Ще помогнем, ще помогнем. Пускам съобщение на човек, който ще ти отговори точно на въпроса.

А аз намерих в Нов правописен речник на българския език (2002 г.) следното:

Ако след обръщението следва частица с емоционален характер, запетаята се пише след частицата:

"Иване бре, помогни ми!"

Като части на речта бе, бре, ма и мари са частици. Така пише в Практическа българска граматика на Петър Пашов (1989 г.).

В любимия ми учебник по български език на Любомир Андрейчин (1955 г.), наследство от родителите ми, пише, че частици като бе, абе, ма засилват значението на звателен падеж при имената. Частици като о, бре, море, мари стоят на границата между частици и междуметия, понеже имат по-силна емоционална отсянка. Когато се употребяват самостоятелно, те са същински междуметия.

В случаи като: Слушай бе, няма ли да ми кажеш? се засилва повелителното наклонение при глаголите. Дадените примери са написани без ограждаща запетая.

Ще погледна в моите бумаги и ще ти отговоря утре, Атанасе.

Мога ли да си направя малко реклама?  ...

Заповядай в моята интернет страница, посветена на запетайката -->
http://www.probujdane.com/statii/zapetaya.htm

-----

Куини, 

И моят любим учебник по български език е този на  Андрейчин, Костов, Мирчев, Николов и Стойков - Български език. Учебник за педагогическите училища за начални учители , издаден през 1955 г. от издателство Народна просвета. Търсих такова ясно помагало цели 3 години и го намерих в един антикварен магазин. Препоръчвам го на всеки, имащ някакви двоумения относно българската граматика! Той няма нищо общо с всичките ... "недоразумения" на книжния пазар в момента и е истинско съкровище!

Да, същият учебник, Павка! :-) По него съм учила в детството си и винаги всичко ми е ставало много ясно благодарение на него. Само че с днешна дата някои правила са изменени и той не ни е достатъчен източник по въпроса.

... По основните въпроси обаче той ще си остане най-ясен от всички.

Още една справка по темата от надежден източник - Граматика на съвременния български книжовен език (1998 г.). Там пише следното:

"Частиците за обръщане към слушателя - бе, ма, бре, мари и др. - могат да се явят и в началото на изречението, но нормалното им място е до обръщението, ако има такова, или в края на изречението: Бе Иване, бе! Карайте бре, готованковци. Я мари, Ивано - викна бай Сандю неочаквано... - Ела, мари тука!"

Съвсем предпазливо ще изкажа мнението си, защото българската пунктуация поначало е доста сложна и не е детайлно регламентирана. При частиците според мен трябва да се има предвид това, че доста от тях нямат ударение и се свързват с предходните или следходните думи в една акцентна цялост (или фонетична дума). Такива са бе, ма, бре. Частицата мари може също да се употребява без ударение. Това предопределя и липсата на запетая пред бе в посочените примери:

Защо бе, защо не ми каза?
Слушай бе, няма ли да ми кажеш?

Защо бе (както и слушай бе) представлява една акцентна цялост и затова не бива да се разделя със запетая. Ако изречението е само Слушай бе!, аз не бих поставила запетая по същата причина.

А в коя граматика точно пише, че частиците заместват имена? Местоименията имат такава функция, не и частиците, доколкото знам.

  Благодаря на всички , които се опитаха да ми изяснят проблема.  Приемам като  най-основателна аргументацията на Павлина. Предполагам, че всички ще се съгласят с това. В другите обяснения има доста противоречия.
   Благодаря за отзивчивостта на queen_blunder , но в "надеждния"  източник "Граматика на съвременния български книжовен език" /1998 г./  откривам грешки поне в два от примерите: Бе Иване, бе!  и Ела, мари тука! Според мен и според това,което вече приех от Павлина, запетаята има след първото бе от първия пример и след мари от втория.
  Мисля,че сайтът на Павел е много полезен и е похвално,че го има.Но ако става дума за ползване от кандидат-студенти, може да ги подведе. Що се отнася до вметнатите части, информацията според мен е малко остаряла.
   Искам да се извиня на Павлина. В никоя граматика не пише, че частиците заместват имена. Поради невнимание допуснах неточност, от която се срамувам  Имах предвид, че когато не са придружени от имена, те се възприемат като обръщения. В такива случаи в едни стари лекции по езикова култура от Пловдивския университет бях срещал, че частиците се отделят с ограждащи запетаи.За съжаление, в Практическа граматика на съвременния български книжовен език на Ц.Карастанева и В.Маровска, трето издание на Пловдивския университет, се дават примери само с частици,придружени от име обръщение.Така е и в Нов правописен речник на българския език,2002 г.
  Отново искам да благодаря на всички за съдействието.Приятно ми е,че намирам среда от добронамерени и професионално подготвени хора, с които мога да общувам. Бих се радвал, ако мога да бъда полезен с нещо.
  

Можеш да бъдеш полезен. Всъщност ти вече стана полезен с това, че ни накара да се замислим и да впрегнем знанията си и възможностите си, за да ти отговорим. Тази статия оттук нататък ще бъде от полза и на други хора, които си задават същия въпрос.

Павлина е нашият специалист в областта на българската граматика. Аз също искам да й благодаря!

По въпроса с грешките, които си открил, смятам, че не бива да бързаме да правим заключения. Първо пускам снимка на страницата, в която е написано това, за да няма съмнение, че нещо аз съм объркала.



Второ. Според мен в изречението "Бе Иване, бе" паузата си е на мястото. Във втория пример "Ела, мари тука! " не мога да определя. Колебая се, защото мога да поставя паузата на двете места - преди и след "мари".

   Не допускам грешката да е твоя, queen_blunder. Противоречията са в самите източници.За примера Бе Иване бе Нов правописен речник е категоричен:
   Заб.1.Ако обръщението се предхожда от междуметие или частица,запетаята се пише след тях, напр.:
       Къде бре,дъще!
   Заб.2. Ако след обръщението следва частица с емоционален характер,запетаята се пише след частицата,напр.:
      Иване бре,помогни!
  Справка:Нов правописен речник,стр.79
   Но ме е яд,че не дават примери само с частиците.Предлагам да се доверим на  Павлина и да приключим с този въпрос,защото има още много конфликтни ситуации с езика. Но за това друг път. ?
 

Закъснявам с обещаната "проверка на бумагите си" ... и мисля да я изоставя, след като прочетох убедителното мнение на Павлина (за което й благодаря и аз!).

Искам само да ви питам следното. В случаите на такова ... лошо нормиране на мястото на запетайката, авторът не е ли свободен да избира, в зависимост от интонацията, паузите и емоционалното ударение, които желае да предаде?

-----
Атанасе,

Моля ти се, сподели точно къде при мен има "подвеждащи" правила. Не бих желал да създавам главоболия на кандидат-студентите с грешни указания (мисля, че онези, в официалните текстове, са им вече предостатъчни   ... ). Там, където има неясноти, или ще ги изчистя, или ще си призная, че не съм сигурен. Благодаря ти!

  Да,има случаи на субективна употреба на запетаите.Например при еднородните части. Ако се приемат като еднородни, се пише запетая, но ако ги приемем  като разнородни,не се пише.
   Пр.: Вървях по тесен коларски път.
           Вървях по тесен,коларски път.
   Във втория случай акцентът пада върху думата коларски / т.е. не само тесен, но И коларски път / .Същото е и с примера: Купих си скъп копринен плат.
  Субективност има и при вметнатите думи / например, действително, естествено и др./  Напр.:  Предложиха му по-висока заплата и той, естествено, прие.  /Примерът е от Нов правописен речник - уводната част./
   Други примери:
    Наистина Вазов е голям поет.
    Наистина,Вазов е голям поет.
  Въпрос на интонация и акценти.
  Що се отнася до правилата и примерите в твоя сайт,Павка,моля те да ги сравниш с теоретичната част от предговора в Нов правописен речник. Мисля, че ти трябва да видиш  разликите сам. Друг е въпросът дали ще ги приемеш,или не. Освен това има и абсурдни правила,като това, в което пише, че между едносричен неударен съюз и вметнатите части ОБИКНОВЕНО  не се пише запетая?! Ами можеше и без това ОБИКНОВЕНО.Представяш ли си в някой закон да пише : "Убийците ОБИКНОВЕНО ги осъждат на доживотен затвор". Има и други неща, на които можеш да се посмееш.

Разбирам. Благодаря ти, Атанасе!