Дълго се колебах преди да пиша по темата. С Примери от учителското ежедневие - 2 наруших табуто за ширещият се и все по-прогресиращ алкохолизъм сред преподавателите в училище. Но истината трябва да се казва, пък "да става каквото ще". Сексуалните отношения в училище са сложни от гледната точка на един мъж и учител. Разбира се това е моята лична гледна точка и моите преживелици.....
Пролог: 90% и отгоре от учителите са...учителки, тоест жени.И най-върлите феминистки ще се съгласят, че подобни колективи работят в небалансирана, ненормална атмосфера. Словоблудството, подмазването, размяната на клюки и рецепти властват из учителските стаи. А за интимните отношения - преценете по примерите....
Първи пример: Съветът на по-старото другарче
Втора година учител съм. В квартално барче пием по бира с колега по физическо. Той унищожава бутилката на един гълток и бърза да ми даде съвет:
-Мене слушай, да не се излъжеш. Това, учителките нито за жени, нито за любовници стават!
Поглеждам го недоумяващо. Колегата е бивш Балкански шампион по хвърляне на чук. Когато е дошъл в училище преди 15 години - млад, як и строен се е превърнал в секс-символ. Не е спал с тази колежка, с която...не  е искал. Дори аз съм чувал лакардията как две учителки се сбили насред коридора за неговото "внимание". Тогава, по комунистическо време, бил привикан от директора и му е даден строг съвет "да го вади, ама да не го размахва!". И тоя човек сега ще ми ръси подобни мозъци?!
-Не стават, честно ти казвам! Това, учителката, не гледа кефа да си направи, а да си избие комплексите се хвали.
Не зная от премного изневери, от препиване или от химикалите на спортната си младост /и трите неща влияят еднакво разрушително!/ колегата се спомина на 45, две седмици след нашия разговор. Както си седял на фотьойла в къщи, пийвал и хапвал - инсулт! И послеслов "Добър учител беше!"
Но в правотата на неговия съвет успях да се уверя само месеци след това. Като млад учител бях получил и отхвърлил вече няколко оферти за "сближаване". Не страдам от излишно самочувствие. Нито съм красавец, нито обаятелен Дон Жуан. Просто бях на 26, а мъжете в училище са дефицит. Поднесени интелегентно някои от флиртовете никак не ме притесниха. И разбрали, и приели отказа ми с част от колежките си станахме добри другарчета. С други се намразихме, но поне се отказаха. Само една беше най-проста и най-напориста. Досаждаше ми всекидневно, в това число на публични места и пред децата даже! Да разкарам "лепката" реших да приема по-гъвкава такника:
- Виж, сега работата може и да стане, ама остави ме да помисля - "омекнах" в един от разговорите.
Какво бе смайването ми само час и половина по-късно, когато отидох да си взема заплатата? От проточилата се пред вратата на касиерката опашка  кажи-речи всички колежки ме гледаха ухилено. И едната се престраши:
-Мислим ли, мислим ли? Дойде ти акъла и на тебе, тя Иванова /фамилията не е тази!/ ни каза!
- Какво да ви каже? - направих се на "тапа" - Ще помисля година-две, ако не реша може и по-дълго....
Настроението на опашката видимо спадна. Колежката недоволно промърмори:
- Той шеги си правил, литератора!
"Шеги ами! То нещо сериозно ако направи човек, няма начин даскалицата да не се похвали и да не го разнесат!" - помислих си тогава с благодарност към починалия колега. Така мисля и до днес.
Пример втори: Банкетът
Кажи-речи насила ме замъкнаха на учителски банкет. Изгодна оферта, училището доплаща. Пета година карам, а не се "интегрирам" към колектива. То, хората винаги са си били животни. Ама като им паднат задръжките след малко употреба на алкохол и по-свободна обстановка , не се различават по нищо от тях.
Пийнал съм доволно, до ръба на мярката, та дано главата ми не цепи така силно дънещата училищния стол чалга. Отказал съм няколко покани за танц под предлог, че при вчерашния мач съм си ударил крака. Рея безадресно поглед и не си отивам само защото още не са поднесли десерта по масите. Но очите ми фиксират /О, кошмар!/ как една колежка над 50 лазарника потна и разрошена /като всички наоколо/ от развихрилия се кьочек си сваля фанелата насред салона да се преоблече! Под фанелата няма сутиен!Уловила погледа ми, тя свойски ми помахва с ръка! Тъкмо омерзен отклонявам поглед и масата, на която седя до директора се разклаща. Друга колежка / и тя около 50/ се е метнала отгоре и пристъпва към нас с шефа със "сластна" според нея стъпка, въртейки гьобеци. Шефа /добър чиляк, но със "слаб ангел" по тънката част/ предизвикателно размахва петарка. И колежката само това чака! Почва постепенно, почти професионално да си сваля блузата и сутиена. На това място не издържам, скачам, издърпвам банкнотата от ръката на директора. На въпросителния му поглед изръмжавам:
-Утре за по бира след мача, щом имаш излишни пари!
Той безпомощно вдига рамене. Колежката ме измерва с убийствен поглед и слиза от масата. Друга празнуваща се опитва да ме критикува, че съм "развалил купона". Без да чакам тортата напускам заведението. И после още 12 години така и не отидох на втори банкет.
Премер трети: Шефка
За всички Примери от учителското ежедневие имам свидетели, дори за някои документи. Но за този нямам доказателства.Може да вярвате само на честната ми дума.
Призован съм при шефката. Предстои тежък разговор. Тя се пеняви, че съм подписал сигнал до икономическа полиция за нейните кражби.
-Как можа? - извисява кресчендо патетично - А аз на тебе и /още едно мъжко име, което не бива да замесвам/ исках да ви дам всичко!
-Какво всичко? - тъпея, макар и прехвърлил 40.
-Себе си! А сега трябва да те уволня! - още по-бясно изкрещява тя.
Виждали ли сте презряла грозотия, висока кинта и 50, намацана с червило и белило бетер вампир? Бих изтърпял гущер в интимна близост, но такова нещо - не! Аз ли съм виновен, че съпруга и щъка по млади мацки и тя поне 15 години мъж не е помирисвала? Предпочетох уволнението.
Развръзка: Така в момента съм един уволнен и върнат от съда бивш учител. Сред учителките имам няколко чудесни дружки и двойно повече озлобени врагове.Но не съм изневерил на съпругата си, с двете други малки жени в къщи  /дъщерите/ безкрайно се обичаме.Даже чат-пат давам ухо на съветите на мама, не съм таен женомразец.Стягам си багажа през ден и отивам да охранявам "Илиянци" в мъжка среда. Там много рядко си говорим за жени и секс, недоизбити комплекси поне в тая област не се проявяват публично.
Епилог: Знам, звучи старомодно, но мисля, че за да обучаваш деца, самия ти трябва да имаш някакъв морал.  professor в постинга си тук определи младите педагози за "изчезващ вид". Добавям, че млади учителки, макар и рядко се намират, ама млади учители хич няма!Няма и да има при тази деформирана, изкривена, комплексирана даскалска атмосфера. И с тия "немъжки" заплати!
За финал ще използвам думите на наша бивша колежка и прекрасна приятелка:
"Писна ми от недоразбрани и недое...и жени!"
Сбогом Образование!