Неизтърпяване - каламбур, или поглед от другата страна

от daleto на 09 май 2009, 15:39

Категории: Раздумка - Нещата от живота - Невчесани мисли - Размисли
Етикети: взаимоотношения , съжителство , изтърпяване

 
   Сложно нещо било това животът, "братя" и "сестри" съблогери!!! Сложно!?

   Ето, влизаш в твоя си дом, сваляш твоята си връхна дреха, слагаш твоята си пантофа (едната, за другата няма време), сядаш пред твоя си комп (пред твоя, да, не пред компа на комшията), цъкаш с твоята си мишка, влизаш в твоя си блог и очакваш да видиш твоите си работи (или наистина твоите, не на комшията), или компромисно решение - твоите си възглeди, но изразени от твоите хора, но твоите... И ако не дай си боже, видиш нещо различно от твоите си нещица.....Бум!

   Я се разкарай от тук! Къш! Някой пак объркал пътя. Брей, не се научиха тези хора (!?), че не им е тук мястото..."Неграмотници" такива!!! Пенчо бре, чети!....Не четат, не четат....

   Защо ми е нервно??? От това ще да е!? Ето сега някаква заблудена "овца" (ей, брато, не обиждай на овца, щото е свещено животно в рода ми...) ми нарушава зрителната хармония.

   Колеги!?!?!? Какви колеги сме с теб??? Я си отивай при твоите си колеги и не нарушавай  "моето" пространство с присъствието си.....

   Търпение му е майката, търпение!!! Търпение? Де го? Няма такъв филм.

   А, тук "мой"човек се "словоизбиял", или "словоизлиял", все едно.!!! Цък! А аз прочетох ли какво е написал моят човек? Няма значение, от една порода сме. Не проверих пунктуацията му!? А нужно ли е? Щом е мой човек, всичко му е позволено. А и грешчици може да има!? Нищо, ще се научи. Това да му е кусура. Няма да си разваляме рахатлъка за една пунктуация и една запетайчица...

   Пенчо бре, чети!...Не четат, и това си е...Кой не чете ли? По принцип не зная, но не четат.Да четат! Тяхна си работа. Пенчо нали чете???

   Тия пък защо афишират, че са колеги?  Хак им е! Нека им! Колеги били...хм....

   Аборигени!? Колкото по не им плащат, толкова повече работят....Ще направя отчисление от заплатата си за хорицата. Човещинка е! И те хляб ядат.

........Не се търпим, вече, ей!!! Не се дишаме....Търпимост и толерантност...Тези думи нямат превод на български език. Пароле, пароле, пароле...

   Пази, Боже, сляпо да прогледа...Едно е сламката в чуждото и гредата в твоето....

   Настанало е време да ни умират конете от гъдел....

   Не е вярно, че учителите не протягат ръка. Дори често го правят, но често ръката им остава да виси във въздуха. И моята ако увисне до три пъти, четвърти няма да има. Толкова помия нямам спомен да е изливана към никоя друга професия.

   И на волското търпение му се случва да се изчерпа. Писанието е предназначено до всички и до никого.

   Учител = Продажен = Махай се от тук = Марш в ъгъла, където ти е мястото.

   Лигаво е някак си постоянното джавкане, ръфане, гонене, плюене, замеряне с камъни, защото Негово Величество Народът е казал: С твоите камъни по твоята глава....

   Зададе ли се от някъде учител и се получава повсеместно натаралежeно настръхване...А така...А сега да те видим теб! Падна ли ми в ръчичките!!! Ей сега ще видиш има ли зимуващи раци, или и те следват птиците в топлите страни, води, все тая...

   Няма няма и ръф за крачола. Отношение като към прокажени.

   Някак си е несериозно да се взимаме прекалено "насериозно" тук, в бглог-а. Аз държа на реалното общуване.

   Някак си е несериозно за всички неудачи да бъдат обвинявани хора, от които се очаква да се справят със сериозни недомислици на по-високо ниво конкретно в работата им.

  Познава ли някой от вас лично учител тук, в бглог-а? Да го знае как работи, как се излага-всичко...Да го е виждал в действие, а не да съди по думи и изказвания.

   Ако трябва някой да се обяви за жертвено агне, за да има мир в блога, няма да съм аз. Не съм чак толкова кротка, за да ми отива. По начало съм бунтар и понякога едва удържам страстите си, но пия една студена вода, премеря с метъра и се зашлифова /става по-мек!?/ тонът.

   За себе си съм наясно с това тактики, стратегии, но не го очаквам от всички хора с които ми се налага да общувам.

   Попаднах тук случайно. Видях снимка от стачката на учителите, малей, как бързо ни хваща амнезията, дами и господа!?!? Днес някъде четох и вчера, да били впрегнали учителите енергията си за добра кауза. Ами те я бяха впрегнали, но им я разпрегнаха нещо. Думата ми беше за снимките. Видях се на някои снимки и "от препраДка на препраДка" та право тук. Суета сует!?!?

   От начало само четях. По някое време започнах да пускам коментари. Дори първият ми, или един от първите ми коментари беше към пост на Копривката. И знаете ли какво ме изуми??? След мой коментар спираха коментарите изобщо. Един път, втори път, и накрая взе да ми се набива на очи. Казах си, аджеба, Даниело, какво става тук??? Що си траят тези хора? Е, явно това е някаква "тактика", която не искам да зная каква е. Шегувам се. Така беше в действителност.

   След като половин година си пиех кафето с вас, чак тогава и пуснах първото си писание. За никъде не бързах. Характер. Мой си е и си го търпя, а и не всякога ми пречи. Не мога да бъда упрекната, че за професията ми, или добро, или нищо, макар наскоро да я защитавах яростно само защото се оказа, че в България се случва и да не се знае, че я има, а аз държа на точността на думата.

   Зная си кривиците в професията ми, както и зная че тези кривици само с криваци се изправят. Но чули ли сте майка да каже, че детето и е грозно? Няма грозно дете. Гарджето си е най-най. Така е и с работата на определен кръг от хора. И да има нередности, скачаш, защитаваш, а после, останал сам със себе си признаваш, че не всичко е наред, че не всичко е както трябва...И започваш да търсиш начини да се намери път към по-добро...

  Кой се опита да помогне, безвъзмездно, не срещу заплащане на образователната ни система, която е почти нагоре с краката??? Парите "миришат" ли, когато ти идват в джоба точно от тази образователна система, която е "сволоч"??? Независимо под каква форма. От помагала, или от алтернативното частно обучение. Бях там. Видях. Пари да ми дават, не се връщам в този сектор. Прекалено съм горда, сигурно ми е наследствено, за да се чувствам дадена под наем в частния сектор.Нарочно го наричам сектор....Сори!!!

   И понеже се изморих от празнословие, за финал: Никому не се сърдя. Никой чак толкова не ме е нападнал, за да се чувствам лично докачена, обаче, когато видя настръхване и наежване срещу хора, с които делим една професия и...ми става тъпо, чоглаво, дискомфортно и още смотано. Не обичам да ми е тъпо, чоглаво, дискомфортно и още смотано....

   А вие обичате ли?????