Трамваят и неговите прозорци
Рано сутрин и късно вечер прозорците на трамвая стават мои прозорци към околния свят. Не, че не ми се иска нещо друго, но реалностите налагат това и аз се приспособявам.
В понеделник сякаш пътувах с дрънкаща снежна пещера : отвън обкичена отвсякъде с висулки, отвътре – капеща, покрита с киша и вледеняващо студена. Прозорците бяха плътно покрити с дебела ледена кора отвън, която отвътре беше подсилена с малко по- тънък, но плътен леден слой. Така в понеделник останах без никаква възможност за поглед върху света.
Във вторник попаднах в трамвай, който се отличаваше с изключително красиви прозорци – дебелият леден слой пак беше на лице, но беше някак „бистър”. Нощният студ беше нарисувал причудливи цветя, пера, луни и звезди...Понеже слънцето реши да се покаже, отблясъците му върху фигурите бяха прекрасни.
В сряда се оказа невъзможно да се приближа до прозорец. Хората се блъскаха и настъпваха с ожесточение.
В четвъртък забелязах, че плътният лед отвътре е заменен от тънка, едва забележима ледена корица – вледененият дъх на човека, стоял на мястото ми преди мен. А може и частица от моят собствен вчерашен дъх да се е запазила ... Корицата не позволяваше да се види ясно какво се случва в снежната буря навън и предпочетох да гледам къщата, която едно дете рисуваше с пръст. Облеченият в червена ръкавичка мъничък пръст оставяше ясна следа и накрая се получи хубава къщичка с пушещ комин, прозорци и врата – в рамка от ледена корица и скреж...
Днес сутринта ледената корица беше сменена от нещо странно – рошави клечки. Целият прозорец беше покрит с пръчици и клечици, всяка със своя посока, всяка поотделно обсипана с иглици и кристалчета. Много крехка и причудлива плетеница, която покрива целия прозорец. Да, мисля, че и това ми харесва. Разбира се, външният свят пак не се вижда, но и това е красиво. За момента, но не за дълго – не обичам да не виждам ясно какво се случва около мен.
Поздравления!
Мисля ,че с опита който ще придобиеш след две три пътувания с налучкването
на точната спирка, няма да ти трябва да следиш какво става навън.
Много благодаря за оценката.
Все нещо трябва да се прави 40 минути докато се придвижвам до центъра, та реших да разглеждам прозорците.
Забравих да спомена, че междувременно краката ми губят всяка чувствителност, но това е подробност.
Павлина, можете да употребявате спокойно каквато форма ви е удобна :)
Разказът ме върна в детството ми,когато седях в топлата стая до заскрежения прозорец и се опитвах да надникна през нежната ледена дантела на вън.Рисувах по прозореца с пръст и в момента,в който видях,че топлината на пръста ми разваля красивата плетеница,спрях.От тогава не го правя.Сега дъщеря ми като детето с червената ръкавичка рисува в тролея...Не я спирам.Още е малка,за да и вменявам вина,че разваля такава красота.Ако сама стигне до този извод...е друго.
Случайна,текстът ти на мен ми въздейства успокояващо,след един напрегнат ден...Какви чудеса върши един заскрежен прозорец!?!?
Далето, нека рисува детето. Може би детската картинка е по- красива и по- топла от замръзналата красота на леда по стъклото.
Радвам се, че ви е харесала историята за прозорците.
Къщички в снега се гушат,
а коминчетата пушат....
просто винаги сме го знаели, че е така!!!
Случайна, много красив разказ. Включвам се чак сега с отговора, много дъъъъъълга тая работна седмица, еееееееееееееееееей! Интересно ми беше, че ти насочваш погледа си навън. Аз ако не си доспивам в автобуса, гледам хората. Конкретно изследвам носят ли шапки. Моите наблюдения показаха, че повечето мъже носят шапки, а жените по-малко. В резултат, на което, на жените им замръзват мозъците и леле какво се случва после! Аз имам 4 шапки и една лента за глава, да не си помислите, нещо, ей! Та за пустата суета май става дума, че като се сложи шапка, се разваляла прическата. А такива хубави шапки продават напоследък. Ще пробвам една шапка, отдавна съм си я харесала и може да си я купя. Абе още не съм си допила сутрешното кафе, та такива ми ти работи.
Сигурно хората са ти интересни, затова ги гледаш. Аз повече харесвам природата, отколкото хората. А какво мислиш за жените с шалове?
Позволявам си да дам линк към едни много хубави снимки по темата за ледената красота.
Пестицид, не провокирам, направо си търся повод. Хайде да спорим - шапки срещу шалове :)))))))
Днес - невероятно, но факт - пътувах в отоплен трамвай! Случва ми се за пръв път тази година. Сигурно причината е предвижданият за днес протест?
Както и да е, немитите стъкла на трамвая изглеждат доста зле когато не са обледенели. Ледените рисунки наистина ги разкрасяват :)
Пестицид, мерси че ме върна към клипчето за лека нощ, бях го забравил :)