Образователната цел на "цветята" беше, по ефектен начин, да потвърди необятността на човешкото познание.
На въпроса на  paideia - фракталите са относително тежък математически апарат и изучаването им едва ли би предизвикало масов интерес към математиката; от друга страна - растения, снежинки, дори повърхността на човешкия мозък имат фрактална структура - при малък обем повърхността е много голяма ("безкрайна"); не знам къде точно могат да помогнат създадените от компютър картинки, но мисля, че откриването им би стимулирало интереса на всеки млад човек към познание.
На този фон е необяснима категоричността в "Програма ..."
".. но и за риск учениците да придобият усещането за познавателно превъзходство над учителя – нещо, което никоя образователна система не може да си позволи да допусне."
Невъзможността да се избегне този риск за мен е очевидна, дори и най-мотивираният учител не може да знае толкова много, че да покрие малките открития на 20-30 средностатистически ученика. И тогава, в името на запазване на "авторитета", идва насилието - "така пише в учебника",  и убиването на малкото останал интерес - "това пък защо да го уча". Малките открития, които всеки човек прави, са в основата на стимулирането на интереса към познанието.
Ето някои от моите открития в мрежата (показващи, че информацията в мрежата е повече от човешкото познание):
В "Това го знае ..."  queen_blunder  постави задачката
" да се прочете (напише с думи) числото .... (без значение кое точно е числото)". След многобройни коментари (сериозната част на които не мога да подобря) и три месеца време открих "изписване на числа с думи", напълно случайно. Поразителното в случая е, че препратката е пред очите на всички, посещаващи общност "Образование", - в колонката "Връзки" (това пък открих след като открих цитирания урок).  И защо никой не се е сетил? Липсва ни навика  да си задаваме  въпроса : "Това дали го няма  в интернет?".
Не трябва ли в учебните програми да залегне създаването на този навик?

На страницата на МОН откриваме новия сайт на МОН, а там два много добре (технически) подготвени урока (урок 1 и урок 2). На какво ни учат те -
как да да напишем доклад (и да получим 6). Предлаганото решение - търсене на информация и прилагане на copy-paste. Предполагам целта на уроците е да предизвикат интерес към информационните технологии.
Получаването на отличен резултат чрез фактическа измама е доста съмнително средство за предизвикване на интерес. Тук ще направя признание - през последните месеци отпечатах два-три доклада, написани точно както ни учи МОН. Поне научих съседчето да преформатира и оформя текста така, че да не личи от пръв поглед използването на copy-paste (малка шега към queen_blunder - ти използва ли тази технология за да получиш отличен?).
Трябва ли познаваме географските данни за някоя страна? НЕ в детайли - за това има мрежа. Трябва ли да можем да се изразяваме правилно и разбираемо за другите? ДА. Трябва да бъде забранена copy-paste технологията? НЕ.
Как тогава да предизвикаме интерес към познанието?
Просто - като предизвикаме обучаемия да направи откритие.
Мрежата е идеално място и средство за това. Само учителят трябва да  рискува да насочи ученика към неща, които и той самият не е откривал.

......

Тази "фундаментална" публикация беше замислена като опит да превърне paideia от субект в обект на собствената й теория за убеждаването с цел да пробутам някоя от екстравагантните си идеи (една от тях - "безплатни лаптопи, вместо безплатни учебници" вече вижда бял свят като писмо на ученик; аз нямам нищо общо, никога не бих я поставил в такъв контекст) като тема за "надприказване". Два от коментарите към "Вече е ..."  НЕ ми позволяват да  я довърша според замисъла. Единият е свързан с още едно "откритие", което исках да изложа, а другият е на самата paideia.