есен в тъжен ден
дъждът плаче за лятото,
отминало заедно с мен.
Менят се настроенията
мои
като цвят на есенни листа
и вятърът ги носи на крилете
свои
между радост,щастие,тъга
и ми говори нежно тихо,
че лято пак ще има след
пролетта
Още архиви