Търсене в BgLOG.net

 дълбок поклон пред паметта на  доцент доктор димитър димитров !

след  дълбок размисъл относно  порочните  снимки,  тази достатъчно порочна ли ви се струва, или да вадя голите laughing щото както вече казах, нямам с  бутилки и цигари innocent  

това (снимката е 3 мб) е поглед в дълбокия космос (цъкнете върху снимката за да видите в по-нормален размер). по друг начин може да се интерпретира и като поглед в миналото, но не просто в миналото, а поглед към началото на времето. някои от образите на обекти са отпреди 12,7 милиарда години и ако още ги има са на над 30 милиарда светлинни години от нас. утешение за геоцентристите е, че се намираме в центъра на вселената ;p. това във вариант на голям постер стои на стената над бюрото ми. всеки път когато помисля, че нещо в ежедневието е сериозно поглеждам и веднага се сещам, че сме нещо по-незначително и от прашинка и по-краткотрайно и от мигване на светулка. живеем в мрачно научно средновековие. никой не знае отговорите дори на най-елементарни на пръв поглед въпроси, като какво е материята, какво е времето, какво е света. има единствено противоречащи си предположения, някои по-добри, други по-лоши. като сравнявам 21 век със средновековието ми изниква паралела между европейски монах, четящ за драконите в тера инкогнита, приблизително така сме и сега виждаме някои неща, впрягаме огромни мощности и умове за да ги изчислим и интерпретираме, но сме дори по-далеч от света дори отколкото монаха от драконите. прогнозите твърдят, че до няколко века ще влезем в колумбовия период на великите географски открития във вселенски мащаб, чак тогава ще мислим за по-истинско опознаване на света. дотогава трябва да се задоволим с ролята си на средновековни варвари и откритията на сегашните учени за не много по-напреднали от тези на аристотеловите. единственото в стила на мислене, което ни отличава от хомо еректус е създаването на научния подход и метод. те дават теоретичната възможност един ден да опознаем и евентуално овладеем света около нас. мнението ми е, че който не го споделя и не допринася с него е паразит в съвременното общество.

при многобройните ми посещения в областната управа ме уверяваха, че работят по въпроса, но това беше умишлено симулиране на  дейност с цел да ни заблуждават. принуден да търся правата си, подадох жалба до министър председателя и до областната управа. това е първата и едиствена жалба, подадена от нас за издаване на решение. областния управител пак не ми отговари и заведох дело в административния съд - софия в законния срок. ас не даде ход на делото с мотива, че съм изпуснал срока. а за начало на срока приема датата, когато е била получена, изпратената от съда в областната управа, преписка по делото, за което ние няма как да знаем, защото не сме уведомени по никакъв начин. обжалвам делото на административния съд във вас, тричленката подвърждава решението на ас. тези безобразни действия на съдебната система и административните органи продължават повече от 12г. днес, в  условията на демокрация и правова държава, чрез съдебно-административната въртележка, се прави явен опит за узаконяване на грабежа, извършен през тоталитаризма необходима е дълбока реформа в съдебната система, защото има  честни и добри магистрати. техния труд се обезличава в общата съдебна некомпетентност. 

сигурно си спомняте, а може и да не си спомняте, че аз се страхувам от високо и дълбоко. като погледна от високо и краката ми стават кашкавал, а да не говорим за дълбоко, защото на такова място не отивам дори и със заплаха за живота ми. та значи при мен има такова явление фобия или страх, както си искате, но от високо и дълбоко, не от администрация и модернизация, а още по-малко от модернизатори със самочувствие на дребни богове, ама много дребни. може да си мислите, че това ми е поредния пост за интуицията, ама не е. това ми е коментара към поста на модрнизатора , в които ни разказва една приказка за нашата виртуална действителност или поне аз останах с такова впечатление. но понеже той си ни е един, такъв, скромничък и не иска да се изяви като писател на приказки на заглавната, аз реших да се направя на доброжелател и да му драсна едно коментарче, защото доброжелателството винаги сочи пътя към ада и затова драснах коментарчето, ама, в мой стил и затова извадих метлата от килера със скелетите, яхнах я, направих 2-3 кръгчета пред изумените погледи на домашните любимци, тук разбирайте снаха ми и племенника ми и ударих един коментар на модераторския пост. и понеже не ми стига един коментар, защото днес ми е ден за писане и литературна изява, според зодията, реших да напиша цял пост, в който да си излея всички нецензурни благословии, кактои да ви го цъкна и на заглавната, че да не остане някои не ангажиран към приказката на д* *б*м*. / ако някой не знае какво е д**б*м* - веднага го успокоявам, че това не е псувня, но мога да ви кажа какво е на лс/  моя коментар с малко лична модернизация: „тя / коприва/ не знам дали ще заповяда /да и’ обясниш какво търси и къде да го намери/, но аз ще ти кажа нещо, преди да тръгнеш да модернизираш нашето писане/мислене е редно да предупредиш ника/акаунта/юзъра/използвача в коментар или на лс да си редактира/промени/спести неудобната, за теб, мисъл. хем е честно, хем е коректно, хем няма да създаваш допълнително напрежение и най-важното няма да ме караш да изваждам метлата от килера със скелетите... това не е приятелски съвет. защото аз не си избирам приятелите с цъкване на бутонче и не ми пука дали имам или нямам такива, но имам едно изключително гадничко качество, което се нарича болезнена откровеност и ти гарантирам, че основната дума тук идва от болка. освен това, ако искаш да спечелиш доверието на блогърите е мнооооооого необходимо да го спечелиш, а не да се удряш в гърдите и да казваш, че си безпристрастен и едновременно с това да се самоопровергаваш във всичките си действия. ако си толкова безпристрастен първо бъди коректен и после ние ще решим сами дали си колко си безпристрастен. п.п. сега, като не ти хареса този коментар може да го изтриеш и после непременно драсни едно съобщение на тери, защото предпочитан да имам кръгче с минус, отколкото изпъчен пъдар с модерно название и самочувствие на дядо боже!

хайде, събуждай се от тоя зимен сън дълбок!!!! последните глави на разказите са отпреди почти седмица.....:(((( сраааааам! сега почвам да съжалявам, че не писах тогава, когато го бе засърбяло дупето на музата ми, ами реших колтурно да чакам ред... пролетна умора?

любовта е дълбоко вълнуващо и  вечно преживяване,което сплита разума и чувствата,възторга и разочарованието,болката и копнежа.тя ни изпълва с дълбокото желание да се "слеем" с човека,когото   обичаме.когато другият го няма, ние изпитваме празнота.обичта е предана,изпълнена с всеотдайност и дълбока привързаност,която е в съответствие да издържи на изпитанията на живота.в нея се преплита и дълбокото разбиране на другия.любовта е изпулнена с грижа."

във хаоса не ме е грижа. потъваме в звука все по – дълбоко... все по - дълбоко потъваме в звука...   пътуваме нанякъде. в посоки разни тласка вятъра. не ме е грижа. потъваме в звука все по – дълбоко... все по - дълбоко потъваме в звука... прегръщай ме!