avatar

36-th Batavirenrace, Universität Duisburg-Essen ---> Част Четвърта


<< Част Трета >>

Събота, 26 Април 2008г.

Сутринта преди моя етап

Събуждам се в 7:00 сутринта и в салона е още тъмно. Гърлото ме боли малко и съм в не много добра кондиция. След като минавам през банята обаче и си измивам лицето, започвам малко по малко да се съвземам.

Виждам, че от моят отбор има и други будни. Себастиан, който също е от организаторите ни, се е чул с Йенс и Йоб, които вече имат резултати от първия етап. След него сме на 42 позиция. Всички в отбора са много щастливи, защото никой не е очаквал толкова предна позиция в първия етап. В състезанието участват 340 отбора, много от които са спортни отбори и се занимават професионално. Те не участват за пръв път на състезанието.

Ина е избягала нейната отсечка за 17 минути и е заела 72-ра позиция. Феликс, Мартин и останалите в първата група също са бягали много бързо и са заели предни позиции.

http://veselini.files.wordpress.com/2008/04/df6464713a0cc28136d414b22da344d4f.jpg

Тук е дошъл и моментът на Мурат. Когато видях в последствие снимките, които са му направили организаторите, страшно се изкефих. Момчето е избягало 22 километра, като се е движил между 3 и 4 минути за километър, а след тях е карал и 7 километра колело, за да съпровожда следващия участник.

http://veselini.files.wordpress.com/2008/04/dd7c5056f02b6a57de07486e6a6719c41.jpg

http://veselini.files.wordpress.com/2008/04/dcdc35c5da381d748b4efa887c0a79fe7.jpg

http://veselini.files.wordpress.com/2008/04/d6ae19a1e631953880582823338870333.jpg

http://veselini.files.wordpress.com/2008/04/ded7ed0398c5ec334a675ec3093b45082.jpg

Всички сме много обнадеждени и лека по лека се надигаме и стягаме багажа, защото след час ще хванем автобус, който да ни откара до Barchem, където започва третият етап от състезанието.

Чудя се дали да пия кафе и тъй като съм много сънен и гърлото още ме боли си взимам. С него хапвам и една малка филийка с кашкавал, защото сутрин трудно закусвам.

Моят етап е 18-ти и момчето, което ще ме съпровожда е Тигър. С него разглеждаме моя маршрут и се оказва, че заради стръмнината на хълмовете, след 2 км от старта трябва да се разделим за около 3,5 км, в които аз ще се изкачвам и ще се спускам, а той ще трябва да избърза и да ме причака на пътя след гората, откъдето да продължим. Оттам до края пътят е на асфалт и може би ще е по-леко. Тигър има отсечка от 9,5 км, в която трябва да взема колелото от него и да го навигирам до края на етапа му. Неговият маршрут не е толкова сложен и е по прави асфалтови отсечки, тук-там някой мост, или пресичане на главен път, което предполага да се бяга и малко по-бързо.

Разбираме се с него да държим темпо за около 4-5 минути за километър и да следим как се движим. Той също като мен е бягал полу-маратон предната година, но аз там се справих с 21км. за 1:55:55, а той – за 1:42:00, така че очаквам че ще е по-издръжлив и малко по-бърз от мен. След неговия етап трябва да минем през checkpoint и да се сменим бързо с другите двама съотборници, които поемат щафетата. На 20-ти етап е Узур – момчето от русия с 5,9км, а с него ще е Щефан, който продължава след това.

Автобусът ни идва и тръгваме към Barchem. Седнал съм до Узур и си говорим малко. На него му се спи и дремва малко, докато пътуваме.

Аз усещам как вълнението ми се засилва с всяка измината минута и нямам търпение да пристигнем и да стартирам. По пътя са все същите поляни със щастливи крави, припичащи се на слънце, конюшни с понита и красиви коне, които се разхождат и се наслаждават на слънчевия ден.

На един от завоите виждам част от участниците в състезанието, които се движат в разредена линия по пътчетата наоколо. След десетина минути пристигаме в Barchem.

Там ни посрещат първоначално Йоб и Йенс и ни съпровождат до микробуса. Вече са ясни резултатите след втория етап. Имаме участничка, която е заела 5-то място в нейната, отсечка, но преди това са наказали отбора ни с 15 минути, защото един участник няма право да бяга два етапа. Това се очакваше, но ни е малко кофти. След наказанието сме били на 212 позиция, но тъй като Леони е станала 5-та в етапа й, а и Лена и другите са бягали много бързо, сме се смъкнали след вторите етапи на 164 позиция.

http://veselini.files.wordpress.com/2008/04/d2c49933067a212c0ac546eb9914d165b.jpg

http://veselini.files.wordpress.com/2008/04/ddf286e939f10348fd8c6a9d25ee00281.jpg

http://veselini.files.wordpress.com/2008/04/de009854816016203abd1dedb6c63184e.jpg

http://veselini.files.wordpress.com/2008/04/dfe1468e418fe6a5d70c1ad6f12c2ec3c.jpg

http://veselini.files.wordpress.com/2008/04/db77aa17e69c82c9daebb461c6f6c9554.jpg

Сега на ред сме ние и трябва да дадем всичко от себе си, за да вземем по-предно място. Аз искам да сме в първата стотица, но не знам какво мога да очаквам.

Всички слагаме багажа си в нашия микробус и Йенс и Йоб ни дават кифлички и сок, за да закусим. Аз се чувствам вече гладен, но след 45 минути стартирам и затова хапвам само една малка кифла със сок, за да не ми е тежко по време на бягането.

Обличам екипа си и започвам да се разгрявам. Съотборниците от втората група се присъединяват към мен и Тигър, а другите остават в микробуса, защото ще тръгват към втория checkpoint, където трябва да ни чакат, за да се сменим. Йоб ми дава последни инструкции и казва, че в 11:45 трябва да съм на старта, защото в 12:00 започвам. Тигър ще ме чака с колелото след около 200 метра и ще се присъедини към мен оттам.

Всички от втората група са с мен и са много ентусиазирани и много приятелски настроени. Настроението е приповдигнато и всички се надяват да дръпнем в третите етапи и да се класираме по-напред.

Леони ме пита към какво време се стремя, а аз й казвам, че искам да падна под 40мин. За момента не знам дали е възможно това, защото не знам с какво натоварване ще е изкачването, а ако искам да го постигна, трябва да бягам с над 12км в час за целия етап от 8 км.

Чувствам се леко развълнуван – приятната тръпка, която винаги съпровожда такъв тип състезания. Отивам набързо до тоалетна в близката гора, за да отпусна напрежението, защото просто наоколо има толкова много народ, че да тръгна да търся тоалетна може да ми отнеме много време.

Вече е 11:45 и на старта е пълно с народ. Аз казвам на останалите, че ги оставям сега и отивам да се наредя, за да заема по-предна позиция. Там обаче е пълно с хора, които явно са дошли малко по-рано.

 

Фалстарт

Тъкмо се разгравам и разтягам малко, когато започват да говорят на холандски преди старта и да отброяват от 10 до 1. Часът е 11:50 и съм пред голяма дилема. Знам, че трябва да стартирам в 12:00 със стартова група 4 и че стартова група 3 започва в 11:45. И сега не знам дали да тръгвам, или не. Но нямам никакво време за губене и просто със старта тръгвам с останалите.

http://veselini.files.wordpress.com/2008/04/dab03cea7d012d7461d7daf9d3802c417.jpg

След първите 100-на метра тръгвам бързо, но все пак решавам да питам дали съм в правилната група едно момче, което тича до мен. И тук става кофти – това е стартова група 3 и съм направил фалстарт.

Това, което ме притеснява е, че в екипировката ни има чип, който отчита времената ни при преминаване през chechpoint. И много се надявам на старта да не е имало checkpoint, защото ако там е отчетено, че съм тръгнал, а аз се върна, ще е много зле.

Забавям и се обръщам на обратно. Виждам как едно момче от моя отбор направо тича на спринт към мен и се радва, че съм се усетил и, че няма да ме гони много. Казва, че някой вече е отишъл да говори с организаторите и да не се притеснявам. Другите също ме успокояват и казват да не се притеснявам. Отивам да проверя дали на старта има checkpoint и се оказва, че няма, от което ми олеква.

Заемам отново стартова позиция и този път съм на първия ред и до мен има за момента само още трима души. Това определено е стартова група 4 и вече няма объркване. Раздвижвам се отново и се разтягам, за да не се контузя в бягането.

Моят отбор ме гледа отсреща и Даниела идва да ми донесе малко вода и да ми каже, че ми стискат палци.

 

Старт

Точно в 12:00 стартирам. Около мен има много професионални атлети и съм сигурен, че няма да ми е лесно. Тръгвам бързо и държа високо темпо. От опита, който имам, мога да преценя, че бягам с около 13 или 14км в час. След първите 200 метра виждам Тигър и той се присъединява до мен с колелото. По-бързоногите се изтеглят малко по малко напред и след километър и половина съм в първата половина. Започва изкачването и с Бин се разделяме. Следващите 3 километра ще тичам сам и усещам как натоварването се покачва, но се придържам към началната ми скорост.

Зад мен има две момчета, които са се прикрепили плътно и държат моето темпо, с идеята да ме атакуват в удобен момент в края на етапа. Това е много добра тактика, която аз обикновено прилагам, но сега, когато някой ми „диша във врата” се чувствам малко некомфортно. В гористата отсечка от 3 километра постепенно изкачваме и се спускаме по 3 хълма. На горски пътеки се бяга по-трудно, отколкото на асфалт и се чувствам много жаден. Надявам се Бин да е взел вода, защото не се уточнихме с него за това преди старта.

Придържам се към темпото ми и на излизане от гората се чувствам по-бърз, защото идва асфалтова отсечка. На петия километър са изминали 21:45 минути, което значи, че се движа добре със скоростта. Там се засичме отново с Бин и той казва, че сме в първата половина и, че ако се придържам към това темпо, резултатът от отсечката ще е добър. За жалост сме забравили да вземем вода. До края има 3км и се разбираме да ми съобщи кога започват последните два, за да вдигна още малко темпото, ако мога.

След малко вече забързвам още повече. Остава ми един километър до края и съм с време от 33мин за 7 километра. Искам да завърша за време между 36 и 37 мин, което ми изглежда нормално. Тук се опитвам да се прилепя към един от участниците, който бага по-бързо от мен, за да вдигна темпото и да го атакувам евентуално на финала. Бин казва, че в последните 800 метра ще избърза напред, защото трябва да се преоблече и ще се видим на checkpoint-а.

http://veselini.files.wordpress.com/2008/04/dee6ed3f4fcbd9c50b0ab860c71bcdcd4.jpg

Черно петно

В последните 400 метра съм и усещам, че не съм премерил добре силите си, или че просто ми става лошо. В следващия момент пред очите ми е черно петно и отбивам встрани от пътя, за да повърна. Загубвам около 2 или 3 минути, докато се съвзема и виждам, че Бин идва към мен с колелото и не знае какво е станало. Казва, че имам двеста метра и че като се сменим ще мога да почина, но да дам всичко от себе си. Тръгвам отново и пресичам checkpoint-a за 39,10, а оттам взимам колелото и Бин започва неговата отсечка, която е с дължина 9,5 км.

 

Етапът на Бин

Бин бяга мощно. Иска да навакса моята загуба, която се получи в края на етапа и за която много ме е яд. Аз го навигирам и виждам, че се движи също много добре с времето. По пътя изпреварваме и други участници, а на финалната права аз избързвам, за да намеря нашия отбор и да им кажа, че пристигаме, за да се сменим много бързо. Обаче тях ги няма.

На checkpoint-a е пълно с хора, но нашият отбор го няма и знам, че след малко Бин ще финишира и няма кой да вземе щафетата. Той се надбягва много мощно на финала с друг участник и дава всичко от себе си, за да го изпревари.

http://veselini.files.wordpress.com/2008/04/d72e0bc7907220fe1629152c5985d5815.jpg

http://veselini.files.wordpress.com/2008/04/d8ffa17ad0ac4ed69641e5432b48b91c1.jpg

http://veselini.files.wordpress.com/2008/04/d6834e1cc8f4b0225ed3125cb1566844b.jpg

Тук му казвам, че не съм намерил другите и за момент и двамата се чудим как да процедираме. Тъй като няма никакво време за губене, а да си дал всичко от себе си, и накрая да се прецакат нещата по такъв начин ще е много жалко. Взимам щафетата от него и тръгвам да бягам и следващия етап.

Той остава с колелото, за да намери останалите, или поне да се опита. Тук вече преломният ми момент е преминал и се чувствам зареден с нови сили. Отсечката е асфалтова и равна, така че бързо вдигам темпото. В главата ми обаче се въртят всякакви мисли. Притеснява ме това, че ако не ме намерят по време на тази отсечка, няма да има кой да вземе и следващата. Ако се наложи, ще бягам и нея.

Сега обаче съм в добра кондиция и изпреварвам други участници по пътя. След 3 километра, които съм избягал за 12 минути ме настигат другите ми двама съотборници с колелото, като единият се вози на багажника. Бързо предавам щафетата на Узур и виждам как и той тръгва със силно темпо, което ме обнадеждава, че етапът ни ще е силен.

 

По средата на нищото

Моите съотборници се отдалечават на хоризонта, а аз тичам леко, за да достигна до следващия етап. Сега вече се чудя какво да правя. Бин явно е в микробуса, а двамата бягащи са с колелото напред. Аз съм по средата на нищото и дори да стигна до следващия етап, там няма да има микробус, защото той идва през два етапа. Вече ходя по пътя и се чудя как да стигна до Enschede и как ще се намерим с останалите. В себе си нямам телефон, а там се очаква да има 12000 души на партито вечерта.

<< Част Пета >>