...По пътя се задаваше с "умопомрачителна" скорост светлосиньо трабантче, което беше толкова бързо, че децата, които тичаха след него, бяха успели да го настигнат и замерят със снежни топки, викайки. Трабантчето спря пред Петьовата къща и от него изскочиха булка Еовина и мъж и Ристю. Тънкият и глас се извиси :- Батееееееееееееееееееееееее! – отдавна не се бяха виждали.Чичо Петьо погледна невярващ, че сестра му е тука. Чак когато тя го прегърна и целуна изфинено по небръснатата четина, се осъзна. Еее, то бива, бива...изучиха я, по Францата я пращаха и тя кво прихвана , цалуфки, лиготии...През това време кака Пена, дочула писъка на зълва си, притърча по двора да я посрещне, оставяйки Тана в кухнята да меси. Двете жени се прегърнаха и целунаха "по граждански" пред погледа на чичо Петьо, който беше свъсил вежди. Подхванаха се под ръка и се запътиха към къщата. Ристю и чичо Петьо се поздравиха мълчаливо. Петьо хич не беше съгласен да дава малката си сестричка на някакъв тъмен балкански субект , и то от северния склон, но тя пък не питаше много-много и докато батьо и разбере, вече беше пристанала. Та за това между двамата цареше хладно уважение.Малката Паца тичаше след леля си, очаквайки да получи някой нов армаган. Така де, тя леля й се сещаше да си дойде два пъти годишно - по Коледа и за рождения ден на Патрисия, та все трябваше да и носят нещо, пък ако може и градско, още по-добре.. Патрисия беше кръщелното име на наша Паца. Нали кръстница беше леля й, ама понеже у село трудно го произнасяха това име, та за това от бебе си остана Паца. Събраха се в кухнята всички- Гьорето, Тана, Петьо, Пена и малката Паца, да се порадват на младоженците, да изпият по една греяна ракия за тяхно здраве . Тош също влезе, но стоеше мълчалив в ъгъла. Стара изгора му беше Еовина, но докато посмее да я поиска, тя избяга с Ристю.Не вървеше някак Пена да остави собственото си домакинство на плещите на кака Тана. Трябваше поне пред гостите да се покаже по-работна, въпреки че си знаеше, че и Еовина е от нейния сой и нямаше да й направи впечетление, че не се върти постоянно в кухнята. Стана кака Пена поне да нареди наточените кори и да ги сложи във фурната. Върна се след малко на масата, за да участва пълноценно в клюката, разисквана от "гражданята" , както иронично ги наричаше мъж й. Така потръгна разговорът, че кака Пена не се усети как минава времето и скоро замириса на изгоряло. Тана подскочи и изтича до фурната. Баницата беше попрегоряла...- Пеноу, Пеноуууууу! Каква си загори-баница, мъри! - промърмори чичо Петьо, а Пена му отвърна :- Може да съм загори-баница, ама я виж аптеката! Как е подредено всичко!Въздъхна чичо Петьо и вдигна поредния тост за здравето на младоженците. Малката Паца обаче вече не изтрайваше. Любопитството и надминаваше всякакви граници. Тя се сгуши до леля си като коте и и промърмори:-Лельо Винкееее, донесе ли ми нещо?Булка Еовина , вече зачервила бузи от домашното винце се засмя весело и придърпа голямата торба, която беше внесла в къщата. Какво да се прави, така и не се беше научила да пие ни у бащиния дом, ни при мъжа си и й личеше, че е в настроение.-Разбира се, Патрисия - тя беше единственият човек, който наричаше наша Паца с кръщелното и име и редките им срещи всъщност бяха повод за малката да се сети как точно е по документи.Еовина отвори торбата с надпис "Фиорелли" и извади кутия.Подаде я на Паца и зачака реакцията и. Цялата компания се скупчи да види какво ще извади момиченцето от красивоопакованата кутия. С хъс разкъса кутията и вътре откри най-красивите ботушки, които някога бе виждала. В любимия й розов цвят, с избродирани тъмночервени цветчета. При това италиански. Всички се разцъкаха звучно, а Паца, вече горда притежателка на най-красивите ботуши в цялото село, се увеси на врата на леля с мощна благодарност. Бритни Спиърс и съседката Цецка, която беше заминала да става манекенка в далечна София, бяха изместени от сърцето на момиченцето и тяхното място бе заето от един нов идол - буля Еовина.Крайно време беше да се заловят отново с прасето. Мъжете излязоха навън, жените останаха да "шетат", а малката Паца обу новите обувки и изтича към крепостите, за да се похвали на дечурлигата с новата си придобивка. (ЕОВИН)
хахахахах .. леля винка :) ....
Яка селска приказка се е получила като цяло :)
напомня ми на оная история за чичо фьодор, котарака матроскин, кучето шаро, трактора митя и кравата мурка дето писали писмо :)
Браво, Булке Еовина! Чудно се е вписало в селската картинка. И на Арагорн - браво, да не си помисли, че не ми харесва как е описал неговата част. Много на място си е и е много колоритна! Чудно става дотук! :)
Птиците отлитат на юг...
Горьо (Арагорн, де) ме отпочна, Винка ме довъъъъъърши!
Цалувки, Винко, цалувки!!
След Лейдито (мисля, че тя щеше да пише след буля Винка), се включвам отново, че нямам търпение :)
Пу за мен след Веско! Това голяма краста, бе...!
Но днес е първият ден, в който пускат последният Хари Потър, и имаме билети за 16 ч., обаче тук билетите са без места, и трябва от 14.30 да се редим да седнем, та може и някой да ме изпревари... А аз имам от вчера, от втора част, списък с героите на разказа....
Хайде, до скоро!
..предварително? Щото аз ги имам от вчера, ам някой може да ги е описал вече?
Какво мислите за списък с героите, които всеки да си добавя и разкрасява или ви се струва ограничаващо... Аз реших, че ако вчера вкарам 10-тина ще стане сложно за начало, а пък сега (като никога) ме е присърбяло и ще тъгувам, ако образите ми потънат в небитието....
Знам ли :0) На мен ще ми е трудничко да разиграя някой друг освен буля Винка и мъж и Ристю, тъй че те си остават моите герои, но тъй като съм им придала известен вид вече (особено на нея), ти например можеш да поукрасиш малко и допълниш, без да я променяш окончателно...Нещо такова си представям :)
ПОМНИ СВОЯ РОД И ЕЗИК
Тони, батенце, ти няма ли да ни дадеш едно рамо? ;)
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви