ЗА ВЛИЯНИЕТО
Неделя е. Обикновено по това време слушам “Пропаганда” на Мартин Карбовски. Този човек има особено светоусещане. Но не за него ми е думата. Говореха за едно експресно социологическо изследване свързано с хората с най-голямо влияние у нас. Имена политически, имена медийни, имена от шоу бизнеса.
Замислих се. Какво оказа върху мен най-важните влияния в живота ми, за да бъда това което съм? Върху какво и кого оказвам влияние аз?
Вероятно заради пролетния грип и сънливото ми настроение започват да изплуват образи и картини. Настойчиво продължавам да се питам кои са образите оставили най-ярка диря в живота ми?
Имам чувството че съм на едно приказно място, а те започват да идват.
Майка с топлите си ръце. Татко с безпределната си честност и с това, че винаги гледаше на света с ентусиазма на детето. Баба, с приказката за “Пепел Пацо”, с безграничното си търпение и огромен ресурс на природна мъдрост.
Или може би първата ми учителка по история – другарката Георгиева, която успя да ме накара да повярвам, че говорещото почти на сръбски момче докарано от село може да избере да стане добър човек, или да намрази другите защото го приемат като различен.
Вероятно това беше Димитър Малчев - ръководителят на състава за художествено слово, в който участвах, и който ме научи, че мога да хипнотизирам със словото зала от 200 зрители само ако много, много ги обичам.
Със сигурност сред тези хора са полк. професор Петрана Иванова и полковник Чавдар Ковачев от академията, които ме научиха че властовият ресурс който ми дава законът не ме издига над хората, а само ми възлага отговорността да им служа.
Ха, ето ги и Данчо Джиков и Ангел Крайчев. Мои връстници и приятели, с които в нашето кипежно време създадохме “Български имоти” с ясното съзнание, че по този начин се опитваме да направим тази земя едно по-добро място за живот.
Странно събрание са случва. Идват Аспарух, Симеон, хубавият Иваница и племенникът му миротворец Иван Асен ІІ. И проклетникът Алкивиад Велики. Е тоя верно прави каквото си поиска и сменя религиите докато не намери покой. А с него и Сократ. Какво да ги правиш - диалектика.
На важно място застават Токай-Ихто от “Синовете на великата мечка” и истинският Спартак. Абе тоя последния прилича на Кърк Дъглас, ама то ще да е от филма.
Мисля си: Азизбрах всички тези да влияят върху мен.
А върху какво влияя аз?
Сега ще ви разкажа за един случай от преди седем години.
Бях на почивка на хотел “Кремиковци” на Витоша. Седях на терасата и се припичах на обедното слънце. Чух по радиото съобщение, че петима украински миньори обгорели в една мина. Притворих очи. О, чудо: Аз видях две от тези момчета. Толкова ярко и отчетливо, че няма как да го забравя. Искрено се помолих да оздравеят. А вечерта пред телевизора – следващото чудо. Дадоха картина от болницата и аз отново видях двете момчета, които изплуваха като образи пред мен по-рано. След една седмица ги изписаха от болницата. Разбрах го от телевизията.
Дали съм повлиял с нещо? Не знам.
А кой е оказал или оказва най.голямо влияние във вашия живот?
Замислих се какво огромно влияние ми оказват днес разсъжденията и постъпките на собствените ми деца, които се превръщат с лакмус за моите собствени такива.... Понякога ме смайва мъдростта на позицията им и ме хваща срам за моята по-недообмислена такава. А това влияние за мен е едно от най-важните, които съм изпитвала. И ме моделира към по-добро и ставам много осторожна....
Надали още съм на тези години, че аз самата да повлияя на някого. Ако се е случило, бих се радвала само.
А на мен със сигурност майка ми и баща ми са оказали най-голямо влияние. За майка ми смея да твърдя, че ако не беше тя, нямаше да съм човека, който съм сега. В смисъл, че тя с нейните амбиции и желание да се развивам и да постигна нещо като човек и личност, ми е давала много пъти тласък в посоки, които в последствие са се оказали много полезни за мен. А баща ми - ако не беше той, нямаше да я имам тази огромна любов към музиката. А без нея не мога.
Също, като се върна назад във времето, много съм научила от диригентката на хор "Бодра смяна" - Лиляна Бочева. Прекарах там 6 години от живота си и научих много за техниката на пеене. Бочева беше строг човек, но ето, че още я помня. От тогавашните репетиции ми е останал навика винаги да гледам човек в очите, като му говоря. Тя ни учеше като пеем, да я гледаме и да следим всяко нейно движение.
kelvinator, много назад във времето ме върна...
Благодаря за оценките!
В същност нарочно оставих постинга отворен, защото към тези хора могат да бъдат добавени много, много други. Включително и тези, които ме научиха какво не трябва да правя.
Децата. Да те са велики учители. На моите отдавна казах: Ако можете бъдете по-добри родители от мен, но никога не ме съдете. Моята задача е да ви вдигна на раменете си, а вие ако искате ми кажете какво виждате от там.
Лично аз за това толкова много залагам на младите хора.
А последният случай описан в постинга показва, че искаме или не искаме, ние непрекъснато влияем с мисъл, слово и действие, понякога в неподозирана посока.
Директорката на детската градина беше поканила представители на всички квартални училища, а те не са никак малко, да опишат на родителите на бъдещите първолаци какво представлява тяхното училище. Бяха се отзовали само 4 от тях, между които и ние, а едно училище беше пратило само писмо в отговор на поканата.
Аз и моите колежки пристигнахме, седнахме и едва тогава се усетихме, че е трябвало да помислим предварително кой ще направи презентацията. Естествено в такива случаи всички се обръщат към мен, защото от една страна те се притесняват да говорят пред публика, а от друга – незнайно защо са си изградили мнение, че аз напълно свободно и без всякакво смущение мога да излагам мислите си пред непознати хора. Да, ама не е точно така, особено когато носиш отговорност за представянето на цяло едно училище.
И така родителската среща започна. Първо се даде думата на колегите от училището, които бяха дошли най-напред. Една от колежките се изправи и вместо да застане пред родителите, се подпря на стената и каза следното: „Е, сега какво да кажа? Ами нека родителите да ме питат, аз ще им отговоря!“ Аз останах като гръмната. Що за представяне е това!
Родителите започнаха да задават въпроси от рода ще има ли за всички първолаци занималня, до колко часа е, какво предлага училището и т. н. Колегите отговаряха с един особен тон, даже бих казала, че малко високомерно се държаха, а една колежка през цялото време звучно дъвчеше дъвка. Полека-лека добрият тон напусна разговора и се създаде една тежка атмосфера.
Дойде нашият ред и моя милост се изправи пред родителите на сравнително близко разстояние. Усетих как глътнах голямо количество въздух, понапрегнах се и си казах, че ще се нося след мисълта си, пък каквото ще да става. Какво пък – да не би да не мога да опиша училището, което толкова много обичам? И дали защото, както казва Келвинатор, въздействието е много по-силно, когато влагаш цялата си обич, не знам, но всички ме изслушаха много внимателно. След като свърших, беше зададен само един въпрос – какво ще направим, ако се сформират повече паралелки от очакваното, и после родителите ми благодариха за изказването.
Седнах, а моите колежки ме поздравиха за доброто представяне. Зарадвах се, че не съм ги изложила, но въпреки това ме смущаваше фактът, че се зададе само един въпрос, което ме навеждаше на мисълта, че може би интересът към нашето училище не е достатъчно голям.
Оказа се, че притесненията ми са били напълно неоснователни, защото от следващия ден започнаха да се стичат родители и деца и да подават молби за записване в нашето училище, въпреки че живеят далече от него и не им е съвсем удобно пътуването. Оттогава та до ден-днешен. Още се вълнувам, като си спомня, че съм успяла да им въздействам по такъв начин, че всеки родител, който дойде, изразява възхищението си от нашето представяне. Даже една майка беше казала на пом.-директорката: „Вашите учители са пет нива над другите“.
Човек винаги трябва да обича това което работи. И най-важното: Много, много да обича хората за които произвежда продукта си. На това уча и по-младите си колеги. Дори нищо да не правиш, ако обичаш клиентите си, те го усещат на един подсъзнателе канал. Усещат, че искаш да им бъдеш полезен. Повярвайте, от личен опит знам, че отплатата е богата и щедра.
Някой беше казал, че за интелекта на даден човек трябва да се съди не толкова по отговорите, които той дава, а по въпросите, които задава :)
Кой ми е повлиял?! Нека сложа само частта свързана с БГЛог.
Денят преди изпита за докторанти в ХТИ през далечната 2002 г. се бях отчаял и отказал да кандидатствам. Обади ми се кумецът и ме подтикна да се явя.
Не толкоз далечната 2004 г., подтикнат от кофти-подмолното отношение на тогавашните си научни ръководители бях "принуден" да замина на специализация за Германия.
Лятото на 2005 г., изолиран и отбягван частично от БГ-групата и подтикнат от самотата, намерих блога на Димо Димов, където за пръв път "чух" думичката блог, а последвалият любезен коментар от негова страна ме насочи към БГЛог.
Запленен от тогавашния конкурс за пътепис, красотите на градчето, в което живеех и не на последно място наградата - 50 л. бира, реших да запозная БГ аудиторията с никумо неизвестното градче Мерзебург, а в последствие и да участвам в самия конкурс. За оставането ми в сайта силно повлияха двама души - Марио Асенов и Ани Спин, които ме посрещнаха в тук, като че ли сме се познавали цял живот.
На светлата дата 9ти Септември се появи едно интересно момиченце, което ми грабна вниманието с русизма "Привет!", па макар и да се оказа, че не разбира бъкел руски. Това момиченце ми повлия на възприятията и помогна да успея да погледна отвъд формата на човека, в самото сърце на душата му. Освен това получих и съответната награда, като подарък от мен за мен (колко егоистично, а ;)) за миналия ми рожден ден...
Няма да изброявам всички интересни хора, с които се запознах тук. По един ден на човек няма да стигне да напиша кой, как и с какво ми е повлиял. Ще прескоча още десетина месеца напред до един особен двойнствен празник, когато се запознах с един уникален човек. Първият му постинг, който бях прочел, зароди една нова страст у мен, па макар и да нямаше (постингът) нищо общо с нея...
Та кой ми е повлиял? А кой не ми е? Дали курсовата от техникума, която ме светна, че имало някакъв си университет ХТИ, където се запознахме с кумеца, па макар и да сме учили от първи до седми клас в две съседни паралелки на едно училище. Дали момчето, което ми подсказа задачата на кандидат-студентския изпит. Дали съучениците от когато бях втори клас, със способността им да четат гладко, а аз не можех дори и да сричам, защото не бях прочел и една книжка през ваканцията.... Не знам, не знам....
А на кого аз съм повлиял? Не знам. Но съм сигурен, че всеки влияе по един или друг начин на всички други. Добрите хора повлияват всичко и вички край тях и помагат за взаимоосъвършенстването си, заедно с околната им среда. Лошите - тоже.
Няма измъкване, брате, тъй че - НАЗДРАВЕ!!!
Благодаря ти, Ace Coke,