Търсене в BgLOG.net

вечерни светлини, шум на самолет в дъжда, moby. чаша червено вино на искрящо бяла покривка. виното проблясва и хвърля розовееща сянка на покривката. той взима чашата и отпива. вино по устните му. ръката му трепва, защо, и виното се разлива. червено, червено петно. заема все повече място, разлива се по искрящо бялата покривка. паника. слагам му сол, да попие и да не опетни завинаги покривката. опитвам да махна петното. опитвам да изпера покривката с вода и сапун на чешмата. петно то избледнява, но сега заема по-голяма площ. търкам, търкам, търкам. пробвам различни препарати, белина и други подобни. боядисах го с бяла боя. два пъти. най-накрая петното изчезна. покривката е малко изтъняла, от толкова пране. може би вече не е искряща, но поне пак е бяла. чаша червено вино. светлините се търкалят в чашата. самолети, дъжд. някой се приближава и протяга ръка.

душата ми е старо вино, нектар, от който пият боговете. в кристална чаша изсипи ме, отпий от мен и ще усетиш безкрая, в който съм израсъл, лъчите слънчеви и аромата на жарките лета и люти зими, в които сила пил съм от земята. отпиеш ли веднъж от нея ще зърнеш цветовете на дъгата и ще обикнеш лудо чародея, превърнал те завинаги в приятел.

първо да ви разкажа за виното. мислех си, че не мога да живея без него. ако вечер не седнем в къщи пред камината и не си сипя чаша вино, някак си денят ми не е пълен. всъщност обичам да си сипвам чаша, още докато приготвям вечерята. струва ми се много  cool and sexy , докато жената се върти около печката, да отпива грациозно от кристална чаша (задължително). мислех си, че това е едно от нещата, които ме различават от „люлинската домакиня” (използвам „люлин” произволно и се извинявам на жителите му). чашата с вино някак си превръща приготвянето на вечерята в специален ритуал. втората чаша е вече на масата. дали ще спра до там или ще продължа зависи от настроението и компанията. знам, че в америка всички, които пият повече от чаша на вечеря попадат в графата „проблеми с алкохола". изключително се радвам, че по нашите географски ширини критериите са доста по-разтегливи. аз съм си една средностатистическа българка, която си пийва на вечеря половин бутилка вино. в първата вечер от  интензивната ми терапия  , стоях до късно в офиса от страх да не се изкуша. прибирайки се вкъщи, подминах всички примамки и много, ама много бързо си легнах. номерът мина, ама не за дълго. втората вечер трябваше да се прибера навреме и да приготвя вечеря. той (който никога не разбира нашите терзания) беше поканил гости. исках да ме няма вкъщи... да се оправя сам!

нека почнем да живеем, но с бели като виното сърца... нека с нежно бяла фееричност зачерненото с обич оцветим... света не се нуждае от безличност... с бяло вино нека се спасим...

сирене и вино - ако не една от най-удачните, то със сигурност една от най-любимите и чести кулинарни комбинации. в други материали на vinoto.com можете да прочетете, че тази връзка не винаги е безпроблемна и е необходимо внимание при избора на партньорите. признаваме обаче, че рядко има друга комбинация, която да ни подтикне към толкова многообразни дегустационни експерименти, колкото тази между виното и сиренето и затова бихме искали да споделим още някои неща за сиренето и виното. известна трудност при разбирането на материала ще създаде фактът, че, за съжаление, българската култура на сиренето се ограничава до “сирене и кашкавал” и понятия като планинско сирене, червена бактериална коричка или средно зряло сирене все още не ни говорят много. все пак те могат да бъдат разбрани с помощта на практически помагала - вносните сирена - които все по-често могат да бъдат намерени по магазините ни.

моя е вината!

ев. мавродиева       честит празник! честито на влюбените и на ...пияните от вино и любов!

любов и вино

всички сме чували за романът "преступление и наказание", някои дори са го чели... всички знаят какво значи думата вина, някои дори са изпитвали това чувство.  чувството за вина според фройд се формира като продължение на инстинкта за самосъхранение, фройд счита, че вината  е резултат от формирането на суперегото, което пък е водещо за получаването на любов от родителите и заобикалящия ни свят. за да оцелеем повече като хора, а не само като живи организми, ние трябва да си изработим механизми, с които да успеем да се напаснем в заобикалящата ни среда. вината - е един от тези инструменти, чрез вината ние си взимаме поука да не постъпваме по определен начин, защото постъпвайки по този начин рискуваме да бъдем отхвърлени. психиката е химия. дори любовта се характеризира като съвкупност от химични вещества в определени зони на мозъка. вината също е резултат от химични реакции, задействащи се при определени обстоятелства. някои хора са по-благосклонни към изпитването на вина, докато други са по-малко предразположени, поради което стават престъпници. ако от едната страна стои престъпният ум, от другата страна стои човекът, изпитващ вина за всичко. да се родиш виновен, да изпитваш вина е усещане, което понякога порязва всичко, намиращо се в гърдите ти... вината понякога става обземащо чувство, което кара редица хора да се самобичуват или дори да се самоубиват.