avatar

Приказка за Слънцето и Земята

Преди хиляди години Слънцето живеело в другия край на Вселената. Един ден съгледало Земята отдалече и мигом се влюбило в нея. Земята го видяла и сърцето й също запламтяло от любов по него. 

Влюбеното небесно светило се понесло към Земята, без да откъсва поглед от нея, и колкото повече я приближавало, толкова повече тя се разхубавявала. Появил се денят, който я залял с чудна светлина и разкрил очарованието на цветовете. По цялата й повърхност започнали да никнат прекрасни зелени растения. Сладкогласни птици огласяли небесните простори. Забълбукали чисти ручеи. Постепенно се зародил животът на Земята. 

Любовта между Слънцето и Земята била ярка и пламенна. Колкото повече Слънцето приближавало Земята, толкова по-силно греело то. Земята се въртяла под палещите му лъчи и то разбрало, че ако продължи да я доближава, ще я изгори и тя ще загине. Изведнъж спряло своя ход и останало завинаги на своето място, където се намира и сега. 

До ден-днешен то продължава да обича Земята и да я съзерцава отдалече. Докосва я нежно с топлите си лъчи и я осветява. А Земята все още обикаля около него и се нуждае от любовта му, макар да знае, че никога няма да го стигне. 

___________________
Тази поучителна приказка я прочетох в едно есе тук: (http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=21077), но я преразказах по свой начин и малко попромених. Надявам се, че не съм в нарушение на авторските права.