Слънцето и Самотата
„Ти знаеш ли, че разказа ми луната
за любовта между Залеза и Зората…”
А ти, ти знаеш ли, за една друга притегателна сила..?
Тази межди Слънцето и Луната.
Може би няма от къде да го узнаеш.. те двамата наистина се обичат.
Виждат се два пъти за 24 часа и все се преследват, за да може кратките им срещи да продължат по-дълго.
Но Самотата.. тя.. самотна и огорчена стояла между тях и не им давала нищо повече, от едно бегло докосване.. бузка до бузка..
И Знание.. Знание, че съществуват, Знание, че ще се срещнат.. поне два пъти.. поне за мъничко.. за тези толкова дълги 24 часа… толкова дълги…
А Самотата самотна и огорчена също била разкъсвана.. - От Желанието си да ги събере и от Озлоблението, което изпитвала към тях, защото и Те.. и Те, тези топли създания не я забелязвали.
Говори ли за нея, дори я проклинали.. и то в нейно присъствие..
Говорили за нея, но не я забелязвали, никой не й подал ръка, никой не й подарил дори един топъл лъч…
Слънцето било толкова тъжно, че добротата в сърцето му не достигала за нея.. за Самотата, а Луната била толкова разстроена, толкова светла..
И нито капчица от силната й светлина не била обърната към нея, към Самотата..
Бедната Самота, седяща на тъмно между двамата влюбени..
Никой не признавал на Самотата усилията, които прави, за да продължи любовта им, никой не знаел колко кървави ръце и изпочупени нокти й костват срещите.. възможността, която давала на Слънцето и на Луната да се видят.. да знаят за съществуването си и да очакват деня, когато ще бъдат заедно постоянно..
Когато Слънцето ще стопля, а Луната ще свети.
А Самотата.. тя не била лоша.. но стояла все на тъмно и плачела заедно с Луната и Слънцето.. Плачела и с хората, които постоянно я обвинявали и я проклинали..
Нея… Самотата.
Но тя.. Тя си нямала никой, освен постоянните упреци…
Искала да изчезне.. да стане .. нищо да стане.. Вместо да е постоянно там някъде, между Видимото и Невидимото…
И ето.. сега Самотата вече е само Спомен.. Седи на едно пънче от отсечено дръвче и разказва.. за себе си.. и несподелената си любов към Слънцето…
Любов на тъмно.. Любов, която оцелява векове..
Самота, която мечтае да я запалят и да изгори вместо да седи на тъмно..
Самота жертвала себе си за него.. за Слънцето… за любовта на Слънцето към Луната….
Слънцето.. то било… Дете… много импулсивно и много Усещащо.. но най-вече то било справедливо.. било като един Дон Кихот на нашето време.
Не понасяло несправедливостта и вечно яздел своя дървен кон в борба с несправедливостите, със злото и в защита… на своите вятърни мелници.
Детето било щастливо.. непринудено и Истинско…
С обелени колене и счупен преден зъб.. от последните му премеждия с комшията Гошко… но това са те.. Деца…
В защита на една голяма зелена жаба, Слънцето пожертвало зъбче, но спасило своята Дулсинея, която и днес му била благодарна.. И днес тя живеела в сърцето му.. макар отдавна да не изглеждала като безпомощното жабче, каквото била приживе…
Та малкото Слънце обичало Музиката.. и от мъничко обичало да живее в нея … За това и тя продължила да му бъде вярна цял живот…
Но понякога Слънцето било тъжно… веднъж без да иска смачкало един охлюв и се почувствало много, много зле.. тогава и Вината се настанила в душата му.. то решило, че не е този Дон Кихот.. щом и той.. и той не вижда добре… но Зрението казвало друго… Вътрешните очи на Слънцето повече не го подвели. От този ден на татък нямало премазани охлюви.. имало само охлюв в сърцето…
Сърцето било като онзи охлюв.. смачкания… и толкова меко и топло… но с много, много здрава черупка, която го пазела от смачкване… дори той не можел да си го смачка..
За това все имало нещо за убиване.
Но в Слънцето от незапомнени времена било тъмно.
Точно преди да се съмне.
Да приемем ли сега, че за Вампиреното Слънце иде реч ;)
Поздрави!!!
:)
.... Открих я една вечер преди 5-6 месеца! Пийвах бяра и слушах готина музика. И попаднах на някаква мацка от сайта, която беше описала изминалите 2-3 месеца от моят живот("Залепнаха ми пръстите" или "Разказ за една безсънна нощ"). Започнах да следя нейните разкази. Ден след ден. Вечер след вечер....
.... От преди 1- 2 месеца си пиша постоянно с нея! Ставам в ранни зори за да пием кафе по нета/сетих се казва се....Купчината сватбени одеяла/,даже и в 5:30 А.М. Вечер до късно си пием бярата по нета/Жив и здрав да е този дето е измислил ICQ-то. И египтяните да са живи и здрави за бярата/....
....Сега след толкова много време и разкази. Аз смело мога да заявя, че тя е любимата ми българска писателка. Писателка без образование и т.н. Даже и съюзът на българските писатели неможе да ме убеди в противното. Музиката и литературата са неща които не се учат в ВУЗ, не се изисква кой знае какво за тях. Трябва да имаш душа, и химикал/тукущо ми писа, че имала образование бг филология и журналистика/. Пак не се брои мила моя! За някой неща не ти ли идват отвътре(вляво), квото и да правиш все тая....
.... Това е първата част от разказът за мен Вампирското слънце. Има и втора.(Трябва някой да я накара да го публикува). Предложението за женитба беше сериозно, наистина. Държа да отбележа, че не съм я виждал на живо и гола. Но щом го заявявям пред 2???(БГЛОГ.НЕТ) души значи е така. Не съм луд. Не за друго, ами съм готвач и готвя на месец поне на минимум 12000 софиянци. Никой не е пропищал, че е хранително отровен. Не съм виновен, че не ме мързи да работя....
.... Искате ли да ви кажа продължението на случката?....
.... Януари си махам камъка от жлъчката и февруари си я нося в София(или съм умрал на операционата маса,гей няма как да стана,блек- метъл съм!). Да ми пише разкази в нас си. И да си поркаме бяра и кафе. Писна ми да се срещам с малоумници. И твърдоглави шопи....
.... Някой хора просто веднага различаваме пошлото и фалша и му го казваме в очите. И не ни е?е, и се обграждаме само с качественна литература и музика....
Наздраве, и винаги е най- тъмно, точно преди да съмне....