Снощи, в унисон с наближаващата Коледа, с Даро гледахме "Тhe Hogfather" ("Дядо Прас") , телевизионна адаптация направена по една от любимите ни книги на любимия ни писател.



"Настъпва нощта преди Прасоколеда. Само че е твърде тиха. Има сняг, подскачат дроздове и червенпшийки, дърветата са украсени какво подобава. Уви, набива се на очи отсъствието на едрия дебелак, който раздава играчките. Изчезнал е.
Гувернантката Сюзън, внучката на Смърт, трябва да го открие преди зазоряване, иначе слънцето няма да изгрее. Не й върви обаче на помощници - един гарван с пристрастие към очните ябълки, Смърт на плъховете и ... богът на махмурлука. За капак на всичко се оказва, че някой все пак се провира през комините, за да остави подаръци. Е, този път носи чувал вместо остра коса, но гласът му звучи твърде познато: "ХО, ХО, ХО"... Вярно казват старите хора - не е зле в такава нощ да имаш очи и на гърба"

 Беше страхотно, наистина се влюбих във филма почти колкото в книгата. Докато го гледах се опитвах да си представя, че не съм чела книгата, за да разбера дали тези, които не са я чели биха харесали и разбрали филма - филма върви точно и дума по дума по книгата. В крайна сметка реших, че биха. Най-малкото е забавен и е като приказка. Винаги съм си мислила, че ако има адаптация по книга на Пратчет, то трябва задължително да има и разказвач, и то имаше :) Поне в началото, а то там е най-важно. Любимите ми герои - Магьосниците, Сюзан, Смърт, Албърт... всички бяха изиграни страхотно от актьорите. А насладата за окото също е голяма, изобщо всичко е изпипано много добре!

За тези които не са чели "Дядо Прас", става дума за Прасоколеда (Hogswatch) в Света на диска, където Дядо Прас внезапно изчезва точно в навечерието на празника. Смърт разбира, че в гилдията на убийците е постъпила поръчка за ликвидирането на Дядо Прас. За да не бъде забравен Дядото, Смърт заема неговото място и тръгва да разнася подаръци :) а внучката на Смърт,  Сюзан, която в света на хората работи като гувернантка, е твърдо решена да разбере какво става. Какво се е случило с Дядо Прас? Ще се справи ли Смърт със неговите задачи? И дали е нужно наистина да умреш за да изчезнеш... или е достатъчно хората да не вярват в теб?
 Всичко е придружено с много хумор, забавни моменти и дълбоките мисли и идеи, присъщи на Пратчет.

Препоръчвам горещо!

П.П. Искаше ми се да обясня за филма малко по-професионално от току-що направеното, но не съм Ненко, а и наистина съм само любител :) И обожавам Пратчет!