avatar
+3 3 гласа

Чернобил - 20 години по-късно

Ох, откога чакам тази информация да ми "кацне" написана от някой. Ето я истинската случка за "аварията" в Чернобил. Аз знам за нея от година, но така и не намерих къде да го прочета. Евала на господата от Нетинфо, че са си направили труда.

Искам да насоча вниманието Ви върху първата част на статията, тази с по-едричкия шрифт. Авария в Чернобил не е имало в истинския случай на думата. Всичко си е било човешка простотия май. Нали знаете - "Кой каквото сам си направи, цяло село не може да му го направи". Но все пак вярвам, че всичко си има положителния смисъл. Нека си извадим съответните поуки.

Ето и самата статия копирана в пълен текст и без промени от Нетинфо:



Как гръмна Чернобил

КПСС знае още от края на 80-те години, че централата има дефекти, припомня в. Дневник в поредицата си тази седмица
17.04.2006

Преди 20 години една катастрофа преобръща представите за опасностите от човешката дейност и показва огромната сила, която се крие в ядрения разпад. Аварията в атомната електроцентрала в Чернобил в СССР (днес в Украйна) е най-големият инцидент в историята на ядрената енергетика.

Стотици хиляди хора получават радиоактивно облъчване, което предизвиква смъртоносни заболявания, обширни територии ще продължат да бъдат заразени десетилетия напред, а браншът е сериозно компрометиран в очите на обществеността. "Дневник" ще се опита да представи различни аспекти на чернобилската авария и последствията и поуките от нея.

Експериментът

Както всеки голям инцидент, така и чернобилският роди многобройни хипотези и теории - нарочно предизвикан взрив, терористичен удар, дори и намеса от НЛО. В експертните среди и на Изток, и на Запад обаче се е наложила версията за престъпно нехаен спрямо нормите за сигурност експеримент, в резултат на който се стига до експлозия на IV реактор.

Тук ще представим хронология на събитията на базата на последните доклади на Института за безопасно развитие на ядрената енергетика към Руската академия на науките (ИБРАЭ РАН), Програмата за Чернобил на ООН (UN and Chernobyl) и Чернобилският форум, обединяващ няколко организации като Международната агенция за атомна енергетика (МААЕ), Световната здравна организация (СЗО), Световната банка и др.

За 25 април 1986 г. е било планирано да се извърши профилактичен ремонт и изпитание с турбогенератора на IV блок на Чернобилската АЕЦ. Реакторът с номинална мощ от 3200 мегавата е трябвало да бъде изключен за около 20 секунди, а мощността му да бъде свалена до 700-1000 мегавата.

Смисълът на опита е да се провери дали при аварийно изключване на електрозахранването турбогенераторът може на собствен ход до 45-50 секунди да произведе остатъчна енергия, достатъчна за запазване на охлаждането му, докато се включат резервните агрегати. Разбира се, изрично условие е изключителното внимание и строгото спазване на предписанията за безопасност.

Случва се обаче друго. В 1,06 ч. на 25 април започва планираното намаляване на мощността на реактора. Дванайсет часа по-късно мощността е 1600 мегавата, или 50% от номинала.

За чистотата на експеримента е изключена и системата за аварийно охлаждане на реактора, което абсолютно противоречи на предписанията за експлоатация. Реакторът продължава да работи наполовина от мощността си до 23 часа, когато започва повторно снижаване.

Под 700 мегавата обаче турбината по принцип е твърде нестабилна и трудно контролируема. В 0,28 часа на 26 април е стигната мощност от 500 мегавата, реакторът е приведен в автоматичен режим на управление, но неочаквано пада до 30 мегавата.

При такова положение блокът незабавно трябва да бъде спрян, но това не е направено и тестът продължава. Операторът успява временно да стабилизира мощността на 200 мегавата, но заради засиленото охлаждане се получава огромно увеличение на парата в реактора, което води до рязко покачване на температурата вътре.

Ядрената реакция излиза извън контрол, мощността за няколко секунди се вдига до 300 000 мегавата (100 пъти повече от номинала). В 1,24 ч. се взривява горната част на реактора, която тежи около 1000 тона. Самата авария представлява два взрива, които разрушават енергоблока.

По оценки на МААЕ сумарната сила на експлозията надвишава над 100 пъти мощността на ядреното оръжие, използвано през Втората световна война. Разрушеният реактор изхвърля в атмосферата около 520 опасни радионуклеиди.

СЗО посочва, че общата радиоактивност на изпуснатия материал е 200 пъти повече от този при взривяването на атомните бомби над Хирошима и Нагазаки. Според официални данни веднага след катастрофата загиват 31 души, а 600 000 души, участвали в потушаването на пожара и разчистването, получават високи дози радиация.

С радиация са облъчени общо 8,4 млн. жители на днешните Беларус, Украйна и Русия. Около 155 000 кв. км са заразени с радиоактивни материали, от които почти 52 000 кв. км със силно радиоактивните елементи цезий-137 и стронций-90, с период на полуразпад съответно 30 и 28 години.

Реакцията на властите

В първите часове никой не разбира измеренията на катастрофата. Видимите признаци са само пожар на покрива на IV блок, който е загасен със силите на местните пожарникари към 6 ч. сутринта на 26 април.

Това че реакторът е разрушен и гори вътре, става ясно едва през деня. Първите съобщения нагоре по йерархичната стълбица гласят, че ситуацията не предизвиква опасения, докато в медицинския пункт на централата вече постъпват десетки ранени.

Ръководството на централата дълго не вярва на пристигащите информации и не предприема необходимите действия за защита на персонала и населението, посочва доклад на ИБРАЭ РАН от тази година.

Много се спори и досега какво са могли да направят властите за предпазване на жителите в околните области.

Факт е, че почти 50-хилядният град Припят, разположен на 3 км от Чернобил, е евакуиран едва на 27 април следобед, т.е. ден и половина след аварията, когато са регистрирани най-високите дози на облъчване.

Йодната профилактика на населението в 30-километровата зона около Чернобил започва на 28 април, а пълната евакуация на забранената зона - едва на 4-7 май.

Информационното затъмнение

Типично за съветските времена, първоначално Москва мълчи за инцидента, а първите официални съобщения евфемистично подценяват катастрофата.

На 28 април официалната агенция ТАСС разпространява кратка новина, в която се казва, че в Чернобил е имало "нещастен случай", а "един от реакторите получил повреда".

Мащабите на аварията стават ясни едва след отправеното от Швеция дипломатическо питане към СССР по повод отчетените на шведска територия високи нива на радиация. Шведското правителство съпоставя данните за повишена реакция в Европа с посоката на вятъра и обявява на целия свят, че някъде в Съветския съюз е имало ядрена авария.

Дотогава Москва провежда извънредна операция за потушаване на пожара в реактора и разчистване на терена, но не предпочита да говори публично за това.

Показателно е, че първото обръщение по повод Чернобил на генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов е направено по телевизията чак на 14 май.

Дотогава западните медии вече разтръбяват за катастрофата и публикуват сведения за повишен радиоактивен фон в редица държави.

Като най-засегнати извън СССР се смятат Финландия и Швеция, а заради ветровете радиоактивният облак минава кръговидно и над Норвегия, Германия, Австрия и Румъния.

В началото на май последните разсейки минават също и над Югославия и България, но и българското правителство от това време държи гражданите в информационно неведение.

Отговорността

Различни организации, в това число и от страните от бившия Съветски съюз, днес вече признават, макар и неохотно, че причините за катастрофата се крият в техническото несъвършенство в конструкцията на реактора в съчетание с погрешните действия на персонала на централата, който доста самоуверено и лековерно провежда опасния експеримент.

За аварията допринася също така и разпространената по съветско време, особено в последните години, практика за пренебрегване на правилата и нормите, отчитат експертите от Руския институт за безопасно развитие на ядрената енергетика.

Нито една легитимна авторитетна организация не е успяла незабавно да вземе ситуацията под контрол и да информира населението за мерките за защита, изтъква и доклад на Програмата на ООН за преодоляване щетите от Чернобил.

Особено престъпно е поведението на съветските власти по отношение на Припят, за чиито 50 000 жители денят след аварията, 26 април, започва както всеки друг.

Очевидци разказват например как любопитни припятци се струпват по високите етажи на жилищните блокове, за да наблюдават чудното синьо излъчване над експлодиралия реактор. На хората в засегната област не е казано нито дали трябва да пият вода, да консумират ли мляко и зеленчуци и т.н.

Ако населението е било по-рано инструктирано за мерките за защита, би било много вероятно да се избегне въздействието на някои радионуклеиди, най-вече на йод-131, който предизвиква рак на щитовидната жлеза.

Ако евакуацията е била проведена по-рано, това би позволило да се спасят голям брой хора от влиянието на радиоактивния йод, който в първите 8-16 дни след аварията представлява най-голяма опасност, посочва анализът на ООН.

За Чернобил са осъдени общо шест души. Сред тях са директорът на централата, главният инженер и началникът на смяната, които получават различни срокове лишаване от свобода.

На централно ниво в Москва обаче вината се замаскирва с рутинните и козметични уволнения, например на председателя на "Госатоменергонадзор", на зам.-министъра на енергетиката и на заместник-министъра на средното машиностроене и др.

Реално обаче за некачествения строеж на реактора никой не поема отговорност, въпреки че в последно време се появяват все повече документи, доказващи, че висшето ръководство на СССР е знаело още в края на 70-те за сериозните дефекти в Чернобил.

Секретен меморандум на КГБ от февруари 1979 г., разкрит от американски и британски медии, например обяснява, че носещите колони на цялата конструкция са били с отклонение от 10 см, а хоризонталните връзки между колоните на места дори са липсвали.

Документът носи подписа на тогавашния председател на КГБ Юрий Андропов и е адресиран до ЦК на КПСС. (Вж текста в Chernobyl.co.uk).


ИЗТОЧНИК: НЕТИНФО