РАЗМИСЛИ...ПРОМЕНИ
„Стихове, съчинени от Мече с много малко Ум
В понеделник, когато е топло,
аз си мисля това-онова
и най-често в главата ми чопли:
това – онова ли е и онова – Това.
Във вторник завей, завали ли –
аз се блъскам кат птичка в кафез
и се чудя и мая: дали е…
дали тез са Онез и онез – Тез.
Във сряда под облаче бяло
се замислям и нямам покой -
мисля: де се е чуло, видяло -
кой Какво е и какво е Кой?
В четвъртък, щом всичко замръзне –
всяко клонче със скреж е покрито…
Мисля. Мисля… дорде ми омръзне:
че които са Тез – не са тез, Които. В петък…”(из „Мечо Пух”- А.А. Милн)
Това е любимото ми стихотворение. „Мечо Пух” е любимец на много от нас. Но защо ли? Кара ни да мислим, да се съмняваме, да изразяваме отношение?
Говорим за промени, искаме промени, а действаме ли? Действаме, но кой ни обръща внимание? Дълбоко се съмнявам, че Тез, които са горе, са Онез, които „влизат” в нашата общност, защото все пак са интелигентни хора. Но се чудя и мая, защо не изразяват отношение? Като сe замисля, може би зависи и от самите нас. Промени…
Много често срещаното обръщение „детска учителка”, едва ли е най-точното. Като длъжностно характеризиране – да, но само ние ли работим с деца? Чл.1 от „Конвенцията за правата на детето” гласи „Дете е всяко човешко същество на възраст под 18 години …”. Следователно…Отдавна въведеното „учител в детска градина” е актуално и е добре да се придържаме към него, защото недай си боже някой мъж стане „детска учителка”. Сега пък в новата наредба сме с „учителска длъжност”?!! Факта, че се квалифицираме години наред за тази професия, не ми дава право да се съмнявам, че все пак моята роля е да образовам – обучавам и възпитавам.
Народът е казал : „Човек се учи докато е жив.” А сега „Учене през целия живот”. Зависи кой как определя обучението като процес на развитие. Дали трябва да възпитаваме или да обучаваме? Нима възпитанието не е вид обучение на нравствени ценности и начин на поведение? Колкото и банално да звучи, все пак обучението е социално явление. Да обучаваш деца до 7 години, значи да ги адаптираш към конкретната социална среда и всичко, което е в нея, а също и за по-нататъшната дейност в училище. Ако не научиш едно дете как да постъпи, откъде ще знае как да се държи? В основата е предаването на социален опит. Обучение или преподаване? И двете.
При три-четири годишните деца, според мен, обучението е глобално, интегрирано във всички образователни направления, спрямо конкретната тема, която се ръководи от социалния или природен свят, но при пет-шест годишните диференцирано, спрямо образователните направления, поради по-голямата конкретика на научните основи. Сигурна съм, че всеки учител в детската градина подхожда, съобразно възможностите на децата, избира подходящите подходи и средства и обучава. Дидактизмът отдавна е излязъл от рамките на детската градина – виждам го от материалите, които колегите предоставят в общността, от раздвижеността на информацията, от способността да се използват технологиите. Обучението отдавна не е децата да стоят и запаметяват знания, а начин на преживяване. Нужно ли е учителят да разкаже за начина на живот на северния полюс и децата да го запаметят като стоят на столчетата, или както направихме в нашата група – поставихме бели чаршафи върху всички масички, представихме си, че това е иглу, бяхме на гости при ескимосите, беше ни тесничко в иглуто, но топличко, бяхме един до друг сгрявахме се с приказки, чудихме се с какъв ли ще бъде ледът като излезем, защото на места е чуплив, дебел, тънък, отколко звука се състои думата лед, кой е първият звук, кой последния, с какво ще се нахраним, ние храним ли се със сурова храна, коя е обратната дума на думата студено, къде е топло, къде искаме да живеем и т. н. Възможно ли е да учиш за билките и да не си направиш чаено парти, възможно ли е да учиш за правоъгълник и да не си направиш басейн, да проектираш къща от квадрат и триъгълник. А пък да съставиш разказ, ама да е общ, от група деца и всички да мислят кога се е случило, кои са героите, каква е случката, какви са чувствата – да го разкаже отговорника на групата или да го изиграят, а пък другите да го оценят. Това е част от ежедневието, ние така се „учим”. Учим се и с родителите. Те също помагат, търсят за всяка тема конкретна информация(по този начин общуват с децата си) и децата я носят в детската градина – в интернет има всичко, носят картини, литература, рисуват; разглеждаме ги, обсъждаме ги… учим. Колко научаваме, зависи от индивидуалните възможности на всяко дете, пък и ние, учителите, не всичко знаем, но колкото можем. Важното е всичко да е по забавен начин.
Но…детската градина да наречем забавачница, звучи несериозно. Детската градина е институция, която се ръководи от образователни изисквания, от програми, програмни системи и все пак в процеса на взаимодействие с децата работят учители, а не от забавачки!
Много дълго стана, но отдавна исках да го споделя. И все пак промени трябва да има – и към съдържателната страна на нормативни документи, относно образователния процес и към отношението ни като учители. Предлагането на нови идеи за бъдещата Програма започва от нейното заглавие – …„възпитание и подготовка” подготовка за какво? – винаги ми е звучало незавършено, неуточнено, спрямо спецификата в предучилищна възраст. Добре би могло- „Програма за предучилищно образование”;
- да се актуализират образователните изисквания, но в екипа да участват повече учители;
- след това да се актуализира Програмата, както си му е редът, образователните изисквания са основата;
- предучилищното образование да стане етап от образователния процес, след като част от него е задължителен(нулев или първи, да се реши);
- да се намали броят на педагогическите ситуации, съобразно следващия етап на образование;
- своевременно да се актуализират текстове от проектопрограмата, тъй като на места е академична.
- да се осъвременят педагогическите системи, с които работим, чудя се понякога дали са системи, тъй като образователното съдържание между отделните направления нито е интегрирано, нито е съобразено с образователното съдържание, а пък система е друго…;
- да се актуализира съдържанието в програмните системи с нови теми, да се погледне в бъдещето;
- Програмата да е насочена към индивидуалните способности на децата.
- броят на децата в една група да не се определя с „може” , „с не повече от ..”, той ясно и точно трябва да е определен, според изискванията за отглеждане на едно дете, иначе защо говорим, че работим за детето.
Много се размислих, да помислим всички…в събота…
За мен най-важната част от промените си остава броя на децата в групите без възможност за +. В Сф има градини с 36-38 деца по списък, яслена група с 32 деца по списък. /Нищо, че кметът на града твърди, че са митове. Всеки, който иска, може да го провери - плащат се такси, защитава се образец със списък на децата, осъвременяват се списъци в админски системи... Стига да иска!/
Останалото, за което разказваш, е въпрос на майсторство, стил, желание денят да не е пропилян за децата. А ти го имаш! Някога, преди да се одобрят двете програми, по които масово работят детските градини днес, имаше идейни проекти /5-6, а може би и повече/, един от които / на проф. Ангушев/ препоръчваше точно такава организация на дневния режим - сюжетно- игрова. От всички си бях избрала този проект. И продължавам да ползвам негови идеи, и съм убедена, че такава организация, ако децата можеха да избират, ще предпочетат пред всяка друга. Всичко става непринудено, под формата на игра и игрови упражнения и децата научават много повече, отколкото седнали на масички с тетрадки, незвисимо oт коя програмна система са.
Петгодишните задължително в детска градина. От гледна точка на финансирането - добре. Но 5-7- годишни деца да имат задължителни 24 ситуации /?/ по 20-25-30 мин. всяка, срещу 22 уч. часа в първи клас - кому е нужно? Наскоро разбрах, че и двегодишните ще минат в детската градина и че на обсъждане някъде почти е приета идеята и че ще бъде въведена. Е, ако това станее и тях ли ще образоваме?
Смущава ме предучилищно образование?!?! Мисля си, че доводите за това са далече от детето в предучилищна възраст. Още ще мисля :))
Сетих се още нещо от времето на идейните проекти....
Моя близка ме помоли да взема дъщеричката й от ДГ и да я отведа в друга ДГ, в която бяхме поканени на празник. По пътя си говорим с детето и я питам дали и харесва в детската градина, какво и харесва и т.н. На въпроса ми -А какво не ти харесва? - детето ми отговори: - Не ми харесва, когато още не сме си завършили строежа и госпожата ни казва "Хайдеее, че трябва да си играем на занятие!"
O.k. Deni! Приемам мнението ти.
Докато четях поста ти един въпрос ми се натрапваше непрекъснато. И той е: Развиваме моториката -вярно, но моториката развива и семейството,защото детето и у дома рисува / пък макар и по тапетите:)), моделира / нямаше случай да започна да приготвям нещо от тесто и моите деца да не се включат в месенето/, реже / дори с нож /, с мама и татко ходи на пикник и там спортува; Развиваме сензориката - вярно, както е вярно, че семейството също го прави; Развиваме говора - нима в семейството детето мълчи?; Само ние ли имаме заслуга за емоционално-социалното развитие на детето от ПВ - след времето в ДГ то стои затворено у дома? Тогава ....развитието и възпитанието, което детето получава в семейството пак ли образование ще го наречем? Знам, че някой ще каже: - То днешното семейство няма време за детето си! Тогава нека да полагаме усилия да убедим младите майчета и татковци че е важно да полагат грижа за възпитанието и развитието на детето си в тази възраст, защото са най-близките му хора. В този поток потекоха мислите ми....Но... ще продължавам да мисля още.
Спор няма, че Програмата за детските градини трябва да се осъвремени, че и държавните изисквания ( съзнателно избягвам думата образователни) за предучилищна възраст имат нужда от актуализиране. Виж, за програмните системи дали ще участват учители или не, бих казала, че за мен не е толкова важно, защото те не са задължителни.
Във връзка с това, което споменах по-горе за 2-годишните деца в ДГ, се сетих за мой преподавател по педиатрия. На едно упражнение ни каза следното: "На детето в детската ясла нищо не му липсва. Липсва му само витамин "МАМА". И още нещо се сетих. Групите с 2-годични деца дали пък няма да бъдат наречени Подготвителна група за детска градина?! :))
Пак ще повторя убеждението си /на този етап/, че доводите за предучилищно образование в детска градина са далече от детето в предучилищна възраст. Ще се радвам, ако греша.
И понеже почти наближава Фторник, та поне да си поставя рамката...за мисленето.
Бих започнала за начало от човешкия фактор, ще го последва базата, интериора, външния вид на сградите и изобщо...Ще вмъкна и Програмите и Програмните системи, ДОИ-тата /те просто са запленяващи/, бройката на децата изобщо не е за подценяване, защото едно е да те гледат 15-тина деца насреща, съвсем друго е да се "надвикваш" с 30-тина гласчета...
Името? Дали ще е забавачка, дали ще е градина - от нас ще зависи как ще се говори за името, а не името само по себе си да говори за себе си...
Дали официално ще се казва обучение или "нелегално" ще се реализира същото, продиктувано от ред причини - в един момент го има. По-важното е как???
Аз пък все се сещам за Иван, който и в момента ми казва понякога: Госпожо, мразя занятията!!! А ние провеждаме ли занятия или се осланяме на ситуации??? Отново опираме до някакво име...Накрая ще се окаже, че наименованието ама изобщо не е маловажно нещо...
Е, поставих си рамката. Утре е ден Фторник...Ден за "моето" мислене...
Много е добро заглавието, защото от Размислите наистина се раждат Промените. Но дали да не опитаме и да си Променим Размислите - струва ми се, че твърде много неща /и отразяващите ги понятия и термини/ вече сякаш ни пречат: натрупани са много лозунги, неясноти, неточности и прикрита, дори и откровена демагогия.
Херцен казва, че при преход от стария към новия свят не трябва да вземаме нищо /сигурен съм, че това ще породи протести/, затова поне да послушаме К.Прудков: Гледай в корена!
Засега предлагам три неща. Първото изглежда формално: Детска градина /ДГ - без да споменавам ОДЗ/ или Забавачница? Умилително е Децата да са Цветя, но Какво прави Градинарят? С лехичките, с "плевелите", с тора /ДОИ-та и преоблечените Програми/? На какви нива са очичките на цветята и тези на градинаря и кой накъде гледа? Неочаквано лош смисъл ли се получи?
Второто, за т.нар. прикачена "Подготовка". По думите на Д.Спасов, ако "училището е подготовка за живота", а в ДГ ги "подготвяте за училище", то следва, че ги Подготвяте за Подготовката за живота.И въпросът му: А кога децата Живеят Живота си? И както някой по-горе написа: и в яслата ли ще има Подготвителна група, а може би - и Семейството вече да се нарича Подготвителна /дори и Образователна/ институция?
Третото е за същността на Педагогическите явления и съответните понятия и термини. Първи абсурд/ПА/: примитивното Дете - водство. ВА: "възпитание" - в Четири смисъла. ТА: Образованието било "Възпитание + Обучение", няма да казвам, че това нелепо съчетание е от закон на Руската Федерация, засега само разликата: Обр. и Възп. са от един ред на общност,Обучението е просто средство на Обр., а така не бива да се смесва. ЧА: Смесване на Социализация и Възпитание - без да се отчита Каква е разликата между тях? ПА /5/: Защо Обучението се нарича дейност, защо се сменят като синоними: обучение, учене, усвояване, учебна дейност /и някой по-горе написа "учене" - защо в кавички?/ ША: Какво е "Обучение под игрова форма", като първото е основано на Принудата, а Играта е СВОБОДА.
Оттук молбата ми : Изберете между Истината и Свободата. /Не от мен е доказано: НЕ може да се отговори " и. ., .и", трябва ИЛИ. Това наистина е първата стъпка към Същността.
Продължавам да мисля, и то най-вече дали ДГ е еднакво полезна за всички деца. За мислите ми по този въпрос - в следващ ден. Сега 'несериозно' за сериозното. Провокира ме написаното от Dimityr Dimitrov за градината и градинаря. / м/у другото, подобна аналогия отдавна се върти в главата ми./
И така: Случката е с племенника ми от преди 6 години. Важно е уточнението , че до 6-годишна възраст той не е ходил на ДГ. Ако питате ЗАЩО? - отговорът ми е - ЗАЩОТО леля му е учител в ДГ:-))
Наложи се, поради ангажименти на майка му и баща му, една седмица през лятото на 2004г. да го отглеждам аз. Като учител с опит, а и майка, отгледала 2 деца - доверието в мен от страна на близките ми е безрезервно. Лелята щастлива... Детето за пръв път се отделя за по-дълго време денонощно от семейството и е поверено на нея!
Програмата я правя ден за ден. Наблягам на разходки... Малечко излиза пред входа, /долу е постоянното присъствие/, още не направил крачка пред вратата: - Добър ден!. Присъствието цъка с език: – Брей, какво възпитано дете! Браво! Твое внуче ли е?- ме питат. Казвам с гордост: - Не, синът на брат ми! Прибираме се от близкия парк, всичко се повтаря отново.
В парка, на детската площадка, първо обикаля около всички деца и гледа как си играят, с какво си играят, избира си едно дете или групичка и кротко започва нещо подобно на тяхното близо до тях. След 5-10 минути вече са заедно с избраните от него деца. До тук лесно за лелята. Трудното идва, когато трябва по някаква важна / за лелята/ причина играта да бъде прекъсната и да се прибираме. Първия ден без съпротива, втория - с уговорка, на третия - с хленч и изразено неoдобрение, че все трябва да си тръгваме, когато е станало най-интересно. И накрая: Той :-" Аз знам защо правиш така. Защото ти си ГРАДИНАРКА“. Аз:- А какво значи градинарка? Той:-Ами работиш в детска градина. Аз:- А ти откъде знаеш, че в детската градина правят така, след като не си ходил още на детска градина? Той: - Децата от блока, дето ходят на ДГ нали са ми разказвали...
В този ден се случи още нещо много показателно.
Снаха ми се обади по телефона / нормално, майка е / Интересуваше се как е минал деня ни. Първо разговаря с мен, после - с него. Чувам, че я пита: - Мамо, толкова много ли ви преча, че трябва цяла седмица да съм у леля?
Леля, леля..., ама детето се чувстваше емоционално несигурно.
В следващите дни ще споделя мислите си по въпроса "За всички деца ли е полезна детската градина?". До тук бяха случки, които са ме провокирали да си задавам този въпрос. С въвеждане от следващата година задължителна 2-годишна подготвителна група в ДГ изплува отново.