В Едно Селце, Близо до Панагюрище - 6-а част

- Ами, оти не пийнем по една скоросмъртница от на Петьо, дорде другите додат?! - рече Веселинимус, леко превъзбуден и погледът му премина през цялата компания. Чичо Петьо се намръщи и свъси вежди, но Тош и Гьореата кимнаха одобрително.
- Да, Петьо, я да ни обадиш ти за твойта парцуца! - подхвана Гьореата, като още придъвкваше една от мазните пръжки в устата си. - Ти, що джибра беше накиснал в бъчвите лани!... Още не сме я задегостирали с Тош, а Борю и Горю що хвалби издумаха! Оти не извадиш стъкленицата, верно ?
- Ееее, Гьоре, ще се обиждаме значи! Оти ми трошиш хатъра?! - леко нацупено подхвана чичо Петьо. Това беше една от любимите му защитни реакции. Обикновенно събеседникът винаги омекваше, но не и когато там беше и учителят по латински.
- Прав е Гьореата! - с твърд тон се включи и Веселинимус. - Ляб и зрелища трябва да има, за да върви кръчмата, Петьо! - Още, ехеее, римляните са рекли, та ти ще оспорваш сега! В нашия случай, за ракия и Фроска иде реч! А ни ракия, ни Фроска са запридодяли!
- Е, кешки ега нема да додат?! - леко притеснено заговори Петьо и извади една стъкленица, която жълтееше в полумрака на помещението. - Да не са забегнали с оня шашкънин - Ваньо Ангелов в дома на културата ?! - Той, дет се вика, е мръсник голям! Всичко към себе си гледа да придърпа! - вече съвсем язвително думаше чичо Петьо и блъскаше чашата в масата, когато вратнята внезапно се отвори...
Щепселина Попзлатева, хванала под ръка другарят Ейскокович запривлазяха в кръчмата, последвани от Аниспина Хаджипопова и Даню Митков. Отпървом им се зарадва Веселинимус - даскалът по латински, един колектив бяха все пак:
- Юбредебре! Сбрахме се! - не можа да сдържи емоциите си даскала. - А де е директорът Ангелов? Тамън за него идеше реч! - още неизрекъл тези слова и чичо Петьо вече заприглъща тежко и набързо наля на гостите по една ракия, като на германеца сипа най-много.
- Е, айде живи здрави! - вдигна бърз тост Петьо и се измъкна от ситуацията. - А де са другите, верно ? - обърна се той към новодошлите. - Те няма ли да довадят вече?
- Ами, ще додат, ще додат, не тревожи се Петьо! - отвърна му Аниспина. - Специален туалет на Фроска избирали - Еовина, чак от Францата кройка е пратила, още преди седмица, та твойта булка, Пена, е заприготвяла всичко!
- Туй било изненадата значи! А аз се чудих и маях, що чини мойта булка на таваня все! А тя, старата шевна машина е употребявала! - рече Петьо.
В този момент една муха забръмча нахално в кръчмата и Ейскокович я сплеска между двете си ръце със звучен шамар.
- Пущинки недни! И зимата доде, не измряха, ега и гадините, ега! - разпали се македонецът от шопско...
* * *
Навън бе приказна вечер. Снегът беше натрупал едрите си преспи и по поляната бяха останали снежните човеци и крепостите, замръзнали все едно в забравена, епична битка.
Борю и Горю се олюляха по поляната и гаврътнаха по една глътка от парцуцата, която бяха взели със себе си за из път.
- Ей, тия дяца бре! - рече Борю и изтръгна един морков от снежния човек. - И мезе са ни оставили! Горю го последва и двамата запридъвкаха звучно. На другия ден децата щяха да намерят снежните човеци без носове и щяха да се чудят какво се бе случило...