конфликтът е неизбежен същността на хомеостазата е в това, че съществува единство, природна хармония и взаимодействие между всички елементи на природата: неживата, растителната и животинската. човекът, от своя страна, като най-висшият елемент на природата, е длъжен да достигне хармонията самостоятелно. още повече, че в това, всъщност, се състои целта на човешкия живот. именно за това, независимо от постоянните неуспехи, човек упорито се връща към идеята за всеобщата любов. в основата на хомеостазата /по-нататък – законът/ е алтруизмът, а на човешката природа – егоизмът. тъй като те са противоположни помежду си, тяхното взаимодействие образно се илюстрира от третия закон на нютон: „силата на действието е равна по модул и противоположна по насочеността на силата на противодействието”. в ежедневието това се изразява в появата на всевъзможни проблеми, с които се сблъсква всеки човек в частност и човечеството като цяло. при това, всякакви опити да се действа против закона предизвикват незабавна негативна реакция, по сила равна на въздействието на нарушителя. тъй като ние винаги действаме против – защото не можем по друг начин – конфликтът е неизбежен. за да решим всичките си проблеми трябва, независимо от природния си егоизъм, да се постараем да вървим ръка за ръка със закона. за човека това започва и завършва с едно единствено действие: „възлюби ближния си както самия себе си”.