времето на опустошеността на духа се разширява и задълбочава, тъй като постоянно мислим само за себе си… и нямаме желание да дадем благо на другите. моралната основа на всяко общество е взаимното доверие. това е нещото, което липсва – значи няма здраво общество, а само злобно егоистичното, моето. в залязващата, вече сумрачна цивилизация процъфтяват прорицатели, астролози, целители. поради тоталното усещане на неопределеността на нашето съществуване, ни е обхванало абсолютно недоверие към всичко. чрез безкрайния си егоизъм подменихме идеята за доверие към ближния и не можем да достигнем до сърцето му. лъжата е огромна и е навсякъде. тя, като смокинов лист, прикрива напиращата към нас истина – светът се променя в посока към нов ред – отказване от егоистичния модел на поведение, заради солидарността и сътрудничеството. лъжата ни помага да задържим нашите навици, към които сме привързани, защото преходът към новото е винаги неприятен. ние сме 100% зависими един от друг и други проценти, освен 100, са лъжа. и най-голямата лъжа е да се убеждаваме, че сме свободни един от друг. и тази лъжлива свобода носи много имена, в зависимост от това, къде се използва – независимост, еманципация, собствено мнение, свобода на избора и така нататък. а ако можехме да се издигнем над нашите многочислени различия и да намерим, да видим това, което ни обединява, тогава всичките ни днешни непримиримости биха ни се сторили смешни и неструващи пукната пара… времето ни задължава да направим усилие и тежката необходимост да започнем да разбираме какво се случва е неизбежна. е, а сега вярвате ли на написаното тук?